Определение № 50020 от 12.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2542/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. И. срещу решение № 173/14.07.2021 г. по в. т. д. № 170/2021 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260025/03.12.2020 г. по т.д. № 10/2020 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлена като неоснователна исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 6 000 лв. до претендираните с исковата молба 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 15.06.2019 г. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправни въпроси – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа се допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, основана на ППВС № 4/1968 г. Едновременно с това са изложени и съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като не е съобразил съдебно-автотехническата експертиза, съгласно която получените травми биха били претърпени дори и при носене на предпазен колан. Счита, че следва да бъде преразгледана практиката по чл. 52 ЗЗД на ВКС при действието на ГПК/2007 г. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено изцяло, като бъде уважен предявеният от П. М. И. осъдителен иск в пълен размер от 26 000 лв. От ответника по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е постъпило становище за недопустимост на касационната жалба с оглед липсата на формулиран въпрос, който да обоснове допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност се заявява становище, че, дори и да се изведе въпрос, същият би бил по правилността на въззивния акт. Обстоятелствата, релевирани от касатора, са били изцяло съобразени от въззивния съд с позоваване на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявен от П. М. И. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие травматични увреждания, настъпили при ПТП на 15.06.2019 г., в размер 26 000 лв. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен за сумата 6 000 лв. при отчетен обем на съпричиняване от 1/3. Счел е за безспорно установени предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя – осъществен от застрахования деликт, изразяващ се в нарушаване на правилата за движение по пътищата чрез неправилно навлизане в насрещната пътна лента на движение, довело до челен удар, както и валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Анализирал е изготвената съдебно-медицинска експертиза, която е установила липсата на влошено здравословно състояние година след ПТП. От събраните свидетелски показания е изградил извод, че пострадалият е получил увреждания, които са довели до болки и страдания с нисък интензитет, които, предвид младата възраст на пострадалия, са били преодолени. Обемът съпричиняване е определил с оглед обстоятелството, че касаторът е пътувал на задната седалка без поставен предпазен колан. В мотивите е посочил, че вредите частично е било възможно да бъдат предотвратени в случай, че колан е бил поставен. Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Поставеният правен въпрос относно общите критерии, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, така че то да е справедливо, както и относно задължението на съда да съотнесе установените в процеса конкретни обективно съществуващи обстоятелства към тези критерии, макар да удовлетворява общата селективна предпоставка, не попълва хипотезиса на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този извод следва от подробните фактически и правни съображения, изложени във въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново по спорния въпрос, а именно - размера на обезщетението за неимуществени вреди. Мотивировъчната част на решението не съдържа данни за допуснато отклонение от задължителната тълкувателна практика на Върховния съд. Не се установява и сочената от касатора допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая, липсва обосновка на твърдението, че произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще е налице в хипотези, при които разглеждането на значим за изхода на делото правен въпрос ще допринесе за промяна на дадено в съдебната практика неправилно тълкуване, или за осъвременяването на съществуващата практика, и когато се касае за законодателна непълнота или неяснота. Независимо от бланкетното посочване на евентуалното допълнително основание, следва да бъде отчетено обстоятелството, че описаните по-горе предпоставки не са налице, а приемането на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., не обуславя промяна на дадените в ППВС № 4/1968 г. тълкувателни указания по приложението на чл. 52 ЗЗД поради съществени различия в последиците на материалноправните и процесуалноправните норми. Не могат да се възприемат доводите за необходимост от уеднаквяване на практиката по този тип дела, тъй като е невъзможно прякото съпоставяне на размера на обезщетения за неимуществени вреди по различните дела, доколкото определянето му е в зависимост от специфични за всеки казус конкретни обстоятелства. Въпросът относно правилното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД също би могъл да се счете за релевантен, с оглед приетия от въззивния съд принос на пострадалия за настъпването на вредите. В случая обаче касаторът не е обосновал нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, за да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от страната, направила възражението, не само, че е налице противоправното поведение на пострадалия, но и пряка причинно - следствена връзка между това поведение /действие или бездействие/ и настъпилия вредоносен резултат. Не може да бъде допуснат касационeн контрол на въззивното решение, тъй като не са осъществени наведените допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, с оглед на това, че атакуваният акт е постановен в съответствие с посочената от настоящия състав задължителна практика на ВКС, изключваща прилагането и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД сторените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС