Определение № 1072 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 216/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пи Ес Пи“ ЕАД и „Холдинг Пътища и инфраструктурни съоръжения„ ЕООД против решение № 604/19.08.2022 г. по т.д.№ 95/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260926/08.08.2021 г. по т.д.№ 1789/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е уважен предявеният от [община] против касаторите иск, за осъждането им да й заплатят при условията на солидарна отговорност, сумата от 91 402 лева с ДДС, съизмеряваща разноските за отстраняване дефекти на настилките на спортните игрища в спортен комплекс, находящ се в УПИ ІІ,X,XІ от кв. 187 и спортната площадка при стадион „Академик „, [населено място], на основание чл. 163 ЗУТ вр. с чл. 20 ал. 4 от Наредба № 2 / 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти / насетне в текста сочена като Наредбата /, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до изплащането й. Касаторите оспорват приложените от въззивния съд минимални гаранционни срокове, съгласно чл. 20 ал. 4 от Наредбата, излагайки съображения за приложимост на двугодишния срок по т. 8 от същата разпоредба, в частта й предвиждаща този срок за „останалите пътища и улици „ / спрямо посочени в предходните предложения в разпоредбата – автомагистрали и републикански пътища от І,ІІ и ІІІ клас, съответно за ново строителство и при основен ремонт и рехабилитация /. Позовават се на практика на Комисия за защита на конкуренцията, касаеща приложимия гаранционен срок по Наредбата за „тротоарни настилки“. Страната акцентира на изричното му договаряне с тази продължителност в сключения договор, с което въззивният съд е следвало да се съобрази. С оглед приложимия двугодишен гаранционен срок касаторът поддържа тезата си за изтичането му, считано от въвеждането на обектите в експлоатация към 17.08.2015 г., при подадена едва през 2019 г. искова молба. Касаторът счита, че събраните доказателства / обяснения на вещото лице от приетата СТЕ и показания на свидетеля М. / не подкрепят решаващия извод на съда, че констатираните дефекти в настилките не са в причинност с неправилната им експлоатация и поддръжка от ищеца, а установяват противното, позовавайки се и на чл. 66 ал. 1 и ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра / в сила от 07.09.2009 г. /. Ответната страна - [община] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия селективен критерий и неотносимост на цитираната от касатора практика на КЗК към допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: [община] е предявила срещу „Пи Ес Пи„ ЕООД и „Холдинг пътища и инфраструктурни съоръжения„ ЕООД, при условията на солидарна отговорност на ответниците, обективно съединени искове за осъждането им да й заплатят, в съответствие с гаранционната си отговорност за недостатъци в застроени по възлагане на ищеца обекти, сумата от 92 324,38 лева с ДДС, съизмеряваща разходите за отстраняване на констатирани недостатъци, ведно със законна лихва върху същата от завеждането на иска до изплащането й, както и сумата 84 988,20 лева - неустойка съгласно т.11.1.1, за периода 16.08.2019 г. – 05.09.2019 г.. Претенцията за неустойка не е предмет на въззивното и касационното обжалване. Обектите, за които ищецът е възложил СМР на ответниците, съответно обхвата на възложеното, са: 1 / Спортен комплекс в УПИ –ІІ, ІІІ, Х и ХІ кв. 187, [населено място]: разваляне на тротоарна настилка, демонтаж на градински бордюри и възстановяването им, подравняване и уплътняване на пясъчно легло за тротоарни плочи, направа на тротоарна настилка, подмяна на тротоарни плочи 40/40/5, демонтаж на акрилна спортна настилка, вкл. почистване на основата, доставка и полагане на синтетична акрилна спортна настилка по детайл, вкл. маркировка с различни цветове; 2/ Спортна площадка при стадион „Академик „: демонтаж на полиуретанова настилка, вкл. почисване на основата, доставка и полагане на полиуретанова настилка – полиуретанов биндер 25 мм., горен пласт 15 мм. в цветове и разграфяване; 3/ тротоар на [улица]- разваляне на тротоарна настилка от бетонни павета, демонтаж на бордюри, възстановяване на бордюри, направа на настилка с бетонни павета 6 см., фугиране на циментово - пясъчен разтвор. В Раздел VІІІ, чл.8.1 страните са договорили, че гаранционните срокове за всички видове СМР са съобразно Наредба № 2/13.07.2003г. за въвеждане в експлоатация строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни обекти. В техническото предложение към офертата на изпълнителите, с което са участвали в обявената обществена поръчка за процесните обекти, са посочени 2-годишни минимални гаранционни срокове. Съгласно чл.8.4 от договора, при проявени дефекти преди края на гаранционния срок, в резултат на вложени некачествени материали, доставени от изпълнителя или некачествено извършени от него работи, същият дължи отстраняването им за своя сметка в определен от възложителя срок, а ако не стори това възложителят може да ги острани сам, за сметка на изпълнителя. Съгласно констативен протокол от 10.07.2019 г. възложителят е установил следните недостатъци в обектите спортна площадка „ Септември „ и спортна площадка до стадион „Академик„ / като не се спори, че попадат в обхвата на възложеното / - силно увредена гумирана настилка на баскетболните игрища / отлепена, с нарушена цялост на повърхността и нагъната /, което прави спортните съоръжения опасни и невъзможни да се ползват по предназначение, както и пропадане на настилката в направения подход от уличната мрежа към спортна площадка „Септември„ .Ищецът твърди, че е отправил претенция до ответниците, за отстраняване на недостатъците, в съответно предоставен му срок, което не е сторено. Основното възражение на същите, поддържано извънсъдебно и в отговор на исковата молба е, че претенцията е заявена след изтичане на гаранционните срокове за изпълнените СМР, които, съгласно чл. 20 ал. 4 т. 8 от Наредбата, са двугодишни и са изтекли към 17.08.2017 г.,считано от въвеждането на обектите в експлоатация на 17.08.2015 г.. / при предявяване на иска на 05.09.2019 г. /. Позовават се и на съдържанието на техническото предложение, въз основа което са класирани в процедурата по възлагане на обществена поръчка и визирани в същото 2-годишни гаранционни срокове, които възложителят е приел и с които е обвързан. Ответниците оспорват и причинност между констатираните недостатъци и собственото си изпълнение, като твърдят, че са в резултат на неправилна поддръжка и експлоатация на площадките. Наличието на недостатъците не е предмет на спор в настоящата инстанция, както и остойностяването им, със заключение на СТЕ. Относно оспорване причинността с изпълнението на ответниците, експертизата е посочила липса на данни кога са се проявили дефектите, нито по какъв начин са поддържани настилките, като ищецът не разполага и с предоставени му инструкции за поддръжка и почистване на спортните площадки. При разпит в открито съдебно заседание на 27.10.2020 г., вещо лице А. е посочила, че предвид единствено пешеходния достъп до площадките, за почистването им не би могло да се ползва механизация / от тежестта на която евентуално да са настъпили уврежданията /, поради което „ най-вероятна причина „ за недостатъците е некачественото изпълнение. Вещото лице само допуска, като възможна причина за обема на недостатъците, късната реакция на възложителя, не и към момента, когато вероятно са се появили първите признаци на увреди по акрилните настилки / отлепени краища /. Експертът сочи като възможни причини непочистването от сняг, допускане на продължително обледяване, експлоатация с неподходящи обувки и замърсяване, но с оглед размера на засегнатите площи намира за по-вероятна причина некачественото изпълнение. Относно настилката на спортната площадка до стадион „Академик„, с оглед изцяло разрушен горен слой, вещото лице твърди причинност с некачествено изпълнение или некачествен материал на настилката. За пропадането на тротоара на подхода към стадиона вещото лице, изхождайки от налични към момента на огледа паркирани автомобили върху настилката, заявява като „вероятна причина“ допускането на подобни натоварвания, но и възможно пропадане поради недобро уплътняване. Разпитаният свидетел М., директор на Общинско предприятие „Чистота„, отговарящо за почистване на стопанисваните от Общината обекти, потвърждава че спортните площадки са почиствани от боклуци, но предприятието не е имало ангажимент за поддържане на настилките им, вкл. почистване от лед и сняг. Твърди наличие на дефектите от около година – 2019 г. / в унисон с момента на констатирането им от ищеца /, както и че, като външни, площадките не се почистват и използват зимно време. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че приложимите минимални гаранционни срокове за възложените СМР са съгласно чл. 20 ал. 4 т. 1 и т. 2 от Наредбата, в редакцията й към момента на сключване на договора, съответно: 8 - годишен, за „реконструкцията“ в подобект – Спортен комплекс в УПИ ІІ,ІІІ, Х и ХІ кв.1897 [населено място] и 10-годишен за „изграждане на нови обекти“ в подобект – Спортна площадка при Стадион „Академик„. Приел е, че е без значение сключването на договора за обществена поръчка съобразно оферираните от изпълнителите 2-годишни минимални гаранционни срокове, позовавайки се на чл. 20 ал. 2 от Наредбата, според който, определените в договора между възложител и изпълнител гаранционни срокове не могат да бъдат по – малки от минималните срокове в Наредбата. Изначално е отрекъл наличието на постигнато между страните съгласие за приложимост на 2-годишни гаранционни срокове, само въз основа на съдържанието на техническото предложение към офертата на ответниците. Съдът е приел, че в тежест на ответниците е било главно и пълно доказване на причинната връзка между проявилите се недостатъци и неправилната поддръжка и експлоатация на обектите от страна на възложителя, за да биха се освободили от отговорност за недостатъци, проявили се в рамките на гаранционните срокове. Събраните в тази насока доказателства – изявления на вещото лице и свидетелски показания – съдът е приел за недостатъчни да обосноват такъв извод. Представените от ответниците и коментирани в производството инструкции за поддръжка на настилките съдът е приел, че не е доказано да са предоставени на възложителя и въобще да се отнасят до процесните настилки. Първоинстанционното решение, с което искът е уважен за разноските по отстраняване недостатъци в подобектите - спортни площадки и само досежно изпълнението на настилките в същите, е потвърдено. В частта, в която първоинстанционният съд е отказал да присъди обезщетение и за недостатъци в изпълнението на тротоарна настилка на подхода към Стадион „Академик„, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, в което са възпроизведени доводите от касационната жалба, за неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон / Наредбата / досежно приложимите към конкретно изпълнените СМР минимални гаранционни срокове съобразно същата, не е формулиран конкретен правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, в относимост към решаващия извод на въззивния съд за приложимост на сроковете по чл. 20 ал. 4 т. 1 и т. 2 от Наредбата, вместо поддържания от ответниците минимален гаранционен срок по чл. 20 ал. 4 т. 8, според която разпоредба двугодишен е минималният гаранционен срок за СМР на пътища и улици, изключая автомагистрали и републикански пътища от І, ІІ и ІІІ клас. Дори да се приеме, че от изложението може да се конкретизира въпрос, относно приложимия минимален гаранционен срок по Наредбата за изпълнени СМР по полагане на настилки на спортни площадки, то необоснован се явява допълнителния селективен критерий с цитирана единствено практика на Комисия за защита на конкуренцията, която не попада в обхвата на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, съгласно т.2 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС, нито е обоснована хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с формално цитиране на разпоредбата, с оглед задължителните указания в т.4 от същото ТР. Доколкото се поддържа очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280 ал. 2 пр. трето ГПК, настоящият състав не намира удовлетворен допълнителния селективен критерий и в тази хипотеза. Наличието й предполага единствено от мотивите на въззивното решение да би се установило неправилно приложение на чл. 20 ал. 4 т. 1 и т. 2, вместо т. 8 от Наредбата, досежно минималните гаранционни срокове обвързващи страните, съобразно предмета на възложеното. Такъв извод, обаче, предполага тълкуване на визираните в преждепосочените разпоредби понятия / реконструкция, строителна конструкция, вкл. новоизпълнена строителна конструкция / и обосноваване квалифицирането на процесните СМР, съобразно тези понятия, при единствено очевидна неотносимост на буквалното съдържание на поддържаната от ответниците разпоредба на чл. 20 ал. 4 т. 8 пр. предпоследно от Наредбата / визираща „пътища и улици“ / към процесните СМР, в изпълнението на които са установени недостатъци – полагане на специална, с оглед конкретното си предназначение за спортни дейности, настилка върху спортни площадки. Нуждата от тълкуване на подзаконови разпоредби изключва извод за очевидна неправилност на въззивния акт. Вторият от решаващите изводи - за неустановена причинност между проявлението на недостатъците и неадекватната поддръжка и експлоатация на съоръженията от възложителя - се основава на разпределението на доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство / 1/, правилно съобразена от въззивния съд, като носена от ответниците и недостатъчност на ангажираните от тях доказателства, за установяването му – пълно и главно / 2 /. Неправилност на второто е неизводима само от мотивите на решението, без анализ на съдържанието на събраните доказателства. Дори да би бил формулиран процесуалноправен въпрос, относим към разпределението на доказателствената тежест в процеса, то същият не би удовлетворил изискването за правен, поради некореспондиращ касационен довод за неправилност на въззивния акт, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределянето й, като се съобразят правомощията на касационната инстанция, съгласно чл. 290 ал. 2 ГПК – ограничена, извън преценката за нищожност и недопустимост на съдебното решение, до произнасяне по касационните доводи за неправилност по чл. 281 т.3 ГПК, въведени с жалбата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение