Определение № 3733 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2024 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от М. Д. Д., представляван от М. А. Г. – Д. (съпруга с юридическо образование), срещу определение №7101/09.05.2024 г. по ч. гр. д. №8624/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 20078817/13.02.2023 г. по гр. д. №87777/2017 г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение на искането за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на дължимата за производството държавна такса. В жалбата се твърди, че определението на въззивната инстанция е неправилно. При постановяването му съдът не е направил цялостна преценка на всички представени по делото доказателства, от които се установява наличието на определените в чл.83, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаване на молителя от заплащане на дължимата за производството държавна такса. По същество се претендира за отмяна на определението и уважаване на искането. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд е потвърдил определение № 20078817/13.02.2023 г. по гр. д. № 87777/2017 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса. За да постанови този резултат, съдът приел, че производството пред първостепенния съд е образувано по предявен иск от М. Д. Д. за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размери от по 24 450лв. Посочил, че в исковата молба било направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото. Към същата била приложена декларация за материално и гражданско състояние, в която молителят декларирал, че притежава възбранен етаж от къща, изграден на етап „груб строеж“ с двор от 892 кв.м; не получавал дивиденти; нямал влогове, моторни превозни средства и дружествени дялове. Декларирал дейност като едноличен търговец, но без приходи и заявил доход от пенсия в размер на 245,50лв., издръжка и заеми от роднини, както и липса на доход на съпругата му. Съдът посочил, че в декларацията молителят посочил, че няма договор за управление като управител, изпълнителен директор или член на съвета на директорите с изброените дружества и като едноличен търговец с фирма ЕТ „С. М. – М. Д.“, както и с всички дружества регистрирани в страната, на които е управител. Декларирал влошено здравословно състояние и представил решение на ТЕЛК за 56% трайно намалена работоспособност през 2016г. Въз основа на изложеното въззивният съд приел, че ищецът е в трудоспособна възраст, като не са установени обективни пречки за реализиране на доход, включително от продажба на публикуваните от него издания; за липса на доходи от дейността му като управител; за наличие на състояние, което да не му позволява да работи или да страда от заболяване, изискващо постоянен разход за лечение. Отбелязал, че молителят е управител на търговски дружества, едноличен търговец и е семеен, като към датата на подаване на молбата съпругата му била регистрирана като частен съдебен изпълнител. Съдът отчел и обстоятелството, че в декларацията ищецът не е посочил обстоятелството, че е член на съвета на директорите на акционерно дружество с внесен капитал от 1 000 000лв.; не е декларирал наличие или липса на средства по разплащателни сметки. Въз основа на установеното и с оглед социалните функции и целта на правото по чл. 83, ал.2 ГПК, съдът направил извод за липса на предвидените в ГПК основания за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата по делото държавна такса. При тези съображения потвърдил първоинстанционното определение. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, касаторът не е формулирал въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване ( т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). Липсва обосновка и позоваване на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 до т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, поради което не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на обжалването. Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,