Определение № 168 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2704/2019 г.

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК - във вр чл. 130 ГПК, и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 18725 от 18.Х.2019 г., подадена от Софийска градска прокуратура против определение № 3252 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.Х.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 4669/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на СГП срещу определение № 4610/29.VІІІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-1, по т. д № 1419/2019 г.: за връщане – като процесуално недопустима (при липса на правен интерес от завеждането й) - на исковата й молба и за прекратяване на първоинстанционното производство по иска с правно основание по чл. 155, ал. 3 ТЗ, предявен срещу ответното по нея еднолично дружество с ограничена отговорност „Искра Фаворит`68” / с посочен като починал на датата 27.Х.2018 г. негов управител и едноличен собственик на капитала /. Оплакванията на частния касатор Софийска градска прокуратура са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото на първостепенния съд „със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия”. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната си касационна жалба подателят й СГП обосновава приложно поле на частното касационно обжалване както с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение (основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК), така и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 82/1.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 820/08 г., така и в постановените в частни касационни производства по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 302/28.VІ.2018 г. по ч. т. дело № 1280/2018 г. на І-во т.о., а също и определение на състав от същото т.о. с № 205/1.ХІІ.2017 г. по ч. т. дело № 1464/2017 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е иск на прокурор по чл. 155, ал. 3 ТЗ и налице ли е правен интерес за него от предявяването на такъв при установена смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?” Същият правен въпрос се явявал от значение не само за изхода по конкретното дело, но също и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на Софийската градска прокуратура ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните: За да потвърди прекратителното определение на СГС по конститутивния иск на СГП с правно основание по чл. 155, ал. 3 ТЗ, въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод на първостепенния съд, че - съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ - прекратяването на всяко едно ЕООД в хипотезата на смърт на физическото лице, което е било едноличен собственик на неговия капитал, настъпвало по право, т.е. за прокурора /СГП/ липсвал правен интерес от воденето на такъв иск. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 82 на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС от 1.VІІ.2009 г. по т д. № 820/08 г. се съдържа констатацията, че: „В правната доктрина се застъпват различни становища по въпроса доколко предвиденото в чл. 157, ал. 1 ТЗ основание за прекратяване на едноличното търговско дружество, ако едноличният собственик на капитала е физическо лице и то почине, действа автоматично”. Служебно известно на настоящия съдебен състав е обстоятелството, че с разпореждане от 6.ІІІ.2020 г. на Председателя на Върховния касационен съд е образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на неговата търговска колегия, като първият от правните въпроси, по които предстои произнасяне, е: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?” Това, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. чл. 292 ГПК, налага спиране на настоящето касационно производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение