Определение № 326 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 576/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 15.11.2019 год. по гр. д. № 258/2019 год. Ямболският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 20.06.2019 год. по гр. д. № 4977/2018 год. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Е. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата П. Ж. Щ., че е собственик на 29 кв. м. от поземлен имот - сграда с идентификатор ****, които пространствено липсват от югозападната й част и са присъединени към югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ****, както и за осъждане на ответницата да й предаде спорните 29 кв. м. Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от М. Е. Х., чрез пълномощника й адв. Ст. К. от АК- Я., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и вместо това искът за собственост на спорната площ бъде уважен. Касаторката претендира и присъждане на направените по делото разноски. В приложеното изложение същата обосновава искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Формулирани са въпроси, изясняването на които се поддържа да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, свързани най-общо с твърдението за липса на легитимация на ответницата като собственик на спорната площ от придобитата от ищцата сграда и нарушението на съда с некредитиране на договора за доброволна делба, като вместо това необосновано приел същата за част от сградата на ответницата. Поставен е и въпросът относно понятието „калканна стена” съгласно даденото в параграф 5, т. 56 ДР ЗУТ определение, както и такъв, свързан с позоваването на придобивна давност със задна дата по отношение на част от имота, получен в реален дял при делбата с участието на позоваващата се страна. Очевидната неправилност на въззивното решение се обосновава в изложението с нарушението на материалния закон относно предпоставките за основателност на иска по чл. 108 ЗС – при установяване правото на собственост върху сградата с идентификатор **** с площ 114.75 кв. м., част от която е спорната площ, и при установено владение на същата от ответницата без основание, с оглед собствеността й върху сграда с друг идентификатор, съдът отхвърлил предявения иск. Ответницата по иска и по касационната жалба П. Ж. Щ., чрез адв. Г. Г. от АК – Я., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и излага съображения за неоснователност на касационната жалба в представените писмени отговори. Върховният касационен съд в настоящия си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: Въззивният съд приел, че макар и ишцата, сега касатор, да е придобила с нот. акт № 2/2018 год. реалния дял, получен от праводателката й Ц. Ч. при извършената доброволна делба от 31.07.2018 год., същата не се легитимира като собственик на спорната част с площ 29 кв. м. от една от придобитите сгради в имота. От приетото заключение на комплексната техническата експертиза е установено, че сградата с идентификатор **** с площ 114.75 кв. м. се състои от две части, западната такава е спорната и е с очертания АВСД, които не са свързани една с друга и имат различна височина. Конструктивно спорната постройка не е част от сградата на ищцата с посочения идентификатор, установено е и, че построяването им не е едновременно. Според заключението на експертизата, тази част е функционално и конструктивно свързана със сградата, собственост на ответницата с идентификатор **** – имат общ покрив, общ вход, предоставящ достъп и до спорната площ. Спорната постройка не е самостоятелен обект, като между нея и сградата на ищцата има изградена калканна стена. Поради това и същата не би могла да се прехвърля отделно от главната вещ, която е сградата на ответницата, към която е конструктивно свързана. Ползването на същата от ответницата и нейните праводатели като фактическо положение датира далеч преди сключване на договора за доброволна делба, което се установява и от показанията на разпитания свидетел /П. В./. Показанията на свидетелката относно местоположението на двете съседни сгради, както и пристрояването на тази на семейството на ответницата в посока към улицата, кореспондират с данните в заключението на експертизата относно поетапността в застрояването на имота, установени от извършен оглед и измервания, както и справки по различните планове от 1965 год. до 2005 год. Спорната площ в очертанията между б. б. АВСД по плана от 1965 год. е съществувала като сграда, с № 10 на приложената скица, частта от сградата с идентификатор **** по кадастралната карта, в очертанията между б. б. АBEMN не е сторена едновременно с първата, както и двете части не са свързани една с друга. Първата е свързана със сградата с идентификатор **** по кадастралната карта, с която имат и общ покрив. При тези доказателства въззивният съд приел, че макар и да са заснети като част от сградата, собственост на ищцата, тези 29 кв. м., представляващи частта в очертанията АВСД на скицата на вещото лице, представляват принадлежност към сградата на ответницата с идентификатор **** – установено е, че функционално и конструктивно са свързани с тази главна вещ, съгласно чл. 98 ЗС и което определя собствеността на тази реална част. Без значение е дали са описани в титула за собственост на ответницата, респ. на ищцата, както и е неотносимо заснемането с идентификатор на съседната сграда. Въззивният съд се е позовал в тази връзка на решение № 80 от 27.07.2018 год. по гр. д. № 3114/2017 год. на ІІ г. о. на ВКС относно декларативното действие на кадастралната карта, т. е. самото заснемане в кадастралната карта не поражда, нито изменя или погасява вещни права. Горните съображения на съда сочат на извод, че независимо от посочването на спорната площ от 29 кв. м. като част от сградата с идентификатор на същата такава с площ от 114 кв. м., ищцата не може да се легитимира като неин собственик с представения нотариален акт за покупко-продажба след доброволната делба между съсобствениците на имота. Заснемането в кадастралната карта не означава принадлежност на вещното право, като от събраните по делото доказателства съдът е направил извод за легитимацията на ответницата като неин собственик, въз основа на собствеността й върху сградата, част от която е спорната площ. Това означава всъщност, че в кадастралната карта е налице грешка, изразяваща се в погрешното посочване на спорната площ като част от едната сграда, вместо като част от другата, което всъщност противоречи на притежаваните върху тях вещни права. С оглед липсата на предявен иск в производството с предмет грешка в кадастралната карта съдът не следва да се произнася по такъв предмет, но с оглед обусловеността на спора за собствеността от този факт същият следва да се вземе предвид като преюдициален въпрос. Макар и да липсва изрично позоваване в тази насока, въззивният съд всъщност е взел предвид този факт на несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действително притежаваното право при разрешаване на спора за собствеността, което кореспондира с разясненията в ТР № 8 от 23.02.2016 год. по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС относно идентичността в установителната част на двата иска и допустимостта на произнасянето по иск за собственост при несъответствие между действителното правно положение и отразеното в кадастралната карта. Неправилното отразяване на границата между двете сгради, собственост на различни лица, не е пречка да се установи правото на собственост, предмет на предявения иск. Изводът за принадлежността на вещното право на собственост върху спорната част от сградата е обоснован на основание преценката на събраните по делото доказателства относно застрояването в имота във времето и заснемането на отделните сгради по различните кадастрални планове. Данните за сградите по плана от 1965 год., съществуващата стена между сградите по линията АВ, наречена калканна във въззивното решение, показанията на свидетелите, че в имота са живеели две семейства като пристрояването на сградата на праводателите на ответницата е в посока към улицата /т. е. на запад, което съвпада с данните в заключението на експертизата/ обосновават извода на съда относно собствеността на сградите в имота, предмет на доброволната делба, респ. производното такова на ищцата по разпоредителната сделка. Въпросите, формулирани в изложението, всъщност представляват такива по същество на спора между страните, като отговорът им е даден от решаващия съд въз основа на събраните доказателства и тяхната преценка, обосноваващи извода, че ищцата не е доказала да е собственик на спорната площ, т. е. липсва първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки. Така формулирани, същите представляват доводи срещу тях, които не могат да обосноват наличие на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията в мотивите на т. 1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Тъй като поставените въпроси в изложението касаят правилността на изводите на въззивния съд, същите не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на решението, нито специфичната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен липсата на изложени съображения в тази насока, произнасянето на въззивния съд кореспондира и със съдебната практика, вкл. и задължителната такава, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване на горното основание, а така и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. С оглед този изход на делото касаторката следва да заплати на ответницата направените в настоящето производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.