Определение № 465 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 972/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Д. С., срещу въззивно решение № 7906 от 31.10.2016 г. на Софийския градски съд, постановено по в. гр. д. № 6955/2016 г., с което след частична отмяна и потвърждаване на решение от 27.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1220/2015 г. на Софийския районен съд, като краен резултат е уважен предявеният от Министерство на отбраната против [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, вр. с чл. 2, ал.1, вр. с чл. 7, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност за заплащане на сумата от 9 581, 08 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответната страна Министерство на отбраната изразява становище за недопустимост на касационната жалба, за липса на основания за допускане на касационно обжалване и евентуално за нейната неправилност. Ответната страна [фирма]-ответник по евентуалния иск, взема становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално – за неоснователност на същата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК ( в приложимата редакция ДВ. бр. 86/2017 г.). Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с цена 9 501,08 лв., определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК /предишен чл. 280, ал.2 ГПК, в ред. на ДВ, бр. 50/2015г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела. В случая едната от страните по правоотношението, от което произтича спора, има качеството на търговец, поради което и договорът за организиране и осъществяване на денонощна въоръжена охрана, сключен след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 ТЗ. Последователна е съдебната практика, че когато исковата претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка - сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, делото следва да се квалифицира като търговско, поради което преценката за допустимост на касационния контрол е с оглед законоустановения минимум от 20 000 лева. Този извод не се променя от обстоятелството, че делата, образувани по предявения иск, в това число и делото пред ВКС, са образувани като граждански, а не като търговски. Понятието „търговско дело” по см. на чл.280, ал.2 ГПК е по-широко от „търговски спор” и спор за вземане, произтичащо от търговска сделка. Критерий за определяне на делото като търговско е неговият предмет, а не процесуалноправният ред, по който се разглежда делото, поради което, дали производството по чл.79 ЗЗД ще се развие по реда на особеното производство по търговски спорове или по общия исков ред, е ирелевантно за определяне на вида на делото по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. С оглед на изложеното касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Съобразно изложеното разноски за касатора не се следват, Министерство на отбраната не е претендирало разноски за касационното производство, а в полза на ответника [фирма] касаторът следва да бъде осъден да заплати сторените и удостоверени такива за настоящото производство в размер 809лв. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,