Определение № 63 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 146/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 24.06.2011г. по гр.д.№10893/2011г. на ГС София, в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.415 ГПК от [фирма] срещу Б. К. К.. Жалбоподателят [фирма] поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 20.04.2010г. по гр.д.№21703/2009г. на РС София, е приел за установено, че Б. К. не дължи на [фирма] сумата над 411,04 лева до 2 552,25лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия, както и сумата над 124,11 лева до 1571,34 лева лихви за забава. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 03.02.2012г. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от двата иска е под 5000лева / за главницата и лихвата/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът