Определение № 202 от 11.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3580/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 14658/22.07.2021 г. на Б. Д. Б. и Г. Х. Б., [населено място], чрез пълномощника адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 967/26.05.2021 г. по гр. д. № 3642/2020 г. на Окръжен съд - Варна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Относно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона. Посочва се противоречие с решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на ВКС, I г.о.; решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 194/02.07.2012 г. по гр. д. № 92/2012 г. на ВКС, II г.о.; 2. При проведено производство по обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, в което е прието заключение на вещо лице, допустимо ли е да се назначават нови експертизи със същите задачи в последващото исково производство; 3. При събрани доказателства в производството по чл. 207 ГПК, допустимо ли е тези доказателства да се опровергават в последващото исково производство или това трябва да стане в самото обезпечително производство; 4. След като става въпрос за ремонт, основно обновяване и преустройство на общите части може ли етажният собственик, който ги е извършил да предяви иск срещу останалите собственици за разходите, които е направил; 5. Следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Посочва се противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на ВКС, I г.о. Ответниците по касационната жалба В. И. И. и С. К. Д., [населено място], чрез пълномощника адвокат И. В., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира, че касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 260408/28.09.2020 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на Районен съд – Варна, с което на основание чл. 45 ЗЗД ответниците Б. Д. Б. и Г. Х. Б. са осъдени да заплатят в полза на всеки от ищците сумите от по 4187,98 лв. /част от пълния предявен размер по 4532,78 лв./, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в причинени повреди на самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумите, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, защото цената на всеки един от предявените субективно и обективно съединени искове е в размер на 4532,78 лв., т.е. за всеки от тях е под установения в разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПK размер от 5000 лв. При това положение касационният контрол е недопустим и не могат да бъдат обсъждани изложените доводи за допускане касационно обжалване на решението. С останалата част от обжалваното решение е потвърдено решение № 260408/28.09.2020 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на Районен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от Б. Д. Б. и Г. Х. Б. срещу В. И. И. и С. К. Д. насрещен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за солидарното им осъждане да заплатят в полза на ищците по насрещния иск сумата от 11917,49 лв., представляваща припадащата им се част, възлизаща на 31.3545 % от общите части, от направените разходи за ремонт на покрива на процесната сграда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението. Въззивният съд е приел, че ответниците са предявили насрещен иск с правно основание чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС. В случая ищците и ответниците са собственици на обекти в режим на етажна собственост, като покривът на сградата представлява обект на етажна съсобственост, съгласно нормата на чл. 38 от ЗС. С Решение на Общото събрание на собствениците от 28.07.2017 г. е предвидено да се извърши ремонт и надстройка на таванския етаж, собственост на Б. Б., без странични изменения и в съответствие с разрешение на [община]. След извършване на надстройката на таванския етаж е предвидено извършване на цялостна смяна на покрива, а разходите в по-голямата си част да се поемат от Б. Б., защото другите собственици му разрешават надстройката, без да им се дължи заплащане. Посоченото решение обвързва ищците, тъй като същото е обвързало техните праводатели към момента на приемането му. Фактическата обстановка по делото не може да се подведе под обхвата на нормата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, тъй като ремонтът на покрива е бил планиран от етажните собственици и те са предвидили, че разходите по него ще бъдат за Б. Б.. Същият е присъствал на това събрание и е гласувал "за" приемане на това решение. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза въззивният съд е приел, че не се касае за ремонт на покрив, а за изграждане на нов етаж, над който се изгражда изцяло нов покрив. Предвид това не би могло и да се говори за необходимост или спешност на ремонта. Освен това не може да се приеме, че извършеният ремонт е необходим за всички съсобственици, по смисъла на § 1, т. 8 ЗУЕС. По делото не са ангажирани нито твърдения, нито конкретни доказателства, сочещи на съществени пречки или неудобства за собствениците да ползват по предназначение обектите от сградата. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Вторият и третият въпрос от изложението касаят въззивното решение единствено в частта относно първоначално предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и с оглед приетото по-горе, че цената на тези искове е под изискуемия в чл. 280, ал. 3 ГПК минимум - 5000 лв., то тези въпроси и изложените доводи за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат обсъждани. Процесуалноправният въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да обуслови допускане касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително представените по делото съдебни експертизи и свидетелски показания. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Четвъртият въпрос от изложението относно възможността етажен собственик, извършил ремонт, основно обновяване и преустройство, да предяви иск срещу останалите собственици за извършените от него разходи, не е правен въпрос. Той касае съществото на правния спор и изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Ето защо този въпрос не съдържа общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване. Въпросът относно задължението на съда да назначи служебно експертиза за изясняване на възникнали по делото въпроси, в т.ч. за размера на идеалните части на ответниците по насрещния иск от общите части на сградата не може да се приеме за относим. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г., ОСГТК, ВКС въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертизи, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на решението, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивният съд е приел, че ремонтът на покрива е предвиден на ОС на етажните собственици, на което е присъствал и касаторът. С решението е прието той да поеме разноските. Освен това извършените ремонти на покрива не са „необходим ремонт“ по смисъла на §1,т.8 ЗУЕС. В подадената от Б. Д. Б. и Г. Х. Б. въззивна жалба не се съдържа оплакване за такова процесуално нарушение. Няма данни за въведен спор относно притежаваните от страните идеални части от общите части на сградата. При това положение така поставеният въпрос е изцяло неотносим. В допълнение следва да се посочи, че сосоченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е мотивирано. Не е посочено какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато не се сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в посочените от касатора правни норми, каквито данни в случая липсват. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Предвид изхода на настоящия спор, в полза на ответниците по касационната жалба В. И. И. и С. К. Д. следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски в размер на 700 лв. за всеки от тях /общо 1400 лв./, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.