Определение № 243 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2014 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. С определение от 04.12.2013 година по гр.д. № 8192/2013 г. на Софийски градски съд е върната на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК касационна жалба вх. № 119193 от 25.10.2013 г., подадена от В. А. А. от [населено място] против въззивно решение от 30.09.2013 г. по гр. д. № 8192/2013 г. Частна жалба против определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. А. А. от [населено място]. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е разпоредил връщане на касационна жалба – акт, преграждащ по-нататъшното развитие на производството, поради което на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, този акт подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ред. ДВ, бр. 100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела и до 10000 лева за търговски дела. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Въззивно решение от 30.09.2013 г. по гр. д. № 8192/2013 г. на Софийски градски съд е с предмет парично вземане, произхождащо от неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2012 г. в размер на 18311,54 лева, т.е. искът е с цена над установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимален размер от 5000 лева. Касационната жалба, подадена от В. А. А. против въззивното решение е допустима, поради което определението, с което е върната на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото върнато на въззивния съд за администриране на жалбата. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение