Определение № 476 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2417/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на ТРОЯ 2000 ЕООД с ЕИК[ЕИК], ТРОЯ СТИЛ ООД с ЕИК[ЕИК] и П. Т. Ч., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 148 от 21.06.2019 г. по в.т.д. № 334/2018 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 167/23.04.2018 г. по т.д.№ 211/2017 г. на ОС – Велико Търново. С първоинстанционното решение са обявени за недействителни на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на ЕЛИТИС ЕООД с ЕИК[ЕИК] следните разпоредителни сделки, извършени от ТРОЯ 2000 ЕООД: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.а.№ 120, т.4, нот.д.№ 223/25.05.2017 г., по силата на който ТРОЯ 2000 ЕООД продава на ТРОЯ СТИЛ ООД 200/828 ид.части от УПИ VІ в кв.183 по ПУП на [населено място], заедно с построените в имота склад за хранителни стоки от 200 кв.м. на първи етаж от административна сграда, ведно с прилежащите му товарна рампа и бетонна козирка и 42.45 % ид.ч. от правото на строеж и правото на собственост върху общите части на сградата; 2/ договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 30.08.2017 г., по силата на който ТРОЯ 2000 ЕООД продава на П. Т. Ч. всичките си дялове - 2 035 бр. от капитала на ТРОЯ СТИЛ ООД и 3/ апорт на правото на собственост в капитала на ТРОЯ СТИЛ ООД, вписан в ТР на 23.08.2017 г., върху имот с идентификатор 10447.514.364.1.4., представляващ склад № 4 в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.364 с административен адрес – гр. В.Т., [улица], ет.1, със застроена площ 561.97 кв.м., заедно с 9.5823 % от общите части на сградата и 8.0997 % ид.ч. от правото на собственост върху прилежащия терен. В касационната жалба и изложението към нея се твърди, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Излага се, че относно вземанията на ищеца са налице висящи искови производства – по т.д.№ 194/2017 г. и гр.д.№ 842/2017 г., двете на ОС – Велико Търново, поради което съдът е следвало да спре делото и да изчака приключването им, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, с оглед връзката на преюдициалност между тях. Като не е сторил това, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с т.2 от ТР № 2/2017 и т.1 от ТР № 1/2017 г., двете на ОСГТК на ВКС от 09.07.2019 г. Срещу касационната жалба в срока по чл.287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЕЛИТИС ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, с изразено становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Направените от касаторите оплаквания касаят изцяло допустимостта на обжалваното съдебно решение. В този случай и без надлежно формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съдът следва служебно да прецени основанията за достъп до касация по чл.280 ал.2 пр.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение не е вероятно недопустимо по причина, че съдът не е спрял производството по отменителните искове до приключването на т.д.№ 194/2017 г. и гр.д.№ 842/2017 г. по описа на ВТОС. Установява се от данните по делото, че тези спорни производства не изчерпват вземанията, с които ЕЛИТИС ЕООД се е легитимирал като кредитор, съобразно изискването на чл.135 ЗЗД, в настоящия процес. Видно от изложеното в допълнителната искова молба, съответно отразено в доклада по чл.146 ГПК, направен в първото публично съдебно заседание на 22.03.2018 г., ищецът твърди да има вземане за разноски, присъдени му с решението по т.д.№ 484/2017 г. по описа на ОС – Варна. Това вземане е било стабилизирано и безспорно към момента на постановяване на въззивното решение /съдебният акт по посоченото дело е влязъл в сила на 09.04.2019 г., видно от определение № 175/09.04.2019 г. по т.д.№ 2424/2018 г. на ВКС, І т.о./ и е достатъчно да обуслови надлежната материалноправна легитимация на ищеца, вкл. съгласно мотивите на ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид неустановяване на селективните предпоставки на чл.280 ал.2 ГПК и липса на формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, с които касационният съд да се счита надлежно сезиран, исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение