Определение № 1976 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3629/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД [населено място], представлявано от изпълнителните директори Г. и Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч. и от С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. К. М.,М. М. К., А. М. К., последните трима действащи чрез законния си представител С. А. Е. и С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Ч. против въззивно решение № 182 от 15.12.2022г. по в.гр.д. № 90/2022г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е отменено решение № Р-118 от 28.10.2021г. по т.д.№ 118/2019г. на Окръжен съд Велико Търново в частта за разликата над 70 000лв. до 100 000лв. и разноските и вместо това е постановено друго, с което ЗК „Лев Инс“ АД [населено място] е осъдено да заплати на С. С. А. и на починалия в хода на производството К. М. А. допълнително още по 30 000лв.на всеки един от тях /или общо по 100 000лв./, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат ПТП, настъпило на 23.09.2018г. и причинило смъртта на техния син М. М., ведно със законната лихва от 24.01.2019г., като са присъдени следващите се държавни такси и разноски. Решението в останалата част е влязло в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е възприел за установен следният механизъм за настъпване на пътното транспортно произшествие: На 23.09.2018г., около 22ч., на първокласен път Р.-С., малко преди входа за [населено място], в посока юг от [населено място], водач на л.а.“Крайслер Вояджър“,с рег. [рег.номер на МПС], движейки се със скорост от 84 км./ч. е блъснал движещият се по пътното платно като пешеходец М. М.. Водачът на лекия автомобил, който е управлявал на къси светлини, е могъл да възприеме пешеходеца, достигайки го на около 50м., при опасна зона за спиране /съобразно скоростта му/ от 74м. Водачът не е намалил /въпреки, че е имал техническа възможност за това/ и не е спрял. След удара, пешеходецът е попаднал върху предния капак до челното стъкло, преминал е през тавана и е изпаднал встрани от автомобила. Пострадалият е бил на 29години и е починал. Водачът на лекия автомобил е осъден с влязла в сила присъда от 2.12.2019г. по н.о.х.д.№ 212/2019г.на ОС Велико Търново за деяние по чл.343, ал.3, б.“б“, вр.чл.36 и чл.54 НК. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от по 100 000лв., въззивният съд е посочил, че е съобразил следните групи обстоятелства: 1. Огромната мъка, която изпитват ищците /родители на пострадалия/в резултат на причинената му смърт. Освен, че настъпването на вредите се презумира житейски и човешки, в случая те са над обичайното за сходни случаи, пред вид установената с гласни доказателства, силна връзка между родители и дете. Тримата непрекъснато са споделяли едно домакинство, между тях са съществували много близки отношения, изградени въз основа на обич и взаимопомощ, 2. Младата възраст на пострадалия, който е бил на ненавършени 29 години и смъртта му е била шок за тях. 3.Присъденият размер на обезщетение съответства на нивата на застрахователно покритие и на обществено- икономическото условия в страната. Въззивният съд е приел, че не е налице съпричиняване с два решаващи довода:1. Възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпване на пътното транспортно произшествие с това, че се е движил по средата на пътното платно не е направено от ответната страна /в отговора подобна конкретизация не се съдържа/ и срокът за конкретизиране на възражението е пропуснат, 2. Отделно, ответникът не е доказал подобно възражение, защото съдържащите се данни в този смисъл в мотивите на присъдата, постановена от наказателния съд, не могат да се ползват като доказателство в гражданското производство. В изложението към касационната си жалба, касаторът ЗК „Лев Инс“ АД [населено място] се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да съобрази конкретните факти по делото, които да разгледа в контекста на цялостното увреждане на пострадалия, както и последиците причинени именно от личното му неправомерно поведение и да формира мотиви за това?, 2. В случай на конкретно извършено правонарушение и настъпили травми, довели до летален изход, мястото на настъпване на ПТП, съобразно събраните писмени доказателства, достатъчно ли е да установи факта на укоримо поведение? Събраните данни относно механизма на настъпване, следва ли да се приемат по отношение на дължимата деликтна отговорност и да се отчетат при присъждане на обезщетението с оглед приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД?, 3. При наличие на противоречиви обстоятелства, следва ли съдът да изследва и прецени, както и да мотивира решението си, и досежно право изключващите обстоятелства? Не следва ли при липса на възможност за изграждане на вътрешно убеждение, съдът по свой почин да назначи експертиза, или да укаже на страната да ангажира доказателства, за да бъде изградено вътрешното убеждение във връзка с направените възражения, оплаквания и оспорвания?, 4. Следва ли да бъде постигната обективност по въпроса – дали пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, съобразно всички ангажирани доказателства, които да се преценят в съвкупност и главно във връзка с мястото на настъпване на инцидента – ширина и дължина на пътното платно, час, състояние?, 5. Поведение, което съставлява обективен принос, което е противоправно и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, и е последица от реализирано пътно транспортно произшествие, следва ли да бъде отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и какво следва да е дължимото обезщетение в конкретния случай с оглед събраните доказателства и след приспадане на доказания процент принос? и 6. При налично достатъчно обективни данни, неоспорени – последователни и непротиворечиви - писмени доказателства, представляват ли гласните, абсолютна предпоставка за доказване, на доказани вече с писмени доказателства факти и обстоятелства? Позовава се и на очевидна неправилност на постановения въззивен акт, която не обосновава. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, чрез процесуалния представител адвокат Ч., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 240лв., за разпределението на която сума представя списък по чл.80 ГПК. В изложението към касационната си жалба, касаторите С. С. А., С. К. М., А. К. М., К. М. К.,М. М. К., А. М. К., последните трима действащи чрез законния си представител С. А. Е. и С. М. К., действаща чрез своята майка и законен представител К. К., всички чрез процесуалния представител адвокат Ч. се позовават на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди и по-специално: 1. Следва ли определянето му съдът да съобрази определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?, 2. При формиране на изводите си във връзка с обезщетението, следва съдът да съобрази: възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията между него и близките му, интензитета на претърпените душевни болки и страдания и констатираното влошено психично здраве?, 3. Достатъчно ли е изброяването на релевантните обстоятелства или е необходимо и да се посочи значението им съобразно конкретно установените факти?, 4. Следва ли да се отчита и инфлацията?, 5. Следва ли да се съобразява практиката по други сходни случаи за близък период от време?, 6. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти приема за установени, въз основа на какви доказателства и при оспорване, дължи ли съдът обяснение?, 7. Следва ли съдът да се произнесе по направените оплаквания и доводи във въззивната жалба? и 8. Следва ли се съобразят всички доказателства в тяхната съвкупност и длъжен ли е въззивният съд да посочи кои факти намира за недоказани? Позовава се на многобройна практика, която прилага. Срещу подадената касационна жалба е са постъпил отговор от ЗК „Лев Инс“АД [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт Ч., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че присъденият размер на обезщетение е прекомерен. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото поставените въпроси /част от които не са от значение за изхода на спора/, не могат да се определят като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, съобразно указанията дадени с т.4 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – доколкото по тях е налице многобройна, трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. По касационната жалба на ЗК „Лев инс“ АД [населено място]: Поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото част от тях /въпроси с №№ 1, 2, 5 и 6/ в условието си съдържат обстоятелства, които не са приети за установени от въззивния съд, а всичките шест поставени въпроси не са от значение за крайния изход на спора, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. С поставените въпроси касаторът оспорва по същество направения извод за липса на основание за намаляване на дължимото обезщетение по чл.51, ал.2 ЗЗД. Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС – „материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. В случая, въззивният съд не е уважил направеното възражение за съпричиняване, защото го е преценил като недоказано /ответникът нито не е конкретизирал поведението, в което счита, че то се изразява,нито е доказал такова/. Той не е установил наличие на доказателства, установяващи неправомерно поведение на пострадалото лице, поради което въпросите, съдържащи подобно условие / с № 1, 2 и 5/ не могат да се счетат за надлежно общо основание. Поставените от касатора въпроси с № 3, 4 и 6, касаещи начинът, по който съдът следва да извърши преценка на ангажираните по делото доказателства, са разрешени от въззивния съд съобразно установената съдебна практика. Той е изпълнил задължението си да мотивира решението си, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора, произнасяйки се по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът е отразил в мотивите си /чиято правилност в настоящето производство не подлежи на праверка/. Доколкото касаторът твърди наличие на спор относно фактите, съдът в мотивите си е обосновал изводите си, като е посочил кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата/включително и за значението и силата на влязлата в сила присъда/ и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Въззивният съд е обсъдил изложените от страните доводи, установил е механизма на настъпване на произшествието (ПТП), обсъдил е възраженията, включително и относно поведението на пострадалия /като е приел,че няма данни допуснато нарушение/ и съобразно това е извел правните си изводи. Съобразно изложеното, не може да се счете, че е налице и основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок, в случая не се установява. По касационната жалба на физическите лица, с поставените осем въпроса в която се оспорва справедливостта на присъдения размер на обезщетението на неимуществени вреди: Съдът е длъжен да извърши преценка на всички конкретно установени релевантни обстоятелства, въз основа на ангажираните по делото доказателства. Съгласно т.11 от Постановление № 4/23.12.1968г.на ППВС и последвалата практика, съдът определя дължимото обезщетение след като в мотивите си съобрази обстоятелствата, които обуславят причиняването на вредите и значението, което имат за размера, какъвто в случая е бил и подходът на въззивния съд. Касационно обжалване не може да се допуска след като съдът е съобразил и е овъзмездил страданията, произтичащи от обстоятелствата, на които касаторите акцентират – възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията между него и близките му, интензитета на претърпените душевни болки и страдания и констатираното влошено психично здраве. Съдът подробно е изследвал и конкретното отражение на посочените обстоятелства върху живота на пострадалите - от настъпилата смърт - лица. Видно от гореописаните мотиви – той е съобразил както определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, конкретната икономическа обстановка, така и инфлационните процеси, пред вид датата на настъпване на произшествието. Доколкото всеки случай е различен и за него важат съответните релевантни обстоятелства, съдът съобразява обезщетението присъдено за други сходни случаи, като сходността не е свързана с близкия период от време, а с идентичността на релевантните обстоятелства. Доколкото, в случая - посочените от касаторите решения са постановени при различна фактическа обстановка и при несъвпадащи с релевантните за настоящия случай обстоятелства, те не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение