Определение № 66 от 06.12.2017 г. на ВКС по д. № 52/2017 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано на основание Определение No 11431/ 07.11.2017 год. по гр.д.No 16365/2017 год. на РС-Варна, по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Варна и Административен съд – Варна, XXIII състав. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази: Производството пред Административен съд- Варна е образувано по ЖАЛБА вх.Nо 13981/31.08.2017 година от В. Е. Ч. срещу издаден от Общинска служба по земеделие [населено място] отказ за извършване на регистрация по заявление вх. № АУ-70-29/31.07.2017г., обективиран в писмо изх. № РД-05-115/31.07.2017г. на началника на Общинска служба по земеделие [населено място], офис Бяла. По подадената жалба до Административен съд – Варна е образувано а.д.№ 2554/2017 г. С Определение № 2894 от 24.10.2014 г. съдът е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Варна, като е приел, че съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК,/ДВ, бр. 39/2011 г./, индивидуалните административни актове,какъвто е издадения „отказ“, касаещи административни производства по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието, се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота. С Определение № 11431 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 16365/2017 г., Районен съд – Варна, приемайки, че спора е изключен от правораздавателната власт на общия граждански съд, е повдигнал спор за подсъдност, като е изпратил делото на смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за произнасяне по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Районният съд, десезирайки се от спора, е изложил съображения относно характера на атакувания акт на началника на Общинската служба по земеделие [населено място], като е посочил, че същият представлява отказ да се извърши административна услуга и не попада в актовете по § 19, ал. 1 ЗИД на АПК/ДВ бр.39/2011г /, поради това по жалбата е следвало да се произнесе административният съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България приема, че компетентен да разгледа жалба с вх. № 13981/31.08.2017г. и последващите: „жалба-уточнение“ вх. № 15449/03.10.2017 година и подаденото оттегляне на жалба от В. Ч. вх. № 12894/29.11.2017 година, постъпил в канцеларията на ВКС, е Районен съд-Варна. От данните по делото е видно, че административното производство е във връзка с разпределението на ползването на земеделски земи по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, съответно на чл.70 и сл. ППЗСПЗЗ, инициирано въз основа на заявление на В. Ч. вх. № АУ-70-29/31.07.2017г, подадено в качеството й на ползвател на посочените в него земеделски имоти. Изпратеното писмо от началника на Общинска служба по земеделие [населено място], с което се изискват от заявителката доказателства относно връзката на наемодателя със собствеността върху имотите, посочени в договора за наем, действително съдържа само указания във връзка с представяне на допълнителни документи по заявлението. Доколкото жалбоподателката твърди наличието на годен за оспорване акт – отказ по заявлението й, следва да бъде съобразена разпоредбата на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК/ДВ бр.39/2011г /, че индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота. Според тази разпоредба районният съд е компетентен да разгледа и се произнесе по подадената жалба, включително и да определи дали едно волеизявление на административен орган, или липсата, му по подадено заявление, има характера на индивидуален административен акт или не представлява такъв. По изложените съображения, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд