Определение № 50423 от 11.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2094/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ЕООД срещу разпореждане № 328/06.07.2022г. по в.гр.д. № 88/2022 г. на Добрички окръжен съд, с което е върната касационна жалба от дружеството срещу решение № 93/11.04.2022 г. по в.гр.д. № 88/2022 г. на ОС-Добрич. В частната касационна жалба се излагат съображения за формално позоваване на чл.280, ал.3 ГПК, без да се отчита тежестта на посочената в касационната жалба неправилност на обжалваното въззивно решение и без съобразяване, че се касае до частичен иск. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане. В отговора на частната жалба С. М. К. оспорва допустимостта и основателността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира следното: С обжалваното с касационна жалба вх. № 3219/08.06.2022 г. от „Изи Финанс“ЕООД решение № 93/11.04.2022 г. по в.гр.д. № 88/2022 г. на ОС-Добрич е било потвърдено решение № 78/10.12.2021г. по гр.д. № 115/2021г. на РС-Каварна, с което дружеството е осъдено да заплати на С. М. К. сумата от 193,88 лв., на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и разноски по делото в размер на 350 лв. За достъпа до касационно обжалване по този спор важи ограничението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Видно от исковата молба цената на иска е 193,88 лв., която се определя от паричната оценка на предмета на делото, на осн. чл.68 ГПК. Ищецът изрично е посочил, че претендираната сума представлява сбор от платени без основание недължими суми за периода 02.05.2020г. - 01.07.2020г. за възнаградителна лихва, на осн. чл.4, ал.3, т.2 от договор за кредит № 292277. Искът не е бил предявен като частичен, но и да бил заявен като такъв, предмет на делото е само въведената с исковата молба част от вземането, за която се иска осъждане на ответника, а не цялото вземане, вкл. и непредявената с исковата молба негова част /ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/. Така определената цена на иска е под изискуемия праг за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 5000лв. Гореизложеното налага извод за недопустимост на касационната жалба и за потвърждаване на разпореждането на ДОС. Водим от което, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение