Определение № 4629 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Д. С. К., ЕГН: [ЕГН] и Е. Д. К., ЕГН: [ЕГН] против Определение № 1735 от 02.07.2026 г., постановено по ч. гр.д.№ 1408/2026 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 6379/24.05.2026 г., постановено по гр.д. № 3117/2026 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната подадената от тях искова молба вх. № 39709/ 20.04.2026 г. срещу Изпълнителния директор на АГКК – Пловдив В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради това, че е тълкувана прекалено стеснително разпоредбата на чл. 124, ал.4 ГПК и не е приложена разпоредбата на чл. 124, ал..3 ГПК, която допуска установяване неистинност на документ. Искането е да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е допуснал особено съществено нарушение на материалния закон – чл. 54, ал.2 ЗКИР. Въпрос обаче не е формулиран. Жалбоподателите считат, че като е отразена по-малка площ на имота им с 64 кв.м., се оспорва от АГКК правото им на собственост, което възприемат като спор за материалното право на собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. Данните по делото са следните: В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на парцел ***от кв. ***по плана на вилна зона [населено място], [община]-Пловдив, с площ 790 кв.м., на който са признати за собственици по чл. 587, ал.1 ГПК, с нот. акт № 145, т.35 /2011г. на СВп.-Пловдив. Нотариалният акт бил издаден въз основа на скица № 316/31.03.2011г. на Община Родопи-Пловдив. В КК имота бил заснет с идентификатор ***, с верните координатни точки и съобразно тях изчислената площ е приблизително тази по нот. акт – 793 кв.м., но в издадена скица на 25.10.1923 г. от АГКК била отразена площ 723 кв.м. Със съседите нямали спор за собственост и за граничите на имота. Границите били вярно заснети, но отразената цифрово площ на имота в скицата била невярна. С исковата молба са поискали да се установи, че площта на имота е 793 кв.м., колкото е заключената площ между верните координатни точки, с които е заснет имота в КК, посочени в скицата от 25.10.2023 г. С разпореждане № 7806 от 23.04.2026 г., съдът е указал на ищците да посочат правният си интерес от предявяване на установителен иск за установяване на факт, тъй като законът не предвижда установяване на площ на недвижим имот. Съдът е указал и да обосноват защо предявяват иска си срещу изпълнителния директор на АГКК. В подадената молба-уточнение, ищците са посочили, че скицата отразява невярно обстоятелство относно площта на имота, а е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила. Затова искат установяване на вярното обстоятелство относно площта на имота им и с това считат, че ще преодолеят обвързващата доказателствена сила на документа. С Определение № 6379/24.05.2026 г. по гр.д. № 3117/2026 г. на Районен съд Пловдив е върната, като недопустима, подадената искова молба от Д. С. К. и Е. Д. К., против Изпълнителния директор на АГКК – Пловдив с мотив, че се иска установяване на факт – площта на собствения на ищците имот, което е недопустимо, съгласно чл. 124, ал.4 ГПК. Този текст допуска по съдебен ред да се установяват факти с правно значение само когато закон изрично предвижда такава възможност за конкретния факт. Съдът е посочил, че редът за отстраняване на грешка, изразяваща се в погрешно посочване площта на имота при правилно отразени координати на границите е уреден в Закона за кадастъра и имотния регистър, и тори ред е административен. Поради наличие на специален административен ред е недопустим исковия съдебен ред и в този случай е неприложим чл. 2 ГПК Въззивната инстанция е потвърдила това определение, излагайки мотиви за недопустимост на предявения иск, като такъв за установяване на факт, чието установяване закона не предвижда, съгласно изискването на чл. 124, ал..4 ГПК. Допълнил е, че в исковата молба не се твърди нарушение на материално право, а наличие на техническа грешка и записване площта на имота, макар същият графично да е правилно отразен, с граници по верни координатни точки. Посочил е, че предвиденият ред за отстраняването на тази грешка е уреден в чл.53б ЗКИР и е административен. Обяснил е защо е неприложима разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК - че по този текст се предявява иск, когато е необходимо със сила на присъдено нещо да се установи определен факт с правно значение, за да може той да бъде противопоставен на ответника, но че този иск е недопустим, когато е налице друг, административен път на защита. При наличие на друг ред не е налице правен интерес за предявяване на такъв иск. Допускането до касационно обжалване е обусловено от обосноваване на някое от основанията за селекция по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Съдът не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалвания въззивен акт е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната частна жалба, а може само да го уточни или конкретизира. В случая частните жалбоподатели не са формулирали правен въпрос, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на наведеното от тях основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпреки това съдът отбелязва следното. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато за разрешаване на правен спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясни или непълно уредени и за прилагането им е необходимо чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл или когато е налице съдебна практика по прилагането им, но тя е противоречива или неактуална. Относно това, че установяване на факт е допустимо само в предвидените в закона случаи няма спор в правоприлагането и нормата на чл. 124, ал.4 ГПК е ясна. Не е спорно в съдебната практика, че грешки в КК, които не са свързани със спор за правото на собственост се отстраняват по административен ред. Размерите на недвижим имот, заснет в КК е част от данните, включени в кадастъра /чл. 2, ал.1 ЗКИР/. Наличието на данни за площта на имота в документа за собственост и факта, че имота е заснет с верните си граници, съобразно координатните точки, сочи на наличие на очевидна фактическа грешка при отразяване на кадастралните данни в кадастъра. С оглед разпоредбата на чл.2, ал.5 ЗКИР и факта, че констативният нот. акт има легитимиращо действие и е доказателство за обема притежавани вещни права и че с него се опровергава отразената цифрово площ на имота в кадастъра, следва да се извърши поправка на тези данни, като се отрази вярната площ, посочена в нотариалния акт и съобразно вярно отразените координатни точки. Същевременно това сочи на липса на спор за правото на собственост със собствениците на съседните имоти, каквото е и твърдението на ищците. При липса на спор за правото на собственост, грешното отразяване на данни, подлежащи на отразяване в кадастралната карта и/или в кадастралния регистър подлежи на отстраняване по административен ред. Когато няма спор за правото на собственост със съседите не е налице спор за материално право и е недопустим иск по чл.54, ал..2 ЗКИР. Искът по чл. 54, ал.2 ЗКИР е иск за собственост с предмет реална част от поземлен имот, която поради непълнота или грешка в КК, е заснета като част от съседен имот и ответник е собственика на имота, в очертанията на който е заснета спорната реална част. Настоящият случай не е такъв, защото липсва спор за собственост със собственик на някой съседен имот. Като ответник е посочен изпълнителния директор на АГКК. Нито Агенцията по геодезия, картография и кадастъра /АГКК/, нито изпълнителният й директор са надлежни страни по граждански иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, тъй като това е административен орган, чийто функции включват извършване на административни действия по създаване и поддържане на кадастъра в актуално състояние. Отказите на органи на АГКК да удовлетвори конкретно искане във връзка с поправки или изменение на КК или КР подлежат на обжалване пред административните съдилища, които проверяват дали са били налице предпоставките за извършване на исканото административно действие. Те не разрешават спор за правото на собственост и други вещни права. Исковото гражданско производство е допустимо само при наличие на спор за правото на собственост. По него страни са собствениците на засегнатите от спора имоти. В случая няма спор за правото на собственост. Ищците изрично заявяват, че нямат спор за границите на имота с никой от съседите. Затова предявеният иск е недопустим, както поради това, че чрез него се иска отстраняване на грешка, която не е свързана със спор за правото на собственост, така и защото посоченият ответник е административен орган, който е натоварен с функции по поддържане на кадастъра, пред който не е заявено първо искане за поправка на некоректно отразената площ на имота на ищците, съобразно документа им за собственост и заснетите координатни точки. Не е налице нито неяснота в закона нито противоречие в съдебната практика, поради което не се допуска касационно обжалване на наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, задължаващи съда да извърши проверка допустимостта на иска. /чл. 130 ГПК/ и правилото на чл. 124, ал.4 ГПК. Не е налице и нарушение на основни логически правила при формиране на правните изводи въз основа на данните по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение