Определение № 61 от 22.11.2019 г. на ВКС по д. № 28/2019 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. Образувано е по повдигнат спор между Районен съд – Бургас и Административен съд – Бургас по въпроса за съда, компетентен да разгледа искова молба, подадена от Д. Д. К. като „уточняваща” по вече образуваното и висящо производство адм.дело №1182/2019г пред Административен съд –Бургас, заведено от ищцата срещу БАБХ за обезщетение по чл.104,ал.1 от Закона за държавния служител, която уточняваща искова молба е приета за нов иск и отделена за разглеждане в отделно производство съгласно разпореждане №2624/01.07.2019г Административен съд – Бургас.Образуваното адм. дело № 1484/2019г по описа на Административен съд – Бургас е прекратено с определение №1375/04.07.2019г като е прието ,че искът на К. е предявен на основание чл. 122, ал.3 от Закона за държавния служител и съгласно ограничението в чл.124 ЗДсЛ компетентен да го разгледа е районен съд. Искът е основан на обстоятелството ,че с влязло в сила съдебно решение по реда на чл.122, ал.1 ЗДСл ищцата е била възстановена на длъжност, което административният орган е узнал, явила се е да заеме работата и не е била допусната да изпълнява длъжността, като изпълнителният директор на БАБХ изпълнява съдебното решение формално ,но фактически не я допуска до работа,упражнявайки превратно правомощията си чрез поредица от нарочно създадени обстоятелства.Поради неспазване на чл.122, ал.3 ЗДСл ищцата претендира обезщетение за четири уточнени в исковата молба периода, до реалното допускане до работа ,общо 17 873,85лева. Спорът е повдигнат по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК с определение №5367 от 18.07.2019г по гр.д №5427/2019г на Районен съд –Бургас ,със съображението, че след влизане в сила на АПК нито първоначално предявения иск, нито отделеният в самостоятелно производство иск подлежат на разглеждане по общия ред. Правоотношението е административно и когато се претендират вреди от незаконосъобразно действия или бездействия на административни органи, каквито органи са тези по назначение на държавен служител, или дисциплинарно наказващите органи, компетентен по исковете за обезщетения е съответния административен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да разгледа исковата молба е Административен съд-Бургас, по следните съображения: Обстоятелствата, от които в исковата молба на Д. Д. К. се извежда право на обезщетение, в случая са недопускане до работа, след като предмет на вече висящо адм.дело пред Бургаски административен съд е друг иск за обезщетение, също подлежащ на разглеждане по реда на АПК. Правоотношениията са административни. По-късно предявеният иск също насочва към реда на АПК, което разрешение съответства на чл.128,ал.1 т.5 АПК. Нормата на чл.125 ЗДСл е обща спрямо тази на чл.122,ал.3 ЗДСл, както бе разяснено в т.6 от ТР №2/20015г по т.д №2/2014г на ВКС и ВАС. Водим от горното,настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд