Определение № 453 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на А. Н. Ж. срещу определение№591 от 10.01.2020г по ч. гр.дело №16102/2019г на Софийски градски съд ,с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 27.06.2019г по гр.д №2994/2018г на СРС 128 състав,оставил без уважение искането на жалбоподателя да бъде освободен от държавна такса при обжалването с частна жалба на определение от 18.04.2019г по същото дело,. С определението, искането му на основание чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, дължима по негова въззивна жалба срещу решението по гр.д № 2994/2018г на СРС, е оставено без уважение Съображенията на въззивния съд в обжалваното определение са изложени относно осбождаването от държавна такса при обжалването с частна жалба и са, че съпоставено с размера на дължимата държавна такса от 15 лв, дължима при това обжалване, материалното състояние на жалбоподателя му позволява да я заплати.Извод въззивният съд е направил от данните за годишен доход на лицето за предходните 2017г и 2018г,служебно изискани от НАП, на която база е изчислил приблизителния доход от 1090лв месечно, който жалбоподателят получава от упражняваната дейност като адвокат. Тъй като държавната такса не във висок размер, от 15 лв и е дължима еднократно, заплащането й няма да направи невъзможна издръжката на лицето,включително запалащането на разходите за лекарства ,свързани със здравословното му състояние, установено с ЕР на ТЕЛК. Ищецът е декларирал единствено доход от инвалидна пенсия ,но съдът се е позовал и на притежавано имущество -право на собственост върху офис с площ 14 кв.м. ,земеделска земя и гори ,които недвижими имоти по декларацията биха могли да послужат за осигуряване на средства. В изложението по допускането на касационно обжалване се изтъква, че определението не преследва законна цел и липсва съразмерност на средстата, тъй като с отказа за освобождаване от държавна такса по частното дело съдът става причина за забаване на процеса ,а също че е налице противоречи с решение на ЕСПЧ 24/12/2009г по жалбата на Агромодел ООД срещу България, както че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с мотивите към т.12 от ТР №6/2012г ОСГТК ,включително по въпроса може ли съда да извършва преценка на възможността за заплащане на държавна такса въз основа на теоретични изводи, по декларации от минали години; че като адвокат молителят може да реализира доходи ,а също и доходи от имущество, което не може да ползва поради права на трети лица. Хипотетични доходи,за които предвид декларациите и другите данни няма доказателства че могат да бъдат реализирани от адвокатска професия или недвижимо имущество, не могат да служат като основание за отказ от освобождаване внасянето на държавни такси, при страни с група инвалидност /опр.№ 66/2016г на 4-то г.о, опр № 274/2015т на 3-то г.о, опр.№97/2017г на 1-во г.о на ВКС и др. / При основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се поставят въпроси: явява ли се новонастъпило обстоятелство, което съдът следва да съобрази, извънредната епидемична обстановка ,може ли да се извърши преценка въз основа на данъчни декларации с голяма давност, а не на текущите възможности за плащане ,следва ли да се изложат мотиви дали отхвърлянето на искането не лишава жалбоподателя от достъп до съд. Постъпил е отговор от насрещната страна ,в който се излагат съображения за недопускане до касационно обжалване .Няма противоречие с практика на ЕСПЧ по цитираното решение, при държавна такса от 15 лева. Частната жалба е депозирана в срок, по отношение на нея следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения въпрос за предполагаемия характер на доходите при преценката на съда при съотнасянето на материалните възможности с размера на дължимата държавна такса, на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и при произтичаща от обстоятелствата по делото връзка с два решаващи извода на въззивния съд: касателно размера на държавната такса от 15 лева по частната жалба като критерии за съотношението между материално състояние на страната и размзера на задължението при освобождаване по чл. 83, ал.2 ГПК и за направеният от данъчните декларации на лицето за предходни години /2017, 2018г по ЗОДФЛ/ извод за среден месечен доход от упражнявана адвокатска професия, от която дейност в декларацията,приложена към искането за освобождаване, не са декларирани доходи. Основание за допускане до касационно обжалване по въпросите, привързани към основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не е налице .Първият от тези въпроси въвежда обстоятелства, които съдът не е обсъждал и които могат да бъдат относими към преценки от хипотетичен характер, независимо дали са взети предвид служебно, или са изтъкнати от страната. На останалите въпроси е даден отговор в установената практика на ВКС. По поставения въпрос, обусловил допускане на касационната частна жалба до разглеждане следва да се изтъкне,че съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разрешението е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Съдът следва да съобрази имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, като определящо за преценката на съда значение значение има депозираната декларация,предвидена от закона като доказателствено средство за установаване на относимите обстоятелства .След изясняване на общото материално състояние на страната и на останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането/ опр№612/2010г по ч.т.д№564/2010г 2-ро т.о ,опр№71/2015г по ч т.д№25/2015г 1-во т.о ,опр№274/2015г по ч гр.д №1842/2015г 3-то г.о на ВКС /,за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото, а не само предвид таксата за обжалване с частна жаалба ,когато има отказ за освобождаване от държавна такса и определението е обжалвано пред по- горна инстанция. /Определение № 28 от 18.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4769/2018 г., III г. о /опр№ 197 от 2.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1173/2020 г., III г. о и др /. Както приема ВКС в своята практика, преценката за възможността на страната да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване /, Определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на Трето Г.О., Определение № 44 от 18.01.2017 г. по ч. гр. д. № 4453/2016 г Определение № 129 от 17.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1860/2020 г., I г. о., ГК. и много други/. Съдът не може да основава своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя / Определение № 87 от 19.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1704/2017 г., I Г. О., Определение № 366/27.09.2010 г. по ч. гр. д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, II Г. О., Определение № 47/21.01.2015 г. по ч. гр. д № 7154/2014 г. по описа на ВКС, III Г. О., № 44 от 18.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4453/2016 г., IV Г. О. на ВКС/ Възможен, поради това само предполагаем източник на доходи,също не може да обоснове съображения за отказ страната да бъде освободена от държавна такса при наличие на декларация от нейна страна, че няма доход от този източник ,към решаващия за преценката на съда момент /Определение № 366/2010г по ч гр.д№333/2010г на 3-то гр.о/ Макар съгласно Закона за държавните такси съдът който разглежда делото, да е и орган, който е отговорен за събирането им в полза на бюджета, водеща остава ролята на съда да правороаздава и да гарантира достъпа на страните до съдебна защита.Този приоритет налага законът в частта за държавните такси да бъде прилаган така,че правото на лицата в затруднено материално положение по чл. 83, ал.2 ГПК да бъде ефективно реализирано, а то може да се окаже накърнено от условието за предварително събиране на държавна такса при обжалване на определението, с което е отказано на страната освобождаване от държавна такса. Разсненията в т. 12 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и формирана съдебна практика на ВКС в тази връзка / Определение № 28 от 18.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4769/2018 г., III г. о, Определение.№ 197 от 2.06.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1173/2020 г., III г. о/ Определение № 41 от 29.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4901/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 17 от 14.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2019 г., IV г. о, Определение № 52 от 29.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4733/2018 г., III г. о., ГК Определение № 26 от 15.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4789/2018 г., IV г. о., ГК и др/ са указателни за това как при действащата нормативна уредба съдилищата да преодоляват каскадното обжалване на определения, фокусирани върху отделните искания за освобождаване от държавна такса ,дължима вкл. при обжалване,предизвикани от администрирането на жалби съгласно чл.275, ал.2 във вр. чл.261 т.4 ГПК и поради това подновявани от страната. Дори когато искането е направено при обжалване,то следва се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса по жалбата,а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Частната жалба е основателна. Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика въззиният съд е приел, че жалбоподателят не е материално затруднен до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лева,доколкото тази държавна такса е минимална и еднократна. В противоречие с установената съдебна практика са изградени и изводите за доходите на ищеца към подлежащият на оценка момент. Упражняването на свободна професия,включително като адвокат не гарантира доходи по начина, въприет от съда чрез осредняване по месеци, на база годишен облагаем доход по подадени годишни данъчни деклрарации за минали години /2017, 2018г/. Подходът е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение и установената практика на ВКС. Съгласно декларираното от жалбоподателя, единственият му постоянен източник на доходи е пенсия за инвалидност в размер 230,40лв лева месечно, а от дейността си като адвокат ,която упражнява, не е декларирал доходи Няма декларирани, нито установени доходи от дивиденти, рента или наеми Молителят е пояснил в декларацията ,че притежава и ползва офис от 14 кв.м в [населено място]. Притежаваните от него недвижими имоти са обременени с право на ползване от трети лица и не му носят доход. Жалбоподателят страда от заболяване със 75 % ТРН съгласно ЕР на ТЕЛК, което му налага разходи в размер на 200лв.месечно.Съдът съобразява здравословното състояние на жалбоподателя с оглед намалената му трудоспособност и с оглед необходимостта от разходи за лечение, свързани с това състояние. Друго за имущественото състояние на страната към настоящия момент категорично не е установено, което обуславя извод, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, която по неговото първоначалното искане за освобождаване при въззивно обжалване е 174,48лв, или половината от определената в размер на 348,96лв държавна такса по оценяеми искове на основание чл. 135 ЗЗД ,по които е ответник. Обжалваното определение следвра да бъде отменено Налице са съответните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК и жалбоподателят следва да бъде освободен от държавна такса по делото. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.