Определение № 777 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1608/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. В. А. против решение № 3456/28.06.2023 г. по в.гр.д. № 2025/2022 г. по описа на Софийски градски съд, IV-А въззивен състав, в частта, с която е частично отменено решение от 30.11.2021 г. па гр.д. № 29507/2020 г. по описа на СРС, 140 състав, като са отхвърлени исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК на ищцата и настоящ касатор за признаване за установеното, че не дължи на ответника “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД просрочена главница по договор за кредит от 04.01.2012 г. над сумата от 1 940,80 лева до 3 120,22 лева и за периода 08.07.2015 г. – 03.11.2016 г., възнаградителна лихва над сумата от 6 144,01 лева до 7821,52 лева за периода 07.07.2017 г. - 30.07.2019 г., наказателна лихва над сумата от 1 976,02 лева до 4 595,96 лева за периода 08.07.2017 г. - 23.08.2019 г. Въззивното решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се като неправилни изводите на решаващия състав, че датата, към която следва да се изчисли изтеклият давностен срок, е предявяването на исковата молба, а не датата на устните състезания. Сочи се, че не могат да бъдат споделени изложените от въззивната инстанция мотиви, че погасителната давност не тече, докато трае процесът по оспорване на вземането от длъжника, като в случая при подадена на 08.07.2020 г. искова молба, давностният срок за процесните вземания е спрял да тече и са погасени по давност само тези задължения, чиито падеж е настъпил 5 години, респ. 3 години преди завеждане на делото. Поддържа се, че започналата да тече в полза на ищцата погасителна давност не е прекъсната с предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като същият няма за последица предвиденото действие в чл. 116, б. “б” и чл. 115, б. “ж” ЗЗД. Релевира се също, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е следвало да вземе предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска – в случая изтичане на давностния срок за погасяване на вземането в хода на процеса. Излагат се доводи, че по отношение на процесното вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, се прилага общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Сочи се, че е налице практика на ВКС, че макар вземането по кредита да е едно общо, всяка погасителна вноска е със самостоятелен падеж, с настъпването на който същата става изискуема, а съгласно чл.114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност тече именно от момента на изискуемостта. Изтъква се, че към датата на приключване на устните състезания по делото процесното вземане за главница за периода 30.08.2012 г. – 03.11.2016 г. е погасено по давност. Поддържа се, че всички претендирани от банката вземания за лихва са погасени с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е поставен следният въпрос: “1. Спира ли, респ. прекъсва ли се, започналата да тече в полза на длъжника давност, при предявяване на отрицателен установителен иск за оспорване на задължението?”. Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС – решение № 235/21.09.2012 г. по гр.д. № 1762/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 57/27.06.2018 г. по гр.д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 99/23.10.2018 г. по гр.д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 99/10.05.2013 г. по гр.д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, ГК, I т.о. Обосновава се, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. “б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна такава, а не обратното. Допълва се, че ищецът не би могъл да прекъсне изтеклата в негова полза давност с предявения от самия него иск. Ответникът по касация “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразяват по основателността на искането за достъп до касационно обжалване. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: С разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на ВКС за образуване на тълк. дело № 3/2023 г. е поставен за разрешаване от Общото събрание на гражданската и търговска колегия въпросът: “При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?”. С оглед предметния обхват на настоящото производство – касационно обжалване на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на договор за потребителски кредит поради погасяването му по давност, поставеният въпрос по тълкувателното дело е обуславящ за изхода на спора. Поради това настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на тълкувателен акт. Определението за спиране на производството в горепосочената хипотеза не подлежи на обжалване, съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение от 07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,