Определение № 659 от 23.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1493/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „МК Трансинженеринг“ ЕООД – [населено място] срещу решение № 941 от 28. 04. 2020 г. по в. т. д. № 4793/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 139 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 48/2019 г. на Врачански окръжен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Пикадили“ ЕАД /н./ и „Серена“ ЕООД иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ за установяване несъществуването на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД /н./ с определение № 205 от 25. 02. 2019 г. по т. д. № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд вземания на „Серена“ ЕООД за следните суми: 52 014, 96 лв.- главница на основание договор за продажба от 1. 01. 2013 г., 14 922, 54 лв.- лихва за забава за периода от 20. 01. 2015 г. до датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Пикадили“ ЕАД, 1302, 95 лв. – законната лихва върху главницата за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до датата на предявяване на вземането – 7. 03. 2018 г., както и законна лихва, считано от датата на предявяване на вземането – 7. 03. 2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и моли решението да бъде отменено по съображения, изложени в касационната жалба. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Серена“ ЕООД – [населено място] изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „Пикадили“ ЕАД /н./ и синдиците на „Пикадили“ ЕАД /н./ Р. М. и А. К., конституирани в производството на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, не са депозирали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е възникнало и съществува вземането на ответника „Серена“ ЕООД към „Пикадили“ ЕАД /н./ за сумата 52 014, 96 лв., представляваща цената на доставени стоки по договор за продажба от 1. 01. 2013 г., които са предадени в обектите на дружеството – купувач „Пикадили“ ЕАД съгласно стокови разписки и 133 бр. фактури, издадени в периода 20. 11. 2014 г. – 11. 05. 2015 г. от продавача въз основа на стоковите разписки. Посочил е, че сключването на договора за продажба, в приложение към който са визирани артикулите, предмет на продажба, не се оспорва по делото. С оглед доводите на въззивника, ищец – кредитор на несъстоятелния длъжник въззивният съд, въз основа на съдържанието на стоковите разписки е приел, че същите удостоверяват доставянето на стоките в търговските обекти на „Пикадили“ ЕАД и предаването им на служител на посоченото дружество в съответния обект, овластен за получаване на стоките. Подчертал е, че дружеството-купувач не се е противопоставило на приемането на стоките по обсъдените стокови разписки. В решението е направен извод, че продавачът е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността върху конкретните количества стоки, което се е осъществило с предаването им, тъй като предмет на договора са движими вещи, които са родово определени. Във връзка с възражението, че липсват заявки на длъжника в несъстоятелност, въззивният съд е изложил в мотивите си, че се касае до търговски отношения с облекчена форма и получаването на съответните количества в достатъчна степен сочи на заявяването им от купувача. При позоваване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съставът на САС е посочил, че фактурите за процесните доставки са отразени в дневниците за покупки на длъжника в несъстоятелност и последният е ползвал данъчен кредит. Изтъкнал е, че съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните въпроси, за които твърди, че са значими за изхода на спора: „1. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?; 2. В производството по оспорване на вземания по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ противопоставимо ли е на оспорилия вземането кредитор признание на дълга (на каквото е приравнено завеждането на фактурата в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит) от страна на несъстоятелния длъжник?“. Поддържа, че първият поставен процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно с решение № 223 от 19. 06. 2013 г. по гр. д. № 1006/2012 г., IV г. о., решение № 164 от 4. 06. 2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 27 от 2. 02. 2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о., решение № 23 от 2. 02. 2018 г. по гр. д. № 920/2017 г., IV г. о., решение № 63 от 28. 06. 2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г., II г. о., съответно е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на втория въпрос касационният жалбоподател се позовава на липса на формирана практика на ВКС, с което обосновава значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. По първия процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства е формирана практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения и служебно известните на състава – решение № 388 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 94 от 28. 03. 2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3. 04. 2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17. 07. 2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 111 от 3. 11. 2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. По отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил фактическия и доказателствен материал във връзка с твърденията и възраженията на страните, включително въззивните доводи на ищеца-кредитор на несъстоятелния длъжник, за да формира собствените изводи за съществуване на оспорените вземания, съответно за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ. Въпросът е поставен от касатора във връзка доводите за необсъждане от въззивния съд на представените по делото фактури и на направените възражения за липса на заявки за доставените стоки и реално осъществени доставки. Тези оплаквания не съответстват на данните по делото, тъй като в решението са обсъдени представените по делото фактури и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, чийто изводи са основани и на фактурите, заведени в счетоводството на длъжника. В мотивите на решението съставът на САС е отговорил и на въззивните доводи на ищеца, касатор в настоящото производство, като е стигнал до изводите за заявяване на стоките и предаването им на купувача в изпълнение на договора за продажба, сключен между ответниците „Серена“ ЕООД и длъжника „Пикадили“ ЕАД, след обсъждане на съдържанието на представените по делото стокови разписки, въз основа на които са издадени и процесните фактури. Произнасяйки се по всички наведени във въззивната жалба доводи, решаващият състав не е допуснал отклонение от цитираната практика на ВКС, а правилността на констатациите и изводите му не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Вторият въпрос дали в производството по оспорване на вземания по реда на чл. 694, ал. 3 ТЗ на кредитора-ищец е противопоставимо признание на дълга, на каквото е приравнено завеждането на фактурата в счетоводството на купувача и ползването на данъчен кредит, не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като крайните изводи на въззивния съд не са основани само на признанието с конклудентни действия на задълженията на длъжника. Действително въззивният съд е изложил съображения, че включването на фактурите за процесните доставени стоки в дневниците за покупки на ответника „Пикадили“ ЕАД и ползването на данъчен кредит представлява действие по признаване на съществуването на обективираното в тях задължение за заплащане на цената на стоките. Изводът за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск обаче не се дължи само на този довод на съда, а на констатациите на съда за действителна доставка на посочените във фактурите стоки въз основа на сключения между ответниците „Серена ЕООД и „Пикадили“ ЕАД договор от 1. 01. 2013 г., установена от приложените към тях стокови разписки. Именно това е решаващият извод, обусловил заключението за осъществяване на фактическия състав на продажбеното правоотношение и отхвърлянето на предявения иск. Поради това поставеният от касатора въпрос няма самостоятелно значение за произнасянето по предмета на спора и с оглед указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване по повод на този правен въпрос не би могло да се допусне. С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение