Определение № 708 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3891/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. З. от [населено място] срещу определение № 2265 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1957/2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на същото лице за обезсилване на издадените срещу него заповед за изпълнение на парично задължение № 10 547 от 14.09.2011 г. и изпълнителен лист от 19.09.2011 г. за сумата 15 195.84 евро. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Допускането на касационния контрол е аргументирано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Пловдивски районен съд определение, като е потвърдил същото в частта за оставяне без уважение на искането за обезсилване на издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не е преграждащо развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, с което се отказва обезсилване на издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение, не отговоря на посоченото изискване, тъй като то е относимо само към изпълнението на присъденото вземане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение