Определение № 226 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 304/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Сий пропърти“ ЕАД срещу решение №1564 от 14.12.2020 г. по в.т.д.№2278/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №860 от 18.06.2020 г. по т.д.№3874/2013 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и „Билдресурс“ ЕООД /н/ е заличено от ТРРЮЛНЦ. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд относно обстоятелството, че наличието на парични средства по сметка на несъстоятелния длъжник не е основание за възобновяване на производството по несъстоятелност, относно датата, на която изтича едногодишният срок за възобновяване на производството и относно правилността на решението, с което първоинстанционният съд е прекратил производството преди изтичане на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ, са в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Наличието на имущество, което да покрие разноските по несъстоятелност, основание ли е за възобновяване на производството или е основание за обжалване на определението за спиране на производството по несъстоятелност. 2. Следва ли кредитор или длъжник да подаде изрична молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, ако съдът по несъстоятелността вече е прекратил производството преди изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Билдресурс“ ЕООД /н/ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за основателен доводът на „Сий пропърти“ ЕАД относно постановяване на първоинстанционното решение /с което производството т.д.№3874/2013 г. на СГС е прекратено производството „Билдресурс“ ЕООД /н/ е заличено от ТРРЮЛНЦ/, преди изтичане на срока по чл.632, ал.2 от ТЗ - счел е, че едногодишният срок по чл.632, ал.2 от ТЗ е започнал да тече на 12.04.2019 г., когато е вписано решението по чл.632, ал.1 от ТЗ в ТРРЮЛНЦ, като с оглед разпоредбите на чл.3, т.1 от ЗМДВИП и §13 от ЗИД на ЗЗ, този срок не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. и изтича в края на 22.06.2020 г. Изразил е становище, че доводът за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради наличието на сума в размер на 3167.34 лв. по особената сметка на дружеството, е неоснователен, тъй като релевантно в случая е събирането на доказателства за привнасяне на определената от първата инстанция сума, необходима за покриване на разноските в размер на 8 000 лв., респективно наведеният довод би имал отношение към законосъобразността на необжалвания и влязъл в сила съдебен акт, с който производството по делото е спряно. Установил е, че определената от първата инстанция сума в размер на 8 000 лв., е била внесена от „Сий пропърти“ ЕАД на 25.06.2020 г., за което посочената съдебна инстанция е била уведомена с молба от 26.06.2020 г., като е приел, че с тази молба с конклудентни действия е изразена воля за възобновяване на производството. Достигнал е обаче до извод, че тези действия са извършени след изтичането /на 22.06.2020 г./ на преклузивния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ, поради което първоинстанционното решение, макар и постановено преди изтичане на посочения срок, следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция намира, че касационно обжалване по първия от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК въпроси не може да бъде допуснато. С този въпрос, израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд теза /за наличие на достатъчно имущество за покриване на разноските по несъстоятелността - сума в размер на 3167.34 лв. по особената сметка на дружеството, която, както по същество е приел въззивният съд, е в значително по-малък размер от определената от първата инстанция сума, необходима за предплащане на разноските/, всъщност се оспорва правилността на въззивното решение, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният втори въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд - даденото от въззивния съд разрешение, че кредиторът следва да подаде молба за възобновяване на производството в едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ, дори и когато производството по несъстоятелност е било прекратено преди изтичането на този срок, е обусловило направения в решението извод за неоснователност на въззивната жалба и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна и тъй в практиката на ВКС не се съдържа изричен отговор на този правен въпрос, е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,