Определение № 6004 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4874/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. К., подадена чрез процесуален представител адв. А. Е. против решение № 1097/23.08.2024г., постановено по в.гр.д. № 1738/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1582/10.04.2024г. постановено по гр.д. № 9887/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която на основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД е отхвърлен предявеният от Е. Т. К. с ЕГН [ЕГН] против В. С. М. с ЕГН [ЕГН] иск за разрешаване на спор между родители и даване на разрешение, заместващо съгласието на ответника за пътуване на детето С. В. М. с ЕГН [ЕГН], придружавано от майка си до Кралство Великобритания до навършване на пълнолетие от детето. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, но е насочена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. Съгласно уредбата на приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от СК и др. Т.е. въззивните съдебни решения по искове с правно основание чл. 127а от СК, законодателят е изключил изрично от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл. 322, ал. 2 от ГПК постановени по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Предмет на образуваното пред Районен съд – Пловдив гражданско дело е бил предявен от Е. Т. К. срещу В. С. М. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, ал. 9 от ЗБЛД за разрешаване на спор между родители и постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата В. М. за пътуване на децата Т. М. и С. М. до Великобритания, неограничено до навършване на пълнолетие от всяко, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорти за задгранично пътуване на всяко от децата. С оглед този предмет на делото и изричната уредба съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, касационната жалба е процесуално недопустима. Този извод следва от дефинираната в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 необжалваемост на решенията по въззивни граждански дела постановени по искове с правно основание чл. 127а от СК. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. По тези съображения съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – прекратено. На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът по касация В. С. М. има право на поискани и доказани разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение