Определение № 1901 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. П. против решение №12/10.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 207/2022 г. от състав на АС – Велико Търново. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Съдът е приел, че твърденията на ищцата за претърпени страдания, изразяващи се в тревога, безпокойство, шок, безмерна скръб, страх, гняв, апатия, безнадеждност, безпомощност, социална изолация и отчужденост, са напълно недоказани. С оглед на това, съдът е приел, че тя не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща, настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., поради което, предявеният от нея иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен. Съдът е приел в тази връзка, че независимо от родствената си връзка с пострадалия, ищцата е живяла с него само 2-3 години. След това родителите й са се развели и тя е заминала с майка си за Гърция, където е живяла към датата на смъртта на баща си и където живее към настоящия момент. Ищцата е родена през 1992 г., което означава, че от 1994-1995 г., т. е. повече от 20 години тя живее в чужбина. По делото не са събрани никакви доказателства по какъв начин е общувала с баща си и дали въобще е общувала с него. Не е установено изобщо каква е била връзката помежду им, след като при раздялата на родителите й тя е била на 2-3 години и след това веднага е заминала в чужбина. Дори и такава връзка да е била създадена, което е малко вероятно предвид малката възраст на ищцата, то тя е разрушена, след като няма данни в продължение на повече от 20 години ищцата и пострадалия да са общували по някакъв начин. Без съмнение, за да е налице характерната близка връзка между родител и дете, между баща и дъщеря, не е задължително те да живеят заедно, но във всички случаи трябва да общуват, да разговарят, да се виждат, да споделят радостите и тревогите си, да се вълнуват от живота на другия и пр. Няма данни да са си помагали през годините – морално или материално, още по-малко бащата да е бил „единствената морална опора“ за дъщеря си (според твърденията в исковата молба). По делото подобна връзка не е установена, напротив, анализът на свидетелските показания води до извод за липса на типичната и характерна житейска връзка между родител и дете, която би обосновала съответстващите й значителни по интензитет и продължителност страдания при внезапната и трагична загуба на родителя. Горното е мотивирало съда да приеме, че ищцата не следва да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща си. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос, следва ли правата на обезщетение не дете на починал при ПТП поради неабсолютния си характер, при наличие на конкретни факти за емоционална връзка, да се тълкува в полза на застрахователя. Съдът е приел липса на типичната и характерна житейска връзка между родител и дете, която би обосновала съответстващите й значителни по интензитет и продължителност страдания при внезапната и трагична загуба на родителя. Въпросът е обоснован с липсата на доказателства по делото за конфликти, неразбирателство и трайно установило се отчуждение и в тази връзка се твърди противоречие с т.3 на ППВС №4/1961 г. Касационното обжалване следва да се допусне за проверка на соченото противоречие с практиката на ВС, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС