Определение № 60207 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2047/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу решение №86/10.06.21г. по в.гр.д.№107/21г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №429/15.01.21г. по гр.д.№1033/20г. по описа на Районен съд Разград в частта,с която на основание чл.124 ГПК, чл.405 КЗ вр. чл.384 КЗ и чл.409 КЗ е прието за установено по предявените от „Инокс“ООД срещу ЗК „Лев инс“АД искове, че договор за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №93001910027375 от 15.04.2019г. е валиден и е осъдил застрахователя да заплати на дружеството застрахователни обезщетения в размери 249,80 лв. /заплатени от него по фактура за репатриране на МПС след настъпване на увреждащото ПТП/ с обезщетение за забава в размер на 6,38 лв., както и 11 069,44 лв. /заплатени от него по фактура за отстраняване на щетите по МПС/ с обезщетение за забава в размер на 282,89 лв., ведно със законната лихва върху главниците и направените по делото разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът изразява несъгласие с решаващия за уважаването на исковете срещу него извод на въззивната инстанция, че непредоставянето на автомобила за оглед и заснемане преди настъпването на ПТП, от което са произлезли щетите по застрахованото имущество, не представлява условие, обуславящо валидността и действието на застрахователния договор.Позовава се на наличието на изрична уговорка в Общите условия, чието приложение е потвърдено в застрахователната полица, че договорът влиза в сила след изпълнението на това задължение, което обстоятелство е игнорирано от съда. Претендира се отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на исковете. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване до проверка на решението по същество. Твърди,че посоченото основание е налице по отношение на считан от него за обуславящ изхода на делото въпрос При сключен застрахователен договор за имуществено застраховане на МПС и при уредено в Общите условия към договора и в застрахователната полица, обективираща договора, отлагателно условие за влизането му в сила по смисъла на чл.351 ал.3 КЗ, което отлагателно условие гласи, че застрахователният договор, включително и при всяко негово подновяване, влиза в сила след оглед и заснемане на предложеното за застраховане МПС, които се извършват в оторизираните пунктове на застрахователя, за което се съставя талон, подписан от страните, основание ли е за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя на основание чл.408 ал.1 т.4 КЗ в случай,че застрахованият не е спазил отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор? Обосновава наличието на сочения от него допълнителен селективен критерий със съображението,че той има „отношение към приложението на материалния и процесуалния закон, като по него не е налице произнасяне на касационния съд“. Ответникът по жалбата „Инокс“ООД е оспорил наличието на основания за допускането й до касационен контрол, а по същество поддържа твърдения за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Третото лице „Райфайзен лизинг България“ЕООД не се е ангажирало със становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след осъществяване на предварителна проверка, намира касационната жалба за частично недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК. Районен съд [населено място] е сезиран с обективно съединени осъдителни искове, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение по застрахователно правоотношение. Съгласно нормата на чл.365 т.1 ГПК спорът е търговски, когато има за предмет право или правно отношение,породено или отнасящо се до търговска сделка, включително свързано с неизпълнението й, а застрахователният договор представлява по характера си абсолютна търговска сделка /чл.1 ал.1 т.6 ТЗ/. Всеки от предявените в тази връзка осъдителни искове е с цена под 20 000 лв., която сума представлява установения от законодателя с разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК минимален размер, под който не може да се сезира надлежно касационната инстанция за осъществяване на вменените й функции по контрол за законосъобразност на съдебните актове. Поради това касационната жалба в частта й, касаеща осъдителните искове, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. В частта й, с която се обжалва решението на Окръжен съд [населено място] по предявения инцидентен установителен иск, касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което съдът е приел за установено,че договорът за застраховка „Каско“ на МПС, сключен със застрахователна полица №93001910027375 от 15.04.2019г. е валиден, окръжният съд се е позовал на разпоредбите на чл.343 ал.1 КЗ и чл.351 ал.3 КЗ,и двете поставящи като предпоставка за влизане в сила на застрахователния договор плащането на премията /или на първата вноска от нея при разсрочено плащане/. Поради това уговореното между страните с клаузата на т.17 от Общите условия за застраховане на МПС отлагане действието на същия до изпълнение на конкретни задължения на застрахования,свързани с установяване техническото състояние на автомобила към момента на сключване на договора, съдът е приел,че няма правна характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл.25 ЗЗД, от сбъдването на което да зависи дали договорът ще породи действието си между страните.От това е направил извод, че, независимо,че неизпълнението на задължението на ищеца да представи за оглед и заснемане застрахованото МПС би могло да бъде относимо към обема на застрахователната отговорност, то е правно ирелевантно за момента на влизане в сила на застрахователния договор и за неговото действие, след като цялата дължима премия е била надлежно престирана и приета от застрахователя. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Като се игнорира фактическата част от поставения от касатора единствен въпрос / доколкото съобразяването й би било в противовес с общото изискване за допустимост на обжалването в нормата на чл.280 ал.1 ГПК и с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/, същият се свежда до искане да бъде отговорено при сключен договор за имуществено застраховане основание ли е за отказ за плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя по чл.408 ал.1 т.4 КЗ неспазването от страна на застрахования на уговорено в Общите условия към договора и в застрахователната полица отлагателно условие за влизането му в сила? Очевидно е, че, така синтезиран, въпросът не би могъл да бъде отнесен към мотивите на въззивния съд, обусловили волята му по установителния иск за валидност на договора, тъй като този въпрос касае надлежното упражняване правото на отказ на застрахователя да плати в хипотезата на чл.408 ал.1 т.3, което би могло да бъде осъществено само при валидно възникнало и действащо правоотношение, наличието на каквото е оспорено и е предмет на разглеждане по установителния иск. Решаващият извод на съда в случая е,че неизпълнението на задължението на ищеца да представи за оглед и заснемане застрахованото МПС е правно ирелевантно за момента на влизане в сила на застрахователния договор и за неговото действие, като освен това отрича характер на отлагателно условие по смисъла на чл.25 ЗЗД на уговорката за представяне на автомобила за оглед и заснемане. Във връзка с този извод касаторът не е формулирал конкретен въпрос. Поради това се налага извод за липса на обоснован от него общ критерий за селектиране и допускане на решението по този иск до касационна проверка за законосъобразност. Независимо,че, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС липсата на правен въпрос е достатъчно основание за отказ, могат да бъдат изложени съображения и за необоснованост на допълнителната предпоставка, сочена от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Общото посочване, че липсва практика на ВКС по така поставения въпрос, освен че не е достатъчно да обоснове извод,че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото в смисъла, разяснен в т.4 от цитираното по-горе тълкувателно решение, е и невярно. Решението на въззивния съд е съобразено изцяло с налична непротиворечива практика на ВКС /реш. по т.д.№2334/15г. на Второ т.о., реш. по т.д.№2481/15г. на Второ т.о./, приемаща,че договореното между страните отлагане действието на застрахователния договор до изпълнението на задължение на застрахования, свързано с установяване на техническото състояние на автомобила към момента на сключването на договора няма правната характеристика на отлагателно условие по смисъла на чл.25 ЗЗД за пораждане действието на договора между страните и неизпълнението на предвиденото в застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си, не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея,при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Разградски окръжен съд в посочената му част. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 660 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение