Определение № 74 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 7149/19.11.2013 год. на Е. Р. Д. и С. Р. С. и двете от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. Б. Б. – АК – П. срещу въззивно Решение Nо 259 от 16.10.2013 година постановено по В.гр.д Nо 411/2013 година на ОС- Перник. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК частично е обезсилил решението на първата инстанция досежно претенцията за обезщетение за сумата 583.50 лв., а в останалата част- досежно отхвърлените искове по чл. 31 ал.2 ЗС, за сумата от 1200 лв. е потвърдил решението на първата инстанция, в частта за обезилването. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа с довод, че процесуално-правните въпроси за необсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и липсата на критически анализ към доказателствата са произнесени в противоречие със задължителната съдебна практика и Р 326/2012 год., Р 422/2010 год. и др. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация ангел Р.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. при цената на заявения осъдителен иск по чл. 31 ал.2 ЗС. Касационното производство е недопустимо на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Данните по делото сочат, че съдебния исков процес е образуван въз основа на заявените субективно и обективно съединени искове по чл. 31 ал.2 ЗС съответно за сумата, първоначално от 1200 лв., а в последствие общо за сумата 1741.50 лв., като в касационното производство се обжалва въззивното решение само в частта по обезсилването, за сумата от 583.50 лв. Съгласно действащите правила на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК приложими закон към датата на образуване на производството пред районния съд – 23.01.2012 година, цената на исковете за парични вземания заедно и поотделно е под минимално определения от законодателя с чл. 280 ал.2 ГПК праг за обжалване на въззивни решения по гражданските дела пред касационния съд ,а именно с цена на иска над 5000 лв. При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на осъдителните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв., касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. С чл. 280 ал.2 ГПК ограничението за обжалваем интерес на въззивните решения по граждански дела не се влияе от характера на въззивното решение т.е. дали се обжалва решението по същество или решението, с което е обезсилено решението на първата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия