Определение № 50222 от 05.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3119/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Х. И., с адрес в [населено място], чрез адв. Р. Д., против въззивно решение № 113 от 16 май 2022 г., постановено по в.гр.д. № 10/2022 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което е потвърдено решение № 260178 от 10 август 2021 г., постановено по гр.д. № 1001/2020 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, както и постановеното по същото дело по реда на чл. 248 ГПК определение № 260418 от 27 октомври 2021 г., и са отхвърлени предявените от И. против Ю. Х. Х.: иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за обявяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. №...., том...., рег. № ....., н.д. № ...../...... г. по описа на нотариус Н. Б. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, с който Я. И. В. е продала на дъщеря си Ю. Х. Х. недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на решението; иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен при евентуалност, за прогласяване нищожността на същия договор; иск по чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно рег. № ... за удостоверяване на подписа и рег. № ... за удостоверяване на съдържанието, том ...., акт ..... от ...... г. на Т. П., секретар на [община], обл. В., с което Я. В. е упълномощила Ю. Х. от нейно име и за нейна сметка да продаде или дари, както намери за добре, на Й. Е. Х. и Я. Е. Х. в равни дялове и при цена и условия, каквито договори, поземлен имот с площ 43750 кв.м., подробно описан в решението, като извършена от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си; иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ...., том ..., рег. № ....., н.д. № ..../......... г. по описа на нотариус Н. Б. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, с който Ю. Х. като пълномощник на Я. В. е продала на Й. Е. Х. и Я. Е. Х. поземлен имот с площ 43750 кв.м., подробно описан в решението, поради това, че при извършването на сделката Я. В. не е могла да разбира и да ръководи действията си; иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен при евентуалност, за прогласяване нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.07.2020 г., обективиран в н.а. № ...., том ....., рег. №....., н.д. № ...../....... г. по описа на нотариус Н. Б. с район на действие Районен съд Бяла Слатина; иск по чл. 40 ЗЗД, предявен при евентуалност, за прогласяване нищожността на същия договор от 24.07.2020 г. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че от обясненията на личния лекар на В. не може да се правят изводи дали към 22.07.2020 г. тя е могла или не да разбира постъпките си, тъй като лекарят е заявил, че я е посетил чак през август и не знае дали тя е прекарала инсулт. Съдът в противоречие с фактите по делото приел, че вещото лице д-р Т. не дава категорично медицинско заключение и че при първата от процесните сделки през февруари 2020 г. В. най-вероятно е разбирала свойството и значението и е могла да ръководи действията си, а на 22.07.2020 г. най-вероятно това не е било така. Според касатора, макар вещото лице да използва и вероятност в заключението си, тя не се отнася за датата на упълномощаването – 22.07.2020 г., а за сделката от 27.02.2020 г. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като мотивирал решението си на база показанията на личния лекар, игнорирайки заключението на експертизата под предлог, че е спорно и противоречиво, без да положи усилия да преодолее това. Освен това съдът коментирал гласните доказателства избирателно и игнорирал казаното от св. К., според която В. е изпаднала в кома доста преди атакуваната упълномощителна сделка. Във връзка с предявения евентуален иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД касаторът твърди, че изключението по ал. 2 е налице, като доказателството за неспособността на лицето е видно от самата упълномощителна сделка. Страната е била дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, но не е могла да разбира или да ръководи действията си. По отношение на втория евентуален иск се твърди, че сделката накърнява добрите нрави и защото уговорената цена, освен че е в пъти по-ниска от пазарната, според обясненията на Х., дадени в о.с.з. на 09.06.2021 г., не е била преведена по банковата сметка на упълномощителката съобразно волята й в т. 3 от процесното пълномощно. Това означавало, че има действия във вреда на представлявания. Не била обоснована нужда от това бързане да се изготви пълномощно в деня на постъпване на упълномощителката в болница, като единственото обяснение било, че Х. е осъзнавала идващия край на живота на майка си и е искала да лиши сестра си от наследствените имоти. Сделката освен това е сключена при явно неизгодна цена. Определената от вещото лице оценка сама по себе си била крайно занижена, тъй като не били взети предвид офертните цени за земеделски земи втора категория. Изложеното безспорно доказвало всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 40 ЗЗД, но те не били обсъдени от въззивния съд и той не извършил преценка на доказателствения материал по делото относно наличието или липсата на недобросъвестност и предварителен сговор у представителя и третите лица във вреда на представлявания или неговите универсални правоприемници, каквото качество имала ищцата. За уважаване на иска по чл. 40 ЗЗД не било необходимо да е налице изричен сговор за увреждане на представлявания, а да има недобросъвестност – представителят и насрещната страна да осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания. В случая изслушаната експертиза доказвала, че представляваната В. към 22.07.2022 г. не е имала психическата годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да формира своя воля. Решението в частта за сделката от 27.02.2020 г. също било неправилно и необосновано, за което касаторът препраща към изложените вече съображения. В резюме твърди, че съдът едностранно е кредитирал гласни и писмени доказателства, не е обсъдил други и не е уважил доказателствените искания във въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Излагат се и доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт. В срока за отговор ответниците Я. Е. Х., Й. Е. Х. и Ю. Х. Х. не представят становище по касационната жалба. Производството пред районния съд е образувано по предявен от С. И. против Ю. Х. Х. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на извършено от Я. И. В., б. ж. на [населено място], обл. В., починала на 12.08.2020 г., упълномощаване, обективирано в пълномощно рег. № .... за удостоверяване на подписа и рег. № ... за удостоверяване на съдържание, том ...., акт..... от ........ г. на Т. П., секретар на [община], с което ответницата Х. е упълномощена да я представлява пред нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари, замени, дели или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени, вкл. и да договаря сама със себе си, при цена и условия, каквито договори, неин собствен недвижим имот – нива с площ от 43750 кв.м. в землището на [населено място], обл. В., поради наличие на заболяване на упълномощителката, което не й е позволявало да разбира и ръководи действията си. В условията на евентуалност и при уважаване на главния иск ищцата заявява искане на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД да бъде унищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № ....., том ....., рег. № ...., д. № ...../...... г. на нотариус Н. Б. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, с който Х., в качеството на пълномощник на Я. В. съгласно пълномощно рег. № ... за удостоверяване на подпис и № ... за удостоверяване на съдържание, е продала на ответниците Й. и Я. Х. поземления имот по пълномощното, поради невъзможност да разбира и ръководи действията си. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на първите два иска, ищцата прави искане да бъде обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в посочения по-горе нотариален акт. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предходните искове, ищцата заявява искане на основание чл. 40 ЗЗД посоченият договор за покупко-продажба да бъде обявен за нищожен, като сключен във вреда на представлявания. С изброените искове е съединен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД срещу Ю. Х. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ... от...... г., том ...., рег. № ...., н.д. № ..../...... г. на нотариус Н. Б. с район на действие Районен съд Бяла Слатина, с който Я. В. е продала на дъщеря си Ю. Х. поземлени имоти с начин на трайно ползване: нива. В условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск ищцата заявява искане на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД да бъде обявен за нищожен поради накърняване на добрите нрави договорът за покупко-продажба, обективиран в посочения по-горе нотариален акт и сключен за цена на имотите общо в размер на 6700 лева при данъчна оценка 6692,36 лева. По делото се установява, че ищцата и ответницата са сестри и дъщери на Я. В., починала на 12.08.2020 г. На 22.07.2020 г. В. е постъпила в болница в [населено място]. От представената по делото епикриза от 22.07.2020 г. се установява, че В. е приета в болничното заведение на същата дата поради оплаквания от световъртеж, залитане при ходене, слабост в левите крайници, леко завален говор, внезапно станала неориентирана и спряла да говори; изписана е на 27.07.2020 г. с окончателна диагноза „Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА“. По реда на чл. 176 ГПК ответницата Х. е дала обяснения, че поради влошеното здравословно състояние на майка й и това, че същата била неподвижна, процесното пълномощно от 22.07.2020 г. не било заверено от нотариус поради служебната му ангажираност, нито от кмета на [населено място], който бил в отпуск и отказал да го извърши; това наложило Х. да поиска съдействие от [община], чийто секретар посетил дома на В. и там заверил пълномощното. Ответницата обяснява, че сумата от продажбата трябвало да бъде преведена по сметката на майка й в банка, по която тя получавала социални помощи, но такава сметка не била открита и сумите по двете сделки били предадени на ръка. По делото са събрани свидетелски показания. Св. Л., приятелка на покойната, е заявила, че до началото на м. юли възрастната жена говорела нормално, но в средата на месеца спряла да говори, била неподвижна, не можела да се храни сама и това правела болногледачката й; св. И., внук на В., от съседки разбрал за лошото ментално и физическо състояние за баба си, както и че състоянието на баба му се е влошило през м. юли 2020 г. и че тя била неориентирана; при последната среща на свидетеля с баба му през пролетта на 2019 г. му направило впечатление, че не го познала, била дезориентирана и приемала медикамент „Ксанакс“; според св. С., В. не е имала психически проблеми, а само такива с ориентацията в пространството, което наложило дъщеря й Ю. да наеме през м. юли и август 2020 г. болногледачка, която денонощно да се грижи за нея; В. била в лоши отношения с другата си дъщеря С. от 10 години, през който период нито тя, нито децата й са я посещавали в [населено място]; св. К. сочи, че била наета от Ю. и се е грижела като болногледачка за В. в дома й от 23.06.2020 г. до смъртта й, тъй като тя не виждала, не можела да се храни сама и да приема лекарствата си; грижи за майката полагала само дъщерята Ю., а другата дъщеря нито я е посещавала, нито се е обаждала по телефона и била в лоши отношения с майка си и със сестра си; свидетелката заявява, че Я. е имала само проблеми със зрението и сърцето, и първоначално се хранела самостоятелно и се ориентирала с помощта на бастун; първоначално говорела нормално, но впоследствие не можела да доизказва думите, а в средата на м. юли 2020 г. около 22 часа изпаднала в кома и била транспортирана в болница, където престояла 10 дни; след завръщането си вкъщи В. била адекватна, но не можела да се храни самостоятелно и да говори, залежала се и на 12 август починала. Според показанията на нотариус Н. Б., изповядал двете процесни сделки, за първата сделка Я. и дъщеря й Ю. се явили лично; Я. била в напреднала възраст, но нищо във връзка със здравословното й състояние не направило впечатление на нотариуса и В. се подписала сама и собственоръчно изписала имената си, като заявила, че това е нейната воля и желание. Св. П., личен лекар на В., заявява, че тя страдала от световъртеж и често посещавала ендокринолог заради заболяване на щитовидната жлеза, както и кардиолог, по чието назначение й бил поставен пейсмейкър; последната година преди смъртта си В. била диагностицирана със съмнение за мозъчен тумор, а впоследствие състоянието й се влошило от растежа на тумора и проявявала признаци на пореден инсулт, заради което отново била настанявана в болница; поради това заболяване изготвил хиперболизиран протокол на ТЕЛК от 2020 г. за преосвидетелстване на В. с чужда помощ, а самата тя не можела да пази равновесие, била винаги придружавана от друг човек, но била жизнена; когато през м. юли жената се залежала, свидетелят бил в отпуск, а след завръщането си през м. август я посетил и тогава тя говорела, но говорът й бил провлечен и била в по-тежко състояние, но не била неадекватна; като личен лекар не знае дали пациентката му е прекарала инсулт или причина за заваления й говор бил туморът в мозъка. Вещото лице по назначената посмъртна психиатрична експертиза не дава категорично медицинско заключение, но счита, че при първата от процесните сделки през м. февруари 2020 г. В. най-вероятно е разбирала свойството и значението и е могла да ръководи действията си и да се грижи за своите интереси, а на 22.07.2022 г. най-вероятно това не е било така. Вещото лице е пояснило, че множеството хронични заболявания на В. вероятно са довели до мозъчна патология, при която има натрупване на мултиинфарктна деменция и микроинсулти, които е възможно да са протекли безсимптомно. Според експерта след изписването на В. от болница на 27.07.2020 г. тя не е била в адекватно състояние. За установяване на пазарната цена на процесните имоти, районният съд е изслушал счетоводна експертиза, неоспорена от страните, според която пазарната цена на имота с площ 43, 750 дка е 33981 лева, на този с площ 31, 273 дка – 25016 лева, на този с площ 2, 999 дка – 2260 лева (753 лева за 1/3 ид.ч.), на този с площ 9, 796 дка – 2720 лева (907 лева за 1/3 ид.ч.), на този с площ 5, 211 дка – 4108 лева (1396 лева за 1/3 ид.ч.). От правна страна съдът приема, че съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от недееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта му, освен ако преди смъртта е поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор, като в случая нито една от двете предпоставки не е доказана. Установените заболявания на В. не са били от такова естество и тежест, че да обосноват извод, че прехвърлителката не е могла да разбира и ръководи действията си, а доказателства за недееспособност не се извличат и от самия договор. Счетено е, че нотариалният акт от 27.02.2020 г. се ползва с материална доказателствена сила относно изявлението на нотариуса, че страните са се явили пред него и са направили отбелязаните в акта изявления, а това се подкрепя и от показанията на самия нотариус. Относно евентуалния иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 27.02.2020 г., от една страна, е взето предвид, че заключението на счетоводната експертиза сочи разлика между продажната цена по сделката – 6700 лева, и пазарната цена, която е 28045 лева, но от друга страна, се съобразява, че установената разлика не може изначално и категорично да послужи за обосноваване на извод за наличие на накърняване на добрите нрави, още повече, че страни по сделката са лица от най-близкия родствен и семеен кръг (майка и дъщеря). Във връзка с главния иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на едностранната упълномощителна сделка от 22.07.2020 г. съдът е обсъдил показанията на личния лекар на В., от които е стигнал до извода, че през м. юли 2020 г. същата действително е била в тежко здравословно състояние, но от това не се обосновава категорично, че не е разбирала свойството и значението на деянията си и не е могла да ръководи постъпките си. Съдът не е кредитирал заключението на посмъртната психиатрична експертиза, по съображение, че вещото лице не прави еднозначни и аргументирани изводи, а борави с израза „най-вероятно“. Отречено е да са налице и категорични доказателства за дементно състояние на В., тъй като такива данни се съдържат само в един амбулаторен лист, а личният лекар е дал показания, че е налице хиперболизиране на състоянието й за нуждите на предписанието за необходимост от чужда помощ при издаване на решението на ТЕЛК. Съдът е обсъдил и показанията на св. С. и К., според които В. повече от 10 години е била в лоши отношения с ищцата, която не се е грижела за нея, не я е посещавала и не е поддържала контакт с майка си, като втората от свидетелките сочи, че приживе В. е споделяла намерението си да прехвърли земята на децата на дъщеря си Ю., поради което е споделен изводът на районния съд, че това желание не е възникнало спонтанно в момента за заверяването на процесното пълномощно, а много преди това. Прието е за недоказано изключението по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка – такъв извод не може да бъде обоснован и с факта, че упълномощаването е извършено с поставянето на пръстов отпечатък от страна на упълномощителката, тъй като по делото е установено, че в процесния период тя е била със силно влошено зрение. В. наистина е имала сериозни здравословни проблеми, но не са събрани убедителни доказателства множеството й заболявания да са се отразили фатално върху когнитивните й способности и ментално здраве и да са довели до невъзможност да разбира свойството и значението на деянията си и да формира валидна воля. С тези доводи е отхвърлен и евентуалният иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора от 24.07.2020 г. Евентуалният иск за прогласяване нищожността на този договор е приет за неоснователен по изложените по-горе съображения за отхвърляне на същия иск за сделката от 27.02.2020 г., а и липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори се приема за противоречие с добрите нрави при съобразяване на преследваната от страните цел и обстоятелството свързана ли е тя с удовлетворяване на значим и допустим от закона интерес. Искът по чл. 40 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен предвид съдържанието на показанията на св. К., че още приживе В. е манифестирала решението си да възнагради децата на дъщеря си Ю. чрез прехвърляне на поземления имот в знак на благодарност за полаганите за нея грижи, фактът, че Х. е била упълномощена да извършва от името и за сметка на майка си всякакви действия на разпореждане със собствения й поземлен имот, както и че няма отношение към действителността на процесните сделки въпросът дали цената по двете процесни сделки реалното е заплатена приживе. Касационният съд приема, че не са налице предпоставки за допускането на касационното обжалване. Една група от въпросите на касатора се отнасят до преценката на доказателствата по делото и в частност на приетата по делото посмъртна съдебна експертиза. Въпросите: следва ли съдът да се съобрази с установения с категоричност факт в заключението по изготвената медицинска експертиза (в случая невъзможност да се разбира свойството и значението на постъпките си) или може да постанови решението си на база споменато от вещото лице при разпита му, че освидетелстваният най-вероятно не е разбирал свойството и значението на постъпките си, въпреки че в същия разпит има и категоричност, че „нито представените документи в медицинското досие, нито чутото от свидетеля д-р П. променя моето писмено становище и заключение, което съм дал“; кое следва да ръководи съдилищата при решаване на спора – заключението на вещото лице или отговорите му в съдебно заседание; налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът прилага различен подход в тълкуването на заключението на медицинската експертиза, като за единия от исковете приема, че вероятните изводи на вещото лице означават нееднозначност и неаргументираност, а за другия иск е обратното, се основават на твърденията на касатора, че изложеното от експерта, от една страна, е интерпретирано неправилно, а от друга, е игнорирано от въззивния съд за сметка на събраните свидетелски показания, което се е отразило на крайните изводи в обжалваното решение. Тези въпроси по същество представляват оплакване за погрешна преценка на доказателствата по делото, което е основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, както всъщност е посочил и самият касатор в изложението си. За пълнота следва да се посочи, че според трайната практика на ВКС съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда наред с всички доказателства по делото, както е сторено и в случая. Необходимо е да се отбележи и че съдебната експертиза е била посмъртна и като такава е анализирала осъществени в миналото прояви и се е позовавала на медицински документи, без вещото лице да може да придобие лични впечатления за изследвания субект, докато показанията на свидетелите отразяват техните непосредствени възприятия за състоянието на лицето, като личният лекар притежава и необходимите медицински познания, за да прецени отражението на болестта върху адекватността на пациентката си. Следващите поставени въпроси са дали е налице нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е оставил без уважение доказателствените искания на страната, а в решението си приема, че искът й е недоказан, а доказателствата са спорни, както и длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна или допълнителна медицинска експертиза, когато приема, че изводите на вещото лице по допуснатата такава са противоречиви и спорни. Въззивният съд е мотивирал отказа си за назначаване на повторна експертиза с това, че въззивникът и настоящ касатор не се обосновава с наличието на обстоятелства, които да преодоляват забраната по чл. 266 ГПК за посочване на нови факти и доказателства. В настоящия случай не се касае за допуснато нарушение от въззивния съд, тъй като касаторът като страна в първоинстанционното производство не е оспорил заключението на вещото лице и допълнителните му показания в о.с.з., а по същество възраженията му се отнасят до несъгласие с изводите на първата инстанция, респ. на въззивния съд, направени на база даденото заключение. Това обаче е свързано с правилността на обжалваното решение, която не се преценява в настоящата фаза на касационното производство. Въпросът представлява ли действие във вреда на представлявания несъобразяването с волята му, изразена изрично в пълномощното, продажната цена от сделката да бъде преведена по банковата му сметка, и въпросът споразумяването на упълномощения с другата страна във вреда на представлявания означава ли, че представителят не е оправдал оказаното му доверие и това накърнява ли добрите нрави, по начина на поставянето им целят разрешаването на процесуалния спор в същината му и непосредствено разрешение относно валидността на сделката, каквото не е предназначението на процедурата по селекция на касационните жалби за достъпа им до касационно обжалване. Според задължителните разяснения по ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд в процедурата по чл. 288 ГПК се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Не е обуславящ изхода по конкретното дело въпросът дали при позоваване на нищожност по чл. 40 ЗЗД е нужно да се докаже с пълно и главно доказване наличието на умисъл за вредата у договарящия с пълномощника. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който, за да се произнесе по иска по чл. 40 ЗЗД, се е позовал на разясненията, дадени в ТР № № 5/2014 г., ВКС, ОСГТК, според които фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два елемента: обективен и субективен; обективният елемент се изразява в причинена на представлявания вреда, а субективният изисква наличието на недобросъвестност. Изрично в тълкувателното решение е посочено, че не е необходимо да е налице изричен „сговор“ между представителя и насрещната страна по договора да увредят представлявания, което би предполагало във всички случаи намерение за увреждане и умисъл за това; необходимо е да се установи тяхната недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тъй като умисълът не е елемент от фактическия състав на недобросъвестността по чл. 40 ЗЗД, той изобщо не е изследван от въззивния съд като предпоставка за уважаване или отхвърляне на предявения иск. Въпросът налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът приема, че при преценка дали една сделка е недействителна поради накърняване на добрите нрави не следва да се ограничава само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката, а прави само и единствено това, също не обуславя допускане на решението до касационно обжалване. Оплакванията на касатора във връзка с това основание за нищожност са за значително занижаване на продажната цена, която всъщност не е платена, както и за договаряне при знание за близката смърт на прехвърлителката. Съдът всъщност е адресирал всички оплаквания и е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото. Отчел е изразената от упълномощителката воля в пълномощното сделката да бъде сключена при условия, каквито представителя намери за добре, включително да бъде безвъзмездна сделка, която воля житейски се обосновава от близката родствена връзка между страните и поемането на дългогодишните грижи за възрастната жена изцяло и само от дъщеря й Ю.. Позовал се е на показанията на нотариуса, който е посочил, че към датата на сключване на сделката В., макар и да е била в напреднала възраст, е имала ясно осъзната воля и поведението й не е пораждало никакви съмнения за това; мотивирал се е и с показанията на останалите незаинтересовани от изхода на делото свидетели, според които към изповядването на сделката от февруари 2020 г. В. е имала затруднения, но е била жизнена. Съдът е цитирал и възприетото в практиката на ВКС разрешение, че само поради ниската цена на сделката не може да се направи извод за увреждане при близки родствени връзки между представлявания и представителя и купувача, а е необходимо да се съобрази преследваната от страните цел. В случая въззивният състав е формирал извод, че страните са имали легитимна цел, като е извършил цялостна преценка на изброените обстоятелства. Следващата група въпроси (споразумяването на упълномощения със своите деца при явно неизгодна цена и във вреда за представлявания накърнява ли добрите нрави; близката родствена връзка между упълномощеното лице и купувачите и знанието, че продавачът – тяхна майка и баба, е била на преклонна възраст, с влошено здравословно състояние и факта, че не е имала психическата годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да формира своя воля, дава ли основание да се приеме, че двамата знаят/осъзнават, че сключеният договор обективно уврежда представлявания и неговите правоприемници и това накърнява ли добрите нрави; допустимо ли е лице, което не е имало психическата годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да формира своя воля, да упълномощи друго лице за разпоредителни сделки с недвижими имоти чрез полагане на пръстов отпечатък и това накърнява ли добрите нрави) са въпроси по съществото на спора, а не правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите съдържат интерпретацията на касатора за обстоятелствата по спора – знанието за увреждане на представляваната, нейната невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и да формира воля. Тези обстоятелства обаче подлежат на доказване в процеса и не могат да бъдат приети за сигурно настъпили, за да се даде отговор за правното им значение в отношенията между страните. Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е поставил всички изброени вече въпроси, както и въпроса споразумяването на упълномощения с другата страна във вреда на представлявания означава ли, че представителят не е оправдал оказаното му доверие и това накърнява ли добрите нрави. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи от касатора, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто настоящият случай не е. На последно място, не се установява и нито една от хипотезите на очевидната неправилност като порок, обуславящ допускането на касационното обжалване – непосредствено от мотивите на обжалваното решение да се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,