Определение № 418 от 06.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 296/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „Пикадили“ ЕАД (н) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Фортуна-Ком“ ООД оспорва жалбата. Длъжникът „Пикадили“ ЕАД не изразява становище.

По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на синдиците, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е намерил за основателни предявените по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ искове за установяване на неприети в производството по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД вземания на ищеца за цена на доставени стоки и лихви за забава.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че между ищеца и длъжника е бил сключен договор от 01.01.2013 г. за доставка на стоки, предназначени за продажба в търговските обекти на длъжника, в изпълнение на който в периода м. август 2013 г. - м. октомври 2015 г. ищецът доставил на длъжника заявени количества стоки, но длъжникът не заплатил съответната цена. За извършените доставки били съставени стокови разписки, подписани от служител на длъжника и издадени от ищеца 372 бр. фактури на обща стойност 345 272,79 лв. Фактурите били редовно отразени в счетоводството на ищеца и в съответните дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС, а начисленият ДДС бил внесен в приход на бюджета. Част от процесните фактури – на стойност 235 534,37 лв. - били включени в подадените от длъжника справки-декларации по ЗДДС и по тях длъжникът ползвал данъчен кредит, установено от назначената счетоводна експертиза въз основа на информацията, налична при Националната агенция за приходите. За останалите фактури съдът е изложил съображения, че независимо от липсата на счетоводно отразяване при длъжника, доставката на стоките също следва да се приеме за доказана с оглед редовно воденото счетоводство на ищеца – съгласно чл. 182 ГПК, наличието на двустранно подписаните стокови разписки, въз основа на които са били издадени тези фактури, както и при съобразяване съгласно чл. 161 ГПК на обстоятелството, че с нарочно определение на първоинстанционния съд длъжникът е бил задължен да представи счетоводните си книги за процесния период, което същият не е сторил.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че по сключения договор за продажба ищецът е доставил съответните количества стоки и е изпълнил съпътстващите задължения за съставяне на документи, но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената в претендирания с иска размер. Намерил е за неотносими изложените във въззивната жалба оплаквания, а именно, че процесните вземания не са били приети поради липсата на доказателства при предявяването им и в производството по чл. 692 ТЗ, както и че синдиците са били в невъзможност да извършат надлежна проверка на вземанията на отделните кредитори в счетоводните книги на длъжника, тъй като такива не са им били предоставени от последния.

Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

• длъжен ли е съдът в производство по разглеждане на положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ да приложи разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ и по свой почин да събере допълнително доказателства в случай на противоречие във вече събраните по делото доказателствени материали, и

• може ли съдът да основе изводите си само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната цялост и да изложи съображения защо кредитира едни, а други отхвърля.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № № 1/2009 на ВКС-ОСГТК - да е обусловил правните изводи на въззивния съд, тъй като при произнасянето съдът не е констатирал противоречие в събраните по делото доказателства. В действителност налице е липса на доказателства – относно счетоводното отразяване на част от фактурите в счетоводните книги на длъжника, във връзка с която въззивният съд е изложил конкретни съображения в смисъл, че тази липса не обосновава извод за недоказаност на съответните доставки, оттук и вземания за цената им, доколкото за същото са налице и други доказателства – двустранно подписаните стокови разписки, счетоводните книги на ищеца, преценявани съгласно чл. 182 ГПК и неизпълнението на задължението на длъжника да представи писмени доказателства, преценявано съгласно чл. 161 ГПК.

Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса с практиката на ВКС, обективирана в сочените от жалбоподателя решение № 153/23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г. на I т. о., решение № 78/19.08.2015 г. по т. д. № 2271/2014 г. на I т. о. и решение № 241/21.06.2012 г. по т. д. № 158/2012 г. на II т. о. В тези решения е прието, че с разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т.2 ТЗ е засилено служебното начало в производството по несъстоятелност, като на съда е предоставена възможност по свой почин да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения, с цел да се осигури бързина на производството по несъстоятелност и да се изяснят в пълнота отношенията между страните в производството; служебната инициатива на съда да събира доказателства и да установява факти по делото се разпростира във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност, а разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е приложима както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. Произнасянето в посочените решения обаче не оставя съмнение, че възприетото от Върховния касационен съд разрешение по повод тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ се отнася до правомощията на съда по несъстоятелността, а не и до правомощията на съда в съпътстващите това производство искови производства, какъвто характер има производството за разглеждане на уредените в чл. 694 ТЗ установителни искове. Поради изложеното горната практика на ВКС, е неотносима към настоящия спор, съответно не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос също не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението на въпроса на настоящото производство се аргументира с липса на произнасяне по възраженията, че: на длъжника не са връчвани процесните фактури и стокови разписки; същите не съдържат подпис от надлежен представител на длъжника; не е предадена на синдиците счетоводната и търговската документация на дружеството; процесните фактури не са били приети от дружеството (различно от фактическото им получаване).

По отношение на въпроса за предаването на счетоводната и търговската документация направеното в изложението твърдение за липса на обсъждане е очевидно невярно, доколкото този довод, като един от двата, изложени във въззивната жалба, съдът изрично е обсъдил, намирайки същия за неотносим към въпроса за съществуването на спорните вземания, като е изложил и подробни съображения за това.

Липсата на произнасяне, дори и такава да е налице, по останалите посочени в изложението възражения не може да обоснове релевантност на поставения въпрос за конкретния случай. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 един от критериите, на които следва да отговаря въпросът по чл. 280, ал. 1 ГПК, е същият да е бил включен в предмета на спора. В настоящия случай, предвид липсата на каквито и да било оплаквания във въззивната жалба в насока неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно връчването и приемането на фактурите стоковите разписки и относно представителната власт на подписалите стокови разписки лица, тези обстоятелства са останали извън предмета на въззивното производство, определен съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК, съответно въпросът за обсъждането им не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с т. 1 от ТР № 1/2009.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Разноски за касационното производство ищецът не претендира, а на основание чл. 694, ал. 7 длъжникът следва да заплати държавна такса в размер на 30 лв.

С тези мотиви съдът