Определение № 226 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4611/2021 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от адв. Л. Г. като пълномощник на А. Х. К. срещу въззивно решение № IV-285 от 22.12.2020 г. по гр. д. № 2426/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която З. К. К. е осъдена да заплати на П. Х. К., по предявените от ищеца срещу ответниците А. Х. К. и З. К. К. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 7 275 лв., представляваща припадащата му се част, съобразно квотата в съсобствеността от наемна цена от отдаване под наем на съсобствен недвижим имот – масивна жилищна сграда и пристройка към нея, находящи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в периода 2013 г.-2017 г. /за всеки от месеците от юни до септември за всяка от годините в горния период/, ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до окончателното й изплащане и решението е обезсилено като недопустимо в частта, с която З. К. е осъдена да заплати на П. К. сума над 7 275 лв. до присъдения размер от 7 578,13 лв. Решението е влязло в сила в частите, с които А. К. е осъден да заплати на П. К. сумата 1 818,75 лв. – припадащата се част от получените доходи и са отхвърлени исковете на П. К. срещу А. и З. К. за заплащане на сумата 8 749,31 лв. – обезщетение за лишаването от ползване. Ответницата З. К. е починала след обявяване на устните състезания за приключени в производството пред въззивния съд, като е оставила наследници по закон: А. и П. К. – низходящи. Касаторът е обжалвал въззивното решение в описаните по-горе части, в качеството си на наследник на З. К.. В жалбата на първо място са изложени твърдения за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като не са поставени конкретни въпроси. Същите могат да бъдат обобщени и формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: как следва да бъде доказано реализирането на доходи от съсобствената вещ. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 2 ГПК – очевидна неправилност. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Не е спорно, че между страните съществува съсобственост при квоти: 4/6 ид. ч. за З. К. и по 1/6 ид. ч. за А. и П. К.. В исковата молба са били изложени твърдения, че през процесния период ищецът П. К. е бил лишен от ползването на описаните сгради, като ответниците са ги отдавали под наем на туристи през летния сезон. Претендирал е заплащане общо на сумата 9 093,75 лв. от двамата ответници З. и А. К.. Ответниците са оспорвали исковете, като в защитата си по същество са посочили, че съсобственият имот не е бил категоризиран като туристически обект и фактически не е бил отдаван под наем. Въззивният съд приел, че е установено отдаването под наем на два жилищни етажа от сградата на туристи през летния сезон. Изложил е съображения, че не е необходимо представяне на писмени доказателства за регистрация или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма. Кредитирал е показанията на свидетелите К. и Д., които са ползвали туристически услуги в обекта, както и констатациите на вещото лице при огледа /обособени 2 апартамента с по 3 стаи, всяка от които с по 3 легла/. При обосноваване на този извод е счел за недостоверни показанията на свидетелката К., предвид приятелските й отношения с ответницата и нейните епизодични и непълни впечатления относно обстоятелството кой живее в процесния имот. Същите не кореспондират и с приетото експертно заключение. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Същото не е вероятно недопустимо. За вероятната недопустимост не са изложени конкретни доводи, а и такава не се констатира от настоящата инстанция. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като съображенията за това са следните: Оплакванията в касационната жалба всъщност се свеждат до преценката на събраните свидетелски показания и експертното заключение, която не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид създадената съдебна практика, обективирана в решение № 66/23.10.2020 г. по гр. д. № 4179/2019 г. на ВКС, второ г. о., в което е прието, че в рамките на спор между съсобственици фактът, че съсобствения имот се експлоатира от един съсобственик като туристически обект, може да бъде доказван с всички доказателствени средства и не е нужно да бъде установена надлежна регистрация или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма. Наличието на регистрация на лицето, извършващо туристически услуги или категоризация на обекта по реда на Закона за туризма не е условие, без което не може да се приеме, че вещта се ползва като туристически обект. Основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 2 ГПК – очевидна неправилност е обосновано с твърдението, че реализираните доходи са получавани само от ответницата К.. С оглед предмета на жалбата /въззивното решение не се обжалва в частта, с която касаторът е осъден да заплати на П. К. сумата 1 818,75 лв. – припадащата се част от получените доходи/, не може да се направи извод за порок, който следва пряко от съдържанието на обжалвания акт, съответно пряко установимо нарушение на процесуално правило, което да е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът дължи на ответника по жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв. в касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.