Определение № 50136 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 705/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 177 от 15.07.2021г. по в. т. д. № 212/2021г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частично потвърждаване и отменяне на Решение № 143 от 19.04.2021г. по гр.д. № 476/2020 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на С. М. Н. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба му С. С. П. вследствие на настъпило на 21.07.2017 г. ПТП, за разликата над сумата 20 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва считано от 23.04.2020г. до окончателното изплащане, като краен резултат „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на С. М. Н., наред с присъденото му обезщетение от 20 000 лв., допълнително сумата от 30 000 лв. /общо 50 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав със задължителните разрешения, дадени с ТР №1 от 2018г. по тълк. дело № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС относно предпоставките, при наличието на които допълнително посочените в решението кръг от лица са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, извън лицата посочени в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/69г. Доколкото по делото не били ангажирани доказателства, установяващи, че между ищеца и починалата му баба била изградена емоционална връзка по-силна от обичайната, не били изпълнени изискванията на посоченото по-горе тълкувателно решение, поради което въззивният съд неправилно е присъдил на С. М. Н. обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това, касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло и да му бъдат присъдени направените разноски за всички съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК формулира следния въпрос: „Относно предпоставките, които следва да са налице по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969г. на Пленума на Върховния съд". По този правен въпрос се твърди противоречие на атакуваното решение с Решение № 92 от 17.11.2020 г., постановено по т. д. № 1275/2019 г. на ВКС, II т. о., както и с разрешенията, дадени с ТР № 1/2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба – С. М. Н., представляван от редовно упълномощения си процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от С. М. Н. против ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на неговата баба С. П., настъпила в резултат на ПТП, осъществило се на 21.07.2017г. С постановеното по спора решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2020г. до окончателното плащане, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 80 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. Сезиран с въззивни жалби и от двете страни, като тази на ищеца е срещу отхвърлителната част на решението до пълно заявения размер, а на ответното дружество – срещу осъдителната му част, въззивният съд е уважил частичо жалбата на ищеца, като е присъдил още 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, или общо 50 000 лв., съответно е потвърдил решението в останалите обжалвани части. Съставът на Великотърновския апелативен съд изцяло е възприел фактическите констатации на първата инстанция относно релевантните за спора обстоятелства, а именно: ПТП, настъпило на 21.07.2017г. в [населено място], на [улица], пред дом 11, при което при движение на заден ход лек автомобил ,.Мазда 323“, управляван от Т. К. Т., е блъснал пешеходката С. С. П., вследствие на което е настъпила смъртта на последната. За безспорни по делото са приети обстоятелствата досежно: - наличие на валидна към датата на ПТП застрахова „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД по отношение на управлявания от деликвента автомобил; - вината на последния за настъпване на процесното ПТП, установена с влязла в сила Присъда № 97/18.11.2019г. по НОХД № 276/2019г. на Великотърновския окръжен съд; - наличието на родствена връзка между пострадалата и ищеца С. М. Н. - нейн внук, както и заявяването на 22.01.2020г. пред застрахователя на писмена претенция за обезщетяване на вредите и отказ от 12.02.2020г. за заплащане на застрахователно обезщетение. По спорния и във въззивната инстанция въпрос относно материалноправната легитимация на ищеца, поддържан последователно от ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба и в подадената въззивна жалба, съставът на Великотърновския апелативен съд след обсъждане показанията на двамата разпитани в първоинстанционното производство свидетели, съученици и близки приятели на ищеца, е приел за установено, че неговата баба е поела изцяло отглеждането му, когато той е бил ученик в гимназията, към който момент родителите му, поради финансови и семейни проблеми, са заминали да работят в чужбина. Майка му трайно се установила в Гърция, не се завръщала изобщо в страната и в момента продължава да е там, а баща му първо работел в Испания, а после заминал за Чехия, където пребивавал преимуществено. Свидетелите са посочили, че през цялото време баба му полагала грижи за него, издържала го; живеели заедно до заминаването му да учи в [населено място] през 2010г., като във връзка със следването му продала собствен имот, за да му осигури средства за издръжка, изпращала сакове с домашна храна; тя единствена било до него, когато през 2012г. бил диагностициран с онкологично заболяване – карцином на тестиса, грижила са за него докато бил в болница след проведеното му оперативно лечение и шест химиотерапии, оказала му изключителна морална подкрепа. След приключване през 2012г. на лечението, ищецът продължил обучението си, като всеки месец си идвал в Търново при баба си. Смъртта й е голяма загуба за него, за известно време се чувствал сам, без подкрепата на близък човек, затворил се и му личало, че страда. За доказано въз основа на представени медицински документи е прието изнесеното от свидетелите досежно заболяването на ищеца, проведеното във връзка със същото лечение, както и признаване на 91% инвалидност без чужда помощ. Предвид създадената особено силна емоционална връзка между ищеца и неговата баба, съдът е приел, че е изпълнено изискването на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно предпоставките при наличието на които лица, извън посочените в ППВС № 4/25.05.1961г. и № 5/24.11.1969г., „по изключение“ е справедливо да бъдат обезщетени. За да определи по-висок размер на обезщетението въззивният съд е обосновал с приетото, че претърпените от ищеца болки и страдания по своето естество, интензивност и продължителност са нормално присъщите, търпени от най-близките при сходна житейска ситуация и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, аргументиращи различен извод, е счел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 50 000 лв., поради което е присъдил допълнително 30 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос е свързан с преценката за критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващия му извод за частична основателност на исковата претенция, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в цитираното и от касатора Тълкувателно решение № 1 от 21. 06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25. 05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на Тълкувателното решение е прието, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родственост, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 17 от 16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 92 от 17.11.2020г. по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение 45 от 10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, като изводът за наличие на материалноправна легитимация на ищеца е резултат от обсъждане на събраните по делото доказателства и установяване наличието на отношения, позволяващи преценка, че му се дължи обезщетение за неимуществени вреди. Решаващият състав е обсъдил събраните доказателства, преценил е установените факти и обстоятелства, и въз основа на тях е направил извод, че по делото е доказано съществуването на привързаност и емоционална близост между ищеца и баба му, загинала при процесното ПТП, надхвърлящи обичайните, включително и на по-интензивни болки и страдания по повод смъртта й. При тези констатации изводите на въззивния съд, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. се явяват в съответствие със задължителната практика на ВКС, което изключва осъществяването на допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. По тези съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Искането на ответника по касация за заплащане на разноски за настоящото производство в размер на 5 000лв., адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, е неоснователно. В приложеното към отговора пълномощно е упоменато, че е договорено възнаграждение в размер на 5 000 лв. - „ платими в брой на 10.03.2022г. при подписване на настоящото пълномощно“. По този начин обаче се обективира уговорка за начина на плащане, а именно „ в брой“, а не фактът на плащане. Независимо, че документът е подписан от упълномощителя и от адвоката, същият не удостоверява реално заплащане на договорената сума, съответно не представлява разписка в този смисъл. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК