Определение № 129 от 15.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 936/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на [фирма], Б.,и [фирма], Б., срещу решение № 1219 от 09.07.2012г. по в.гр.д. № 2883 / 2009г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени в сила решение № 28а от 05.06.2009г. и допълнително решение № 102/ 23.07.2009г., постановени по гр.д. №124 /2007г. на Окръжен съд Благоевград, по съединените искове по чл.82 от ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи от забава изграждането на два обекта и за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е изцяло недопустимо по отношение на исковете, предявени от Е М. и частично недопустимо по отношение на исковете на Р. М., поради нередовност на исковата молба, съответно произнасяне над заявения петитум в исковата молба. Поддържа се и неправилност на решението, поради съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Ответниците молят да се отхвърлят касационните жалби като неоснователни по съображения, подробно изложени депозирания отговор. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови атакувания акт, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите за недопустимост на първоинстанционните решения /основно и допълнително/. Изложил е съображения, че адвокатът, подписал исковата молба от името на двамата ищци е надлежно упълномощен от ищеца Е М., тъй като той е упълномощил другия ищец, Р. М., да упълномощава адвокати, с оглед защитата на интересите му, произтичащи от нотариалния акт за суперфиция. Счел е, че Окръжен съд - Благоевград. не е излязъл извън предмета на делото, тъй като се е произнесъл по наведените в исковата молба и уточняващите искови молби основания, от които произтича спорното право. Според решаващия състав, окръжният съд законосъобразно е кредитирал конкретен вариант от експертизата на базата на съпоставянето му със събраните в производството писмени и гласни доказателства. Посочено е, че не са представени във въззивното производство нови доказателства, които да установяват твърденията на жалбоподателите - ответници по исковете. При постановяване на решението апелативният съд не е изложил други правни доводи. Допускането на касационното обжалване се обосновава, на първо място, с недопустимост на решението по отношение на исковете на Е М., предявени чрез адв. М. при липса на представителна власт, и на исковете на двамата ищци за разликата от 15 235 лева /присъдено обезщетение за пропуснати ползи за период от 25.06.2004г. до 03.10.2006г./ до пълния предявен размер от 20 000 лева за период от 25.06.2004г. до 28.06.2007г., поради произнасяне от първоинстанционния съд извън размера на сезирането за периода от 25.06.2004г. до 03.10.06г., с оглед конкретизацията на исковата молба във въззивното производство. Сочи се, че с потвърждаването на основното решение на окръжния съд, е налице произнасяне на апелативния съд извън предмета на въззивната жалба, тъй като първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на исковете по чл.82 от ЗЗД за периода от 03.10.2006г. до 28.06.2007г. не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице евентуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед следното: Действително, към момента на предявяването й исковата молба е подписана от адв. М. при липса на учредена представителна власт по отношение на един от двамата ищци - Е М.. Другият ищец, Р. М., въпреки, че е бил надлежно упълномощен от брат си, Е М., да преупълномощава от негово име адвокати за защита на правата му, произтичащи от неизпълнение на процесния договор, е упълномощил адвоката по делото единствено от свое име, но не и в качеството си на пълномощник на брат си. Този порок на исковата молба по чл.25, ал.1 ГПК /отм./, обаче, е саниран чрез направено в първото по делото открито съдебно заседание от Р. М., в качеството му на пълномощник на другия ищец, волеизявление, имащо характер на потвърждение на представителната власт на адвоката. Потвърждаването, в съответствие с чл.42, ал.2 ЗЗД, е направено при спазване на формата за действителност за упълномощаване на пълномощник-адвокат, предвидена в чл.25, ал.2 на Закона за адвокатурата - чрез вписване на волеизявлението в протокола от откритото съдебно заседание. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.82 от ЗЗД в пълния претендиран размер от 20 000 лева, но само за част от посочения в исковата молба период - от 25.06.2004г. до 03.10.2006г. За останалата част от исковия период - от 03.10.2006г. до 28.06.2007г., претенциите са отхвърлени без посочване на размер, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Доколкото решението е обжалвано за присъдената сума от 20000 лева, явяваща се пълния претендиран с исковата молба размер, с потвърждаването на първоинстанционния акт въззивният съд не е излязъл извън предмета на жалбата, с която е сезиран. Тъй като съдилищата са се произнесли за сумата и периода, визирани в исковата молба, не е налице и твърдяното от касатора произнасяне извън рамките на сезирането. По отношение на материалноправните въпроси, съдържащи се в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дали снабдяването с разрешение за ползване на един обект се включва в етапа на строителство на същия и представлява ли част от него и дали при липса на изрична клауза за снабдяване с разрешение за ползване на сградата, такава е допустимо да се изведе въз основа на разширително тълкуване на уговореното в договора, не може да се допусне касационен контрол, с оглед липса на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорът на тези въпроси съдържа в себе си извършване на конкретна преценка на събрания по делото доказателствен материал и представлява проверка на правилността на атакувания акт, която може да се извърши едва след допускане на касационното обжалване, но не и да се осъществи във фазата на селектиране на касационната жалба. Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, соченият от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формирането на решаващата вола на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Според касаторите, в обжалваното решение въззивният не се е произнесъл по възражението за липса на доказателства, които да установят сигурност в увеличаване на имуществото на ищците, като предпоставка за уважаване на разгледаните искове по чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от пропуснати ползи от забава на изграждане на обект, който въпрос е от съществено значение за спора и по който е образувано тълкувателно дело № 3/ 2012г. на ВКС. Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретизирания, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос „ трябва ли да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора при предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащо от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/2012г. по т.д. №3/2012г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат по сметката на ВКС държавна такса в размер на 370 лева. Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд