Определение № 1538 от 10.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 105/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. П. Б. срещу решение №4954/28.09.2023г. по гр.д.№14565/21г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20178107/ 30.08.2021г. по гр.д.№63471/20г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу касаторката, произтичащи от договор за потребителски кредит от 11.12.2017г. - за сумите 5 982,07 лв. главница, 1314,65 лв. договорна лихва за периода 20.02.19г. - 05.03.20г. и 685,75 лв. лихва за забава за периода 21.02.19г. – 29.05.20г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№20719/20г. по описа на СРС и в полза на дружеството са присъдени разноските за исковото и за заповедното производство. В касационната жалба се навежда оплакване за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Поддържа се искане за отмяна на решението на СГС и отхвърляне на предявения срещу нея иск. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, допълнително депозирано по указания на въззивния съд и озаглавено „уточняваща касационна жалба“, касаторката моли обжалването да бъде допуснато при хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, „тъй като следва да бъдат уточнени и обсъдени важни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“.Сочи,че „в конкретния случай се касае досежно факта има ли в първичния договор за кредит клауза,сочеща при какви обстоятелства и при какви условия ще бъде прехвърлен дълга на трето лице чрез цесия. Освен това кога точно става уведомяването от страна на банката за настъпилите обстоятелства и от кого от страна на банката или от страна на получателя на кредита а именно новия цесионер. В посока спазена ли е процедурата по уведомяване и дали е дадена възможност в достатъчна степен за реакция на лицето длъжник по кредита да се защити от така наложилата се порочна практика на СРС и СГС стъпват на факти и обстоятелства, касаещи единствено интерпретиране от страна на цесионера на ответницата без да се вземат предвид нито едно от доказателствата представени от ищцовата страна в процеса“. Касаторката счита,че „от значение за правото е да се установи има ли правилно и точно прилагане на закона в конкретния случай, като се отчете трайната съдебна практика в подобни случаи…“. В депозиран в законоустановения срок писмен отговор ответникът по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е оспорил наличието на сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт и е навел доводи за неоснователност на наведеното в жалбата оплакване и искане. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски градски съд е приел за установено,че между ответницата и „БНП Париба пърсънъл файненс“ЕАД е възникнало на 11.12.2017г. правоотношение по договор за потребителски договор в размер на 8000 лв., неплатеният остатък от вземанията по който е прехвърлен с договор за цесия на ищеца по делото; длъжникът е бил надлежно уведомен за това прехвърляне както преди завеждането на делото, така и с връчването на исковата молба, което е приел за допустимо, съобразявайки практиката на ВКС; надлежно е било упражнено и потестативното право на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо с връчването на изявлението за това на сина на ответницата. Въз основа на тези факти въззивният съд е достигнал до правния си извод за съществуване на вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос съобразно тези изисквания само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Когато съществува вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо касационната инстанция е длъжна и служебно, без да е направено възражение от страната, да допусне обжалваното решение за проверка на неговата валидност и допустимост. В приложеното от касаторката изложение не е обосновано приложното поле на общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК – в същата липсват формулирани правни въпроси, т.е. такива, които да са свързани с решаващите мотиви на въззивната инстанция. Съдържащите се в него изречения във въпросителна форма, дори с извършено от състава на касационната инстанция тяхно уточняване и конкретизиране, допустимо с оглед разясненията, дадени в т.1 на посоченото тълкувателно решение /доколкото би могла по този начин да бъде преодоляна неясната им формулировка/, нямат характер на въпроси по правото, а касаят конкретните факти, свързани с предмета на спора, които са обект на преценка само при допуснато касационно обжалване. Освен общата предпоставка за достъп касаторката не е обосновала с изложени от нея съображения за приложимост и допълнителната такава по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която само е цитирана бланкетно, без да бъдат съобразени задължителните указания за обосноваването на необходимост от създаването на съдебна практика по причините и с целите, визирани в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед този изход на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд