Определение № 523 от 02.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2750/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Каучукова компания ДС” ООД, представлявано от адв. Мима К., срещу решение № 56 от 28.06.2019г. по в.т.д. № 84/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3 от 20.02.2019г. по т.д. № 10/2018г. на Окръжен съд – Ямбол. С потвърденото първоинстанционно решение е уважен предявеният от С. И. И. против касатора „Каучукова компания ДС” ООД иск за прекратяване на дружеството на основание чл.155, ал.1, т.1 ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния за наличие на безспорни доказателства за „важни причини” по смисъла на чл.155, т.1 ТЗ, водещи до основателност на искането за прекратяване на търговското дружество. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради вероятност въззивното решение да е нищожно, тъй като е постановено в ненадлежен състав – в състав, който е различен от този, разгледал делото в последното открито заседание, в което е даден ход на устните състезания. Поддържа наличие и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. по следния материалноправен въпрос: „При иск по чл.155, ал.1 ТЗ следва ли съдът да изследва и коментира интереса на търговското дружество, а не само влошените личностни отношения между съдружниците?”. Касаторът твърди, че по въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие и с решение № 92 от 01.07.2004г. по т.д. № 61/04г. на БАС. Ответникът по касация С. И. И., представляван от адв. Пл. С., оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките за уважаване на предявения иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че са налице „важни причини” за прекратяване на ответното дружество по смисъла на закона и установената трайна съдебна практика. Приел е за безспорно установено, че между съдружниците са налице влошени отношения и че от 2011 година всеки от тях е регистрирал друго дружество, което е довело до по-голям интерес към работата на тези нови дружества - налице е конкурентна дейност чрез учредена от всеки управител и съдружник фирма, даващо основание да се приеме, че те не проявяват заинтересованост към дейността на общото им дружество с оглед обтегнатите им отношения между тях. Посочил е, че по делото са приложени: протоколи от общи събрания, които не са взели решения и оттам не са съставени ГФО за 2012-2016 година; прокурорска преписка №2277/14.11.2016 година на РП-Я. с подписани декларации от всеки съдружник още от 2012 година относно отказ да декларират „колко пари има в касата на дружеството, т.к. смята, че парите са в съдружника му“, съдебни дела относно изключване на съдружника И. и атакуване на извършена от него сделка с недвижим имот в лична полза. Въз основа на това въззивният съд е достигнал до извод, че влошените отношения между съдружниците са още от 2011г., обхващат дълъг период и са такива и към настоящия момент, т.е. е налице една трайна конфликтност както на личностна основа, така и с оглед съвместната им дейност, което съдът е преценил като непоправими и обтегнати отношения между съдружниците с равни дялове, без воля във всеки от тях да бъдат преодолени и дружеството да функционира при съвместната им дейност и заинтересованост. Посочил е, че за осъществяването на тази дейност следва общото събрание на дружеството, състоящо се от двама съдружници с равни дялове – всеки по 25 бр. и 1 дял в съсобственост, да може да гласува вземането на решения, които съгласно чл. 30 ал. 4 от дружествения договор се взимат с мнозинство повече от половината от капитала, а 4 групи решения – с единодушие. Поради това е достигнал до извод, че при така проявените отношения между съдружниците в дълъг период от време на практика не би могло да се стигне до вземане на валидни решения с изискваното мнозинство и това следва да се определи като непреодолима пречка за развитие дейността на дружеството. Въззивният съд е приел, че създадените между съдружниците отношения за продължителен период от време са дали отражение и на производствената дейност на дружеството и оттам- на неговите финансови резултати и рентабилност, на възможността му да развива производствената си дейност, да осъществява реализация на продукция и на приходи от печалби. Обсъдил е заключението на съдебно-икономическата експертиза и извода за зависимостта на дружеството от външни източници за погасяване на задълженията. Приел е, че макар и минимално възобновена дейността на дружеството след 2017 година, не са налице показатели за произведена продукция и реализация на пазара, нито данни за осигуряване на работни места и трудова заетост на персонал – приходите от основната му дейност в периода 2011-2017г. и към 30.09.2018г. са 1 660 лв. Приел е също, че представените във въззивното производство писмени документи - копия за продажби и фискални бонове към тях за 4 месеца от 2019 година, не установяват развитие на производствена дейност и реализация на продукция, произведена от дружеството-ответник. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Независимо от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Касаторът е релевирал довод за нищожност на въззивното решение поради постановяването му в ненадлежен състав – в състав, който е различен от този, разгледал делото в последното открито заседание, в което е даден ход на устните състезания. В случая в проведеното на 06.06.2020г. открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, делото е разгледано в състав: П. Х. /председател/, Р. К. /член на състава/ и Н. С. /член на състава и докладчик/, а въззивното решение е постановено в състав: Р. К. /председател/, Н. С. /член на състава и докладчик/ и Х. М. /член на състава/. С оглед на това настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност. Преценката за правилността на въззивното решение следва да се извърши след преценката за неговата валидност, във връзка с което е допуснат касационен контрол, поради което не се следва да се допуска касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос. На основание чл.18, ал.1, т.2 от ТДТССГПК касторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение