Определение № 52 от 04.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5328/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 1.04.2015 год. по гр. д. № 4073/2014 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.01.2014 год., както и това от 17.04.2014 год. и определението от същата дата, всички постановени по гр. д. № 8259/2010 год. на Софийски градски съд. С тях е осъдена С. М. Б. от [населено място] да предаде на Ц. К. К., Л. Й. К. и Е. Й. М., всички от [населено място], собствеността и владението върху апартамент в триетажната жилищна сграда на [улица], на партерния етаж, със застроена площ 99 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, клозет, антре с отделен вход, заедно с 9/30 ид. ч. от избените помещения, тавана, общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 400 кв. м., представляващо имот пл. № 9, за който заедно с имот пл. № 10 е образуван УПИ ІV-9,10 в кв. 296 по плана на [населено място], м. „Е. г.”, при посочените в решението граници, както и е осъдена да им заплати направените по делото разноски. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответницата С. М. Б., чрез пълномощника й адв. З. Г., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това искът по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен, с твърдението, че ищците не са собственици на прехвърлените на касаторката 4/5 ид. ч. от имота от тяхната наследодателка. Освен това поддържат и нарушение на ЗН относно наследяването. В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с позоваване на противоречие с представената съдебна практика, в т. ч. и задължителна. В изложението не са формулирани конкретно правните въпроси, а по същество се преповтарят оплакванията за неправилност на обжалваното решение относно липсата на легитимация на наследниците на прехвърлителката Р. К. относно собствеността на 4/5 ид. ч. от имота, предмет на сключения между последната и касаторката договор за прехвърлянето им срещу задължение за гледане и издръжка, който бил прекратен със смъртта на прехвърлителката. По него последната не е запазила вещно право на ползване, поради което и според касаторката, след разваляне на договора по съдебен ред не е настъпило обратно действие относно вещнопрехвърлителния му ефект, тъй като иск по чл. 108 ЗС не е бил предявен от прехвърлителката до смъртта й. Нотариалният акт за сделката не е бил отменен, в този смисъл е решението на ВКС от 25.04.2008 год. по гр. д. № 3065/07 год. ІІ г.о., като според касаторката произнасянето по тези въпроси противоречи на ТР № 3/12 год. ОСГК на ВКС, ТР № 3/94 год. на ОСГК на ВС, решение № 1343 от 1.08.2002 год. по гр. д. № 1863/01 год. на ІV г. о., решение № 728 от 25.09.1998 год. по гр. д. № 625/93 год. ІІ г. о., решение № 185 по гр. д. № 555/2008 год. на І г. о., решение № 339 от 6.04.11 год. по гр. д. № 59 /11 год. на ІІ г. о.,решение № 164 от 1.06.2010 год. по гр. д. № 538/09 год. на ІІ г. о., както и на решения на районни съдилища и на Софийски градски съд, за които няма данни да са влезли в сила. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава в изложението с произнасянето на въззивния съд по въпроса за допустимостта на предявения иск по чл. 108 ЗС след развалянето на договора за прехвърляне на собствеността върху 4/5 ид. ч. от имота срещу издръжка и гледане, по който прехвърлителката не е запазила вещни права, относно вещнопрехвърлителното действие на този договор, допустимостта на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако прехвърлителят по договора не притежава вещни права, за отмяната на нотариалния акт без да е предявен иск за собственост, за допустимостта същият да се предяви от наследниците на прехвърлителката след предявяването на иска по чл. 87 ЗЗД и след нейната смърт, за обратното действие на развалянето на договора въпреки липсата на постановяване на такова с решението на ВКС по гр. д. № 3065/07 год., въпреки заличеното вписване на решението за разваляне на договора. И тук се поставя въпроса за степента на наследственото правоприемство и забраната за наследяване по право на заместване за съребрените роднини от ІІІ до VI степен вкл. Ищците Ц. К. К., Л. Й. К. и Е. Й. М., чрез пълномощника им адв. Ив. Н., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор, респ. считат за неоснователна касационната жалба. Претендират заплащане на направените разноски. Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск за собственост, въззивният съд приел, че спорният имот е бил съсобствен между Й. и Р. К., брат и сестра, при дялове 1/5 за първия и 4/5 ид. ч. за втората. След разваляне на сключения между Р. К. и касаторката договор за прехвърляне собствеността върху собствените й 4/5 ид. ч. от имота срещу задължение за издръжка и гледане с влязлото в сила решение по гр. д. № 7461/2001 год. на СРС са отпаднали всички последици на този договор с обратна сила, съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – както облигационното му действие, така и вещноправното му такова. Собствеността на имота, предмет на разваления договор /4/5 ид. ч.от него/ е възстановена в патримониума на прехвърлителката Р. К., като същото не е обусловено от предявяване и на иск за ревандикация заедно с иска за разваляне на договора поради неизпълнението му. Освен това предявяването на същия не се погасява със смъртта на прехвърлителката, тъй като правото има имуществен характер и е наследимо. Въззивният съд е приел, че ответницата, сега касатор, не може да се ползва от защитното действие на вписването на исковата молба за развалянето на договора за издръжка и гледане, тъй като предвиденото в чл. 88, ал. 2 ЗЗД действие защитава третите лица, придобили права преди вписването, каквато не е настоящата хипотеза, тъй като касаторката не е трето лице, а приобретател по договора, чието разваляне се е искало, а и е постановено с влязлото в сила съдебно решение. Затова и вписването на решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е без значение, тъй като страните по делото по иска за разваляне са обвързани от силата на присъдено нещо на това решение. А относно това, че нотариалният акт не е отменен, с оглед постановеното от касационната инстанция обезсилване на въззивното решение в тази му част, това не е основание да се приеме, че приобретателката е запазила правото на собственост върху имота след развалянето на договора, тъй като с влязлото в сила решение за развалянето му поради неизпълнение отпада с обратна сила и неговото легитимиращо действие. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е съобразено с ТР № 3/12 год. ОСГК на ВКС, постановяващо, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля право върху недвижим имот /какъвто е нотариалния акт № 55/1997 год./. Относно 1/5 ид. ч. от имота, собственост на наследодателя на ищците Й. К., въззивният съд е съобразил влязлото в сила между страните решение по гр. д. № 827/2011 год. на ВКС, І г. о, с което е отхвърлен иска за собственост на касаторката за придобиване по давност на тази идеална част. Съдът приел, че и за останалата 4/5 ид. ч. това придобивно основание не е налице с оглед липсата на качеството на С. Б. на владелец, по смисъла на чл. 79 ЗС до момента на влизане в сила на решението за разваляне на договора за прехвърлянето на тази част срещу задължение за издръжка и гледане, въз основа на който договор тя държи имота /впрочем същата поддържа да е собственик и по настоящем въз основа на този договор, тъй като нотариалният акт не бил отменен/. А след този момент до предявяването на иска за собственост, дори и да е променено намерението й за своене, не е налице необходимия срок за давностното владение. Относно легитимацията на ищците като наследници на Й. К. и Р. К. съдът е съобразил представените удостоверения за наследници и като е приел, че са налице предпоставките за основателност на иска по чл. 108 ЗС е уважил същия. По изведения от изложените съображения на касаторката въпрос относно липсата на легитимация на наследниците на прехвърлителката Р. К. за собствеността на 4/5 ид. ч. от имота, предмет на договора по нот. акт № 55/97 год. с позоваване на противоречие в произнасянето на въззивния съд с представеното ТР № 3/94 год. на ОСГК на ВС и решение № 164 по гр. д. № 538/09 год. на ІІ г. о., съдът съобрази следното: Въззивният съд е приел, че ищците Л. Й. К. и Е. Й. М. са наследници по закон на починалата на 18.12.2009 год. тяхна леля Р. П. К., сестра на техния баща Й. П. К., починал преди нея на 25.09.2007 год., въз основа на представените по делото писмени доказателства. Налице е наследяване по закон в трети ред, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН, вр. с чл. 8, ал. 1 ЗН включващ братя и сестри на починалия или техните низходящи /т. 3 от ТР № 1/98 год. ОСГК на ВКС/, като родството по съребрена линия е в трета степен /племенници на лелята/, тъй като към момента на смъртта си Р. К. не е оставила наследници от първи и втори ред /деца, внуци и родители/. Тъй като брат й Й. К. е починал преди нея, той се замества от неговите деца, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН, поради което и неправилно касаторката се позовава на разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН, определяща кръга наследници от четвърти ред, поради което и е неприложима в случая на наследяване в трети ред /деца на починал брат/. В случая не се касае до призовани към наследяване роднини в различна степен на родство с наследодателката Р. К., за да се изключи конкуренцията между тях в полза на по-близкия по степен, съгласно правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН. Поради това и поставеният въпрос, както и приложената съдебна практика не са относими към направения от въззивния съд извод относно наследяването от ищците, а като последица от това не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса за обратното действие на развалянето на договора по съдебен ред по отношение неговия вещнопрехвърлителен ефект произнасянето на въззивния съд е в съответствие със закона и съдебната практика, в т. ч. и задължителна такава, приемаща непротиворечиво, че съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, т. е. всяка една от страните по него е длъжна да върне престацията, която е получила по договора. Както е посочено например в Р 44 по гр. д. № 6096/14 год. І г. о., Р № 101 по гр. д. № 1255/10 год. ІІ г. о. и др., с решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот се заличават последиците на договора и имотът се връща в патримониума на собственика-прехвърлител, т. е. правата се възстановяват такива, каквито са били преди прехвърлянето. В този смисъл е и приетото от въззивния съд – въз основа на влязлото в сила решение за разваляне на договора по нот. акт № 55/97 год. имотът, предмет на същия се е върнал у прехвърлителката Р. К.. Без значение е обстоятелството, че тя не е предявили приживе иск за собственост, а такъв е предявен от наследниците й по настоящето дело, като позоваването на касаторката на решението с № 728 от 25.09.98 год. по гр. д. № 625/93 год. на ІІ г. о. е неотносимо – решението се отнася до допустимостта на предявяването на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу приобретателя при наличието на последваща сделка от него с трето лице, с оглед защитата правата на третите лица по чл. 88, ал. 2 ЗЗД по отношение вещнопрехвърлителното действие на договора. В настоящия случай не е налице такава хипотеза, извън страните по договора не е налице друга разпоредителна сделка, за да се преценява дали е настъпил вещноправния ефект и дали правата на това трето лице са защитени и с оглед вписването на исковата молба, респ. съдебното решение, поради което и релевантен е въпросът за обратното действие на развалянето на договора, при което правото на собственост на 4/5 ид. ч. от имота са се върнали в патримониума на прехвърлителката по него Р. К.. Неотносими са и въпросите на касаторката относно липсата на запазено право на ползване за прехвърлителката по този договор, тъй като предявеният иск е за защита правото на собственост върху имота след развалянето на договора с касаторката. Без значение е и липсата на отмяна на този нотариален акт, както правилно е приел въззивният съд, релевантно е обстоятелството, че е налице влязло в сила решение за разваляне на този договор, което е достатъчно да легитимира прехвърлителката по него, респ. нейните наследници за собственици. По тези съображения позоваването на представената съдебна практика не обуславя извод за наличие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като по релевантните за извода на съда въпроси произнасянето не е в противоречие с нея. Част от представените решения са неотносими към настоящия спор, а за тези, обосноваващи наличието на противоречива практика по т. 2 няма данни да се влезли в сила. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните от касаторката въпроси, тъй като част от тях не представляват такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват по своята същност доводи за неправилност на изводите в обжалваното решение. Освен това липсват и обосновани съображения за наличието на това основание съобразно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, а касаторката следва да понесе направените от ответниците по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.