Определение № 50097 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3290/2022 г.

С решение № 283/04.04.2022 г. по гр.д.№ 1735/2021 г. на Окръжен съд-Бургас е прекратено въззивното производството по въззивната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, ЕИК: 200555192, против решение № 260866 от 15.06.2021 г. по гр.д.2957/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която е признато е за установено, по отношение на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И., че „Селект туризъм“ ЕООД не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], м.“А.“, бл.В, ет.1, обект рецепция. Потвърдено е същото решение в частта, с която е признато за установено по отношение на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И., гражданки на Руската Федерация, че „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД не е собственик на същия самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], м.“А.“, бл.В, ет.1, обект рецепция, с предназначение – „друг вид самостоятелен обект в сграда“ и като последица е отменен констативен нотариален акт с № *** г., с който „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД е признато за собственик на този обект. Решението се обжалва с отделни касационни жалби от ответниците по исковете „Селект Туризъм“ ЕООД, ЕИК 131235442 и от „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, ЕИК: 200555192. В касационната жалба, подадена от „Селект Туризъм“ ЕООД се навеждат доводи за недопустимост на въззивното решение, тъй като е постановено по недопустим иск, защото исковете са предявени от лица, които не са доказали правата си и защото не са конституирани всички етажни собственици, които според касатора са необходими задължителни другари. Навежда са оплакване за неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон, защото въззивното решение е постановено без да е връчен препис от първоинстанционното решение на касатора, че той не е участвал във въззивното производство и неправилно се приема от въззивният съд, че решението на РС е влязло в сила в частта против касатора. Направено е оплакване за немотивираност на решението, за противоречие в мотивите - не е посочено дали се кредитират двете СТЕ. Развити са доводи, че страните по сделката между ответниците са необходими задължителни другари, а на практика е постановен различен резултат по отношения на всяка от тях. Като необоснован се оспорва извода, че рецепцията е обща част, защото е установено, че функционално не обслужва всички обекти в сградите-етажна собственост. Моли да се обезсили решението като недопустимо, или евентуално да се отмени като неправилно. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и по ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В касационната жалба, подадена от „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД се твърди недопустимост на решението, тъй като ищците нямат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, защото решението по него няма да рефлектира върху правната им сфера. Оспорва се основният извод на съда, че рецепцията е обща част на етажната собственост, защото тя не обслужва сгради А и В, в които ищците имот самостоятелни обекти, че тя не е функционално свързана с тези сгради и че неправилно съдът е приложил чл. 38, ал.8 ЗУТ. Направено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на чл. 12, чл. 235, а.2 и чл. 236, ал.2 ГПК при анализа на доказателствата, за противоречивост на мотивите. Моли да се обезсили решението като недопустимо, или евентуално да се отмени като неправилно В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Ответниците по касация „ТНТ Травел“ ЕООД, Н. В. С. и И. В. И. оспорват допускането до касационен контрол по касационната жалба на „Селект Туризъм“ ЕООД, тъй като е недопустима, защото по отношение на това дружество, решението на РС е влязло в сила, че пълномощникът му е имал представителна власт да получи съобщение с изготвеното решение на първата инстанция, което не е обжалвано от дружеството. Оспорва се твърдението, че етажните собственици са задължителни другари по предявения отрицателен установителен иск за собственост и допускането до касация по произтичащите от това въпроси. Оспорват и останалите основания за допускане до касация, като неотговарящи на данните по делото и некореспондиращи на закона. Ответниците /ищци в производството пред РС/ оспорват касационната жалба и на другия ответник „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, и допускането до касационен контрол, със същите аргументи, тъй като не са доказани наведените основания за това. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените основания за допускане до касационен контрол и доказателствата по делото, намира следното: „ТНТ Травел“ ЕООД, ЕИК 202970002, Н. В. С. и И. В. И. са предявили отрицателен установителен иск да се признае за установено, че „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], [община], м.“А.“, бл.В, ет.1, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор ***, който твърдят, че е изграден първоначално като рецепция и като такава е обща част на етажната собственост. Искат отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № *** г., с който „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД е признато за собственик на същия обект. По отношение на втория ответник е формулиран петитум за признаване за установено, че „Селект туризъм“ ЕООД не е собственик на същия обект. Ищците са обосновали правният си интерес с това, че са етажни собственици на самостоятелни обекти в сгради А и В, които са функционално свързани с процесната рецепция. Установено е от представени нотариални актове, че ищецът „ТНТ Травел“ ЕООД, е собственик на ресторант и спа център – обекти с идентификатори *** и *** в сграда А и 63,54 % ид.ч. от общите части на тази сграда, Н. В. С. е собственик на четири апартамента в сграда В и 44,02 % от общите части на сградата към тях, а И. В. И. е собственик на два апартамента в сграда В и 20,63 % от общите части. Процесната рецепция е част от курортно селище, изградено с Разрешение за строеж № 161/11.08.2009 г., състоящо се от сгради „А“ и „В“ с рецепция, ресторант, СПА център, подземен паркинг и складове; сгради “C”, “D”, “E”, “F”, “G”, “H”, “I”, “K” входен портик, барбекю, външен басейн и ограда“, построени в УПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], м.“А.“. Не се спори, че са построени от ответника „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, но по делото не са представени доказателства за право на собственост върху дворното место или отстъпено право на строеж. С нот. акт № *** г. на нотариус Д. са прехвърлени два обекта, изградени до степен на груб строеж от блок К и бл.А на трето лице. Комплексът е въведен в експлоатация поетапно: с разрешения от 30.06.2013 г. за сгради “F”, “D”, “С”, “G”, “H” и “K” и с разрешение от 15.12.2014 г. – за сгради “Е” – VІ етап, сграда “І” – VІІ етап, сгради “А” и “В” с рецепция, подземен паркинг, складове и зала за тихи игри и надстройка на стълбище към рецепция – VІІІ етап; ресторант в сгради „А“ и „В“. ІХ етап,; входен портик, външен басейн и ограда – Х етап от курортното селище. В обяснителната записка към архитектурния проект за сгради „А“ и „В“ е записано, че рецепцията е разположена в едноетажния обем между двете сгради, с осигурени връзки от фоайето към стълбищата на сградите и други техни части. По искане на ответника „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, „обектът Рецепция“ е заснет в КККР като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР, като „друг вид самостоятелен обект в сграда“. Според заключението на в.л. М.Г., обектът „рецепция“ съответства на одобрените инвестиционни проекти, и е изпълнен в съответствие с тях. Според одобрените архитектурни проекти сгради „А“ и „В“ са със смесено предназначение, като в партерния и сутеренния етаж на сградите са разположени обекти за обществено обслужване – СПА-център, ресторант на две нива и рецепция на три нива и подземен паркинг. Направено е от вещото лице описания на рецепцията според одобрените архитектурни проекти – предвидено е да има връзка между различни нива на рецепцията с реализирани входни врати към коридорите на сгради „А“ и „В“ и към ресторанта, но вещото лице е констатирало, че не се ползват на ниво първи етаж в сграда „В“ /стълбище не е довършено, поради което в момента няма достъп до рецепцията от ниво първи етаж/. Сгради „А“ и „В“ на партерния и на първи етаж няма обособено помещение за общо ползване (съгласно изискването на чл.38, ал.8 ЗУТ), а рецепцията се ползва за офис на ответниците. Според заключението на допълнителната СТЕ, изготвена от в.л.А., площта на рецепцията не е включена в общите части при площообразуването на самостоятелните обекти в сгради „А“ и „В“, а в площообразуването на комплекса Рецепцията е посочена като самостоятелен обект, без коефициент идеални части от общите части, но е включена в разгърнатата застроена площ на комплекса от сгради. Този извод е формиран от таблицата за определяне на ЗП и процент ид.части на всички самостоятелни обекти в курортно селище, м.“А.“, [населено място], в която за рецепцията с площ от 297.11 кв.м., не са предвидени общи части. Безспорно е установено, че сгради „А“ и „В“ са в режим на етажна собственост с по повече от десет самостоятелни обекта във всяка от тях. С конст. нот. акт с № *** г., първия ответник „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД е признат за собственик въз основа на реализирано строителство, на самостоятелен обект рецепция с идентификатор ***на три нива, с площ 297,11 кв.м. и с нот.акт № *** г за даване вместо изпълнение. на нотариус Д. това дружество го прехвърля на втория ответника „СЕЛЕКТ ТУРИЗЪМ“ ЕООД. Първата инстанция е уважила отрицателните установителни искове против двамата ответници и е отменила констативният нот. акт., като е приела, че към момента на възникване на етажната собственост в комплекса, към който момент се преценява дали един обект от сграда е обща част, според строителните книжа, процесната рецепция е била с предназначение за задоволяване на общи на собствениците на самостоятелни обекти нужди, т.е. била е обща част по предназначение. Предназначението на рецепцията не е било променено от „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД преди възникване на ЕС или със съгласие на всички етажни собственици след възникване на етажната собственост, поради което ответникът „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД не е могъл да я придобие като самостоятелен обект и да я прехвърли на втория ответник. Решението на РС е обжалвано изцяло, но само от „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД. Съдът е приел, че въззивната жалба на това дружество е недопустима в частта, с която се иска отмяна на решението, в частта, с която е уважен иска против другия ответник, който не е обжалвал решението на РС и поради това въззивното производство в тази част е прекратено. Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно възражението срещу допустимостта на исковете. Приела е, че исковете са допустими предвид доказаните твърдения на ищците, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда А и В в комплекса, а процесният имот - рецепция, е обща част за двете сгради, защото е предвиден с предназначение – ползване от всички етажни собственици и ищците, като етажни собственици биха имали възможност да ползват рецепцията, ако първия ответник не се бе снабдил с титул за собственост и не бе го прехвърли на втория ответник. За този извод, съдът се е позовал на т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, т.е. ищците защитават свое признато от закона право – правото на собственост върху процент от общите части. За тях е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, независимо от възможността да защитят същото спорно право в пълен обем с друг иск, съгл. т.2 от същото ТР. Съдът е приел, че възражението на ответниците, че исковете са предявени само от част от етажните собственици, а следвало да участват и останалите етажни собственици е преценено като неотносимо към допустимостта на предявените искове. Въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД е допустима в частта, с която се обжалва решението на РС, в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск за собственост по отношение на него и е отменен е нот. акт, с който това дружеството е признато за собственик. По същество, въззивната инстанция е възприела изводите на първата инстанция. За неоснователно е прието оплакването на въззивника, че обжалваното решение е немотивирано, защото РС, макар и с кратки съждения е обсъдил логично събраните по делото доказателства и е формирал изводи досежно релевантните факти за спора, включително и относно това дали рецепцията е обща част и дали е могла да се превърне в самостоятелен обект на собственост. Въззивният съд е обсъдил необсъдените от РС доводи и възражения в смисъл: От нормата на чл. 38, ал.1 ЗС, която изброява примерно частите от сграда, които са общи части по естеството си или по предназначение е извлякъл извод, че рецепцията, предвидена с предназначение да обслужва етажните собственици е обща част по предназначение. Определящо за това дали елемент от сграда е обща част е предназначението му към момента на възникване на етажната собственост, който за сгради А и В е 2013 г. Този извод съдът е направил въз основа на приетото заключение на СТЕ относно това какво са предвиждали одобрените архитектурни проекти, в съответствие с които е изпълнена рецепцията, която да обслужва обектите в сградите от комплекса. За неоснователни са преценени възраженията, че рецепцията няма характера на обща част на етажната собственост по предназначение поради това, че не е предвидена за целия комплекс и не е функционално свързана и не обслужва сградите, в които ищците са собственици на самостоятелни обекти, защото според предвиждането в архитектурния проект рецепцията е следвало да обслужва най-малкото сградите „А“ и „В“ в комплекса, а предвид характера на комплекса и всички сгради и обекти в него. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ с в.л. Г. за фактическия извод, че архитектурния проект предвижда функционална връзка между рецепцията и двете сгради „А“ и „В“, както и с ресторанта. Изводите на нотариуса в констативният нот. акт не са възприети от въззивният съд поради това, че не е доказано да е променено предназначението от първоначалния собственик или в последствие със съгласието на етажните собственици, каквито са ищците. Обстоятелството, че рецепцията е заснета като самостоятелен обект в КК и й е даден отделен идентификатор, както и че същата не е включена в сбора на общите части при площообразуването, не променя извода, че тя е обща част по предназначение, а това изключва възможността да се притежава и придобива в изключителна собственост. Аргумент в подкрепа на този извод е извлечен и от нормата на чл.38, ал.8 ЗУТ, съгласно който в новоизграждащи се сгради в режим на етажна собственост с издадено разрешение за строителство след влизане в сила на ЗУТ, в които се предвижда самостоятелните обекти да са повече от десет, се осигурява поне едно общо помещение, което се използва от собствениците и обитателите на сградите за битови, спортни и други обслужващи дейности, което трябва да е разположено в партерния или в първия етаж. За да приложи този текст, съдът е съобразил, че разрешението за строеж е издадено през 2009 г. – след влизане в сила на ЗУТ, че във всяка сграда от комплекса, включително и сгради А и В, функционално свързани с рецепцията, има над десет самостоятелни обекта, че предназначението на рецепцята според проекта е да обслужва обектите на етажните собственици в сградите. Съществуващите общи помещения не са на приземния и на първия етаж. а рецепцията е превърната в офис и не може да изпълнява предназначението си по архитектурния проект. Поради това е прието, че ответникът „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД не е могъл да придобие процесния обект върху обща част от етажна собственост и да я прехвърли. При така изложеното, касационната жалба на „Селект туризъм“ ЕООД е недопустима поради следното. В първоинстанционното производство „Селект туризъм“ ЕООД е втори ответник по отрицателен установителен иск за собственост. То е представлявано от адв. С., който е упълномощен от дружеството на 19.12.2019 г. Видно от съдържанието на пълномощното на л. 226 от делото на РС, представителната власт включва процесуално представителство по гр.д.№ 2957/2019 г. на РС-Бургас. Изрично в пълномощното е записано „да представлява „Селект туризъм“ ЕООД и в случай на изпращане на делото на по-горна инстанция – отново с право да извършва всички съдопроизводствени действия“. Посочено е, че пълномощното е безсрочно, важи до изричното му оттегляне и следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения адвокат. Адвокат С. е отказал да приеме съобщението с изготвен препис от решението с бележка от него, че е оттеглено пълномощното. Данни за оттегляне на пълномощното до този момент и по делото във всички инстанции няма. Съдът, като е констатирал, че са неприложими чл. 35 и чл. 36 ГПК и като е съобразил цитираното съдържание на пълномощното, е приложил чл. 51, ал.3 ГПК, т.е. счел е, че този ответник е редовно уведомен за решението. „Селект туризъм“ ЕООД не е обжалвал решението на РС. Този извод е съобразен с обема представителна власт, определена със съдържанието на пълномощното. От него не може да се направи извод, че адвокат С. не е имал представителва власт да получи съобщението с препис за изготвеното решение от РС. Поради това и на основание чл. 51, ал.3 ГПК, съдът правилно е приел, че „Селект туризъм“ ЕООД е уведомен редовно за решението на първата иснстанция. Касаторът „Селект туризъм“ ЕООД, по отношение на който е уважен иска от РС, т.е. постановено е неблагоприятно решение, не е сезирал въззивният съд, не се е присъединил към въззивната жалба на другия ответник „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД съобразно предвидената възможност в чл. 265 ГПК, поради което постановеното решение на първата инстанция по отношение на него е влязло в сила. Без да е обжалвал решението на първата инстанция, „Селект туризъм“ ЕООД, по отношение на който е постановено неблагоприятно решение, което е влязло в сила, не може да подаде касационна жалба. Другият ответник „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, който е обжалвал решението изцяло не е процесуален субституент на „Селект туризъм“ ЕООД. Пред съд чужди права могат да се предявяват само в предвидените в закона случай – чл. 26, ал.2 ГПК, какъвто не е настоящия. „Селект туризъм“ ЕООД е ризоваван в хода на въззивното производство, образувано по въззивната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД. Не е налице и хипотезата на чл. 271, ал.3 ГПК, тъй като двамата ответници не са необходими задължителни другари. Твърди се нетранслативност на сделката, с която „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД е прехвърлил на „Селект туризъм“ ЕООД възмездно за погасяване на свой дълг недвижим имот. Сделка, която не прехвърля правото на собственост поради това, че прехвърлителя не е собственик, не е нищожна, поради което е неприложимо ТР № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Сделката е нетранслативна – не прехвърля вещни права. Страните по такава сделка не са задължителни необходими другари, защото решението по отношение на всяка от тях може да е различно /например защото преобретателят може да придобие имота на основание добросъвестно владение/. Така подадената от ответника по иска „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД въззивна жалба не ползва ответника „Селект туризъм“ ЕООД и по отношение на него решението на РС е влязло в сила. Затова „Селект туризъм“ ЕООД не може да обжалва въззивното решение и подадената от него касационна жалба е недопустима, поради което ще се остави без разглеждане. Тъй като въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена само от „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД, а „Селект туризъм“ ЕООД не е сезирал въззивният съд, то не може да се приеме, че подадената от него касационна жалба представлява частна жалба против решението, в частта, с която се прекратява на въззивното производство. по въззивната жалба на другия ответник. Касационната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС" ЕАД е постъпила в срок, изхождат от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустими. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Твърдението за вероятната недопустимост се свързва с доводите, изложени и в касационната жалба за липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като с него няма да се установи дали един обект е обща част на етажната собственост, а решението няма да рефлектира върху правната сфера на ищците. Този довод е неоснователен. Изложеното от въззивния съд за наличие на правен интерес за ищците, като етажни собственици да оспорят признатите с титул за собственост права на първия ответник и прехвърлянето им на втория ответник съответства на приетото в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК, т.1 и 2. С предявеният иск, ищците защитават правото си на собственост върху идеална част от елемент от общите части на сградата, а дали рецепцията е обща част е преюдициален въпрос, който се обсъжда само в мотивите.При положителен отговор, какъвто е дал въззивният съд, ищците, които са доказали с документ за собственост, че са етажни собственици и като такива притежават и идеална част от общите части на сградите А и Б ще могат да реализират правата си и върху рецепцията. Установено е, че тя е функционално, а и технически свързана с двете сгради, както по архитектурен проект, така и след реализацията му и обстоятелството, че тази връзка на ниво първи етаж от сграда В е прекъсната не променя този извод. Основните функции на рецепцията са да осигурява контрол на достъпа до обектите в сградата, да осъществява връзка между етажните собственици и поддържащите сградата, а тези функции ползват всички етажни собственици. По аналогия, подобна е функцията на портиерското жилище, а то е посочено в нормата на чл. 38 ЗС като елемент на общите части. Съдебната практика приема, че определящо дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, е неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици. Статутът се определя от строителните книжа или след извършено преустройство от собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се преценява статутът е момента на възникване на етажната собственост. Извършването на преустройство по-късно, в резултат на което елемент от общите части да промени своето предназначение и да се е превърнала в самостоятелен обект или в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата изисква спазване на нормативните изисквания в чл. 185, ал. 2 и ал.3 ЗУТ. Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти, като например изрично посоченото в нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС портиерско жилище, могат да бъдат общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на етажните собственици. В този смисъл са Решение № 40 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., II г. о., Решение № 28 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о. Решение № 63 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2020 г., I г. о. Неоснователен е доводът на касаторите, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като спорът дали едно помещение е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици и те са задължителни необходими другари. Съдебната практика /решение № 40 от 25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4994/2015 г., II г. о./ приема, че при такъв спор другарството на етажните собственици е факултативно необходимо, поради което съвместната им процесуална легитимация не е предпоставка за допустимост на предявения иск, респективно постановеното по делото решение е процесуално допустимо. Със задължителното необходимо другарство се ограничава правото на иск, тъй като при отказ на задължителния другар да предяви или да се присъедини към предявения първоначално иск, производството се прекратява. Затова то е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи. Закона не предвижда съвместна процесуална легитимация на всички етажни собственици при защита на етажната собственост или на елемент от нея, който има право да ползва всеки етажен собственик./ виж чл. 23, ал.6 ЗУЕС/ Да се приеме противното би било и ограничение на правото на собственост на етажен собственик върху обща част от етажната собственост, а тя също е защитена, като всяка друга частна собственост. По иск по чл. 40 ЗС етажните собственици са задължителни необходими другари, но такъв иск не е предмет на спора. На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК са поставени и два въпроса, с искане за допускане до касация 1.При въведени твърдения за собствени права върху обща част и липса на право на собственост в патримониума на ответника поради характера на процесните имоти като обща част, ищецът има ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск? 2. Разполага ли ищецът с правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск за собственост, когато ответникът владее веща и я ползва, вкл. в хода на процеса. По първия въпрос, съдът вече посочи, че правният интерес на ищците произтича от това, че са етажни собственици, а ответниците се легитимират с титули за собственост върху елемент от общите части, описан и ползван като самостоятелен обект. В този случай съдебна практика – ТР № 178/1986 г. на ОСГК на ВС предвижда засегнатото право с издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка да се защити с иск за собственост, а т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС разясни, че този иск може да е и отрицателен установителен, като посочи, че такъв иск е допустим, когато ищецът ктвърди, че притежава същото право, които иска да бъде отречено за ответника. По втория въпро отговор е даден в т.2 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС – ищецът избира дали да реализира по ограничена по обем защита или пълния възможен обем и това е проявление на диспозитивното начало. Наличието на задължителна съдебна практика /според чл. 130 ЗСВ/, с която се е съобразил въззивният съд е пречка за допускане до касация на това основание. Следващите въпроси са свързани с твърдение за противоречие на обжалваното решение със съдебната практика по чл.12, чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК и по въпрос № 8 и № 9 – следва ли съдът, когато по делото са приети категорични, но взаимно изключващи се експертизи относно основното, решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за което са необходими специални знания, да обсъди в решението си всички експертизи по отделно, след което да ги съпостави по между им и с останалите доказателства по делото. В този случай длъжен ли е съда да се аргументира защо възприема или не възприема всяка от тях? Видно от изложеното по-горе относно приетото по същество от въззивният съд, не е налице противоречие между двете приети СТЕ. Вещите лица по двете експертизи са имали различни задачи и съдът е кредитирал констатациите им. Отделен е въпроса какви правни изводи е извлякъл от тях. Установеното от таблицата за площообразуването и от допълнителната СТЕ е възприето от съда, но от него не следва правният извод, че рецепцията не е обща част най-малко на двете сгради. Както вече се посочи, статута на обща част на етажната собственост се определя от предназначението на елемента на сградата, определен със строителните книжа или в последствие от съгласието на всички етажни собственици по чл. 185, ал.2 или ал.3 ЗУТ, а не от таблицата за площообразуване. /Нормата на чл. 40 ЗС определя изчисляването на процента от общите части на сградата чрез съпоставяне цената на отделния обект към цената на цялата сграда, на не чрез съотнасяне на площ./ Това, че към рецепцията не е определен процент от общите части също сочи на извод, че тя е обща част. Изложеното за въпроси 8 и 9 се отнася и до въпроси № 11 и № 12. Поради това тези въпроси, не кореспондират на мотивите на обжалваното решение и защото не се констатира противоречие със съдебната практика, по тях не се допуска касационен контрол както на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, така и на основанието по ал.3 от този текст. Следва да се посочи, че наличието на противоречива практика на съдилищата не е вече самостоятелно основание за допускане до касация след ЗИДГПК /ДВ бр. 86/2017 г./, поради което съдът не обсъжда твърденията за противоречие между различни съдебни актове на РС-Бургас и РС-Варна. По въпроси № 13 и и № 14 - при определяне дали самостоятелен обект в сграда е обща част, от значение ли е, че този обект е заснет като самостоятелен обект в кадастралната карта, даден му е отделен идентификатор и същия не е включен в сбора на общите части при площообразуването, както и по въпроси № 15 и № 16 - допустимо ли е и възможно ли е самостоятелен обект в сграда, който не е включен в общите части на сградата при площообразуването да бъде обща част по предназначение на две сгради, е наведено основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато за да се разреши правен спор е необходимо прилагането на правни норми, които са неясни, непълни или по които има противоречива съдена практика. Целта на допускането до касация в този случай е чрез тълкуване да се изясни точния смисъл на приложимите правни норми, респективно да се уеднакви съдебната практика. Както вече се посочи, относно това от какво се определя статута на елемент от сградата като обща част, към кой момент и, че площообразуването не е определящо за този статут е налице съдебна практика, с която въззивната инстанция се е съобразила. Затова по тези въпроси не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Наведено е основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност, което се свързва от касатора с противоречие в мотивите, защото съдът е приел, че и ресторанта и СПА-центъра е предназначен за общо ползване. По отрицателен установителен иск предмет на спора е съществуването правото на собственост на ответника, а не правата на ищците. В този смисъл нито ресторанта нито СПА центъра са предмет на спора. Съдът ги е посочил само за да обоснове, че те са индивидуална собственост на първия ищец, което не изключва ползването им както от гости на комплекса така и от етажни собственици. Това обаче не ги прави общи части, защото имат друго конкретно предназначение, предвидено със строителните книжа, а на местото на рецепцията по архитектурния проект не е предвиден офис, в какъвто е превърната рецепцията от първия ответник, ползван от втория ответник. Това изключва възможността ищците да ползват рецепцията за присъщите й функции, което формира правният интерес на ищците от предявяване на иска. Съдът не констатира нарушение на правилата на логиката и противоречие във мотивите при формиране на решаващите правни изводи, поради което не е налице и очевидна неправилност в посочения от този касатор смвисъл. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и т.3 и ал.2 пр. 2 и 3 ГПК в изложението към касационната жалба на БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.4 ГПК, на „ТНТ Травел“ ЕООД и на Н. В. С., и И. В. И., в качеството им на ответници по касационната жалба, подадена от „Селект туризъм“ ЕООД следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер – 400 лв., преведени по банков път за дружеството и 400 лв. общо за двете ответнички по тази жалба. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на двете ответникки по касация следва да се присъдят деловодни разноски за настоящото производство по касационната жалба на БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД в размер на 800 лв., изплатени по банков път, а на „ТНТ Травел“ ЕООД,, претендираните от него деловодни разноски за настоящото производство в размер на 400 лв., платени по договор за правна помощ по банков път. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение