Определение № 3743 от 08.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от СД „Корект - Йорданов и сие“, против решение № 6380 от 20.11.2024 г. по в. гр. д. № 12679/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20017522 от 28.02.2022 г. по гр. д. № 32260/2019 г. на Софийски районен съд с уважен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с доводи за липса на предпоставки за осъществяване на косвен съдебен контрол на заповедта за отмяна на отчуждаването на имота и на доказателства за реализиране на парк като част от предвиденото мероприятие, за което е отреден спорният имот, респ. на осъществено от ищцовото дружество давностно владение. Иска отмяна на обжалваното решение. Няма искане за разноски. Обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и с очевидната му неправилност на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Формулира следните правни въпроси: 1. Може ли съдът да се произнесе по въпрос, по който не е бил сезиран и няма правомощие да се произнася служебно; 2. Може ли съдът да се произнесе по въпрос, който не е посочен в доклада по делото; 3. Може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК ) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, без да се запознае и без да е приложена по делото заповедта, във връзка с която е издадена подлежащата на косвен съдебен контрол заповед. Поддържа, че по тези три правни въпроса дадените от въззивния съд разрешения са в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС в тълкувателни решения и постановления и с практиката на ВКС; 4. Може ли съдът, при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, да се произнесе относно законосъобразността й без да прецени законосъобразността на заповедта, отменена със заповедта, по отношение на която се упражнява косвеният съдебен контрол; 5. Може ли съдът, когато при косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК) върху стабилен административен акт - заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, установи незаконосьобразност на заповедта, която се отменя със заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, да обяви за незаконосъобразна заповедта, подложена на косвен съдебен контрол, и 6. Може ли със заповед по реда на ЗТСУ/ЗПИНМ да се отчужди частен имот за мероприятие, което вече е извършено. Твърди се, че последните три въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е подал отговор, в който се излагат съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. С въззивното решение е потвърдено решение № 20017522 от 28.02.2022 г. по гр. д. № 32260/2019 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявен от „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ АД против СД „Корект-Йорданов и сие“ положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за принадлежността на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 на гр. Банкя, с адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул. Хисаря, с площ от 347 кв. м и при съседи: 02659.2195.1914 и 02659.2195.128. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, въз основа на анализ и преценка на доказателствената съвкупност и с препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е приел за установено, че за терен с площ 43 061 кв. м в кв. 80 на гр. Банкя, застроен с Дом № 3 за нуждите на АБПФК е съставен акт за държавна собственост на недвижим имот № 620 от 03.01.1990 г., като със заповед от 16.07.1990 г. на министъра на народното здраве е създаден, считано от 01.06.1990 г., Балнеорехабилитационен център „Ясен“ на базата на бившия „Почивен комплекс - Дом № 3“ на подчинение на Санитарно-курортно управление. С Постановление № 1 от 15.01.1996 г. на Министерски съвет Санитарно-курортно управление към Министерство на здравеопазването е преобразувано в юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, като с него са преобразувани, считано от 01 януари 1996 г., и юридически лица към Министерството на здравеопазването в лечебно-оздравителни заведения към Санитарно-курортно управление, сред които и Лечебно-оздравително заведение „Ясен“- Банкя. Установено е, че със заповед № РД 18-01 от 22.03.2000 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104 и чл. 38, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), четири публични санаторно-курортни здравни заведения, сред които и Лечебно-оздравително заведение „Ясен“ - Банкя, са преобразувани в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ ЕАД, със седалище гр. Банкя и адрес на управление - ул. „Шейново“ № 8, което е поело активите и пасивите на преобразуваните санаторно-курортни здравни заведения по баланса им към 31.12.1999 г., като правата на държавата като едноличен собственик на капитала са се упражнявали от министъра на здравеопазването. С договор за приватизационна продажба № РД-16-294 от 21.12.2000 г. Министерството на здравеопазването е прехвърлило на „Банкя-21“ АД собствеността върху 62 377 броя поименни акции, равняващи се на 67 % от капитала на „Специализирана болница за рехабилитация - Банкя“ ЕАД, по силата на който дружеството е преобразувано в акционерно дружество. Прието е за установено от въззивния съд, че въз основа на тези документи и други посочени в изложение към нотариалния акт, сред които и информационен меморандум, архитектурни проекти, позволителен билет от 1973 г., разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво, е съставен нотариален акт № 120 от 11.05.2009 г. за собственост на недвижим имот, придобит на основание ЗППДОбП, с който ищцовото дружество е признато за собственик на поземлен имот с пл. № 2469 - За балнеоложки комплекс, в кв. 80 по плана на гр. Банкя, целият с площ съгласно скица 33 734 кв. м, а съгласно акт за държавна собственост - 43 061 кв. м, при граници: север - бул. „Варна“, изток - ул. „Хисаря“, юг - Санаториално курортен комплекс на МВР и Болница за детска церебрална парализа (бивш Дом 2 от почивния комплекс на ЦК на БКП), от запад - новопроектирана улица, заедно с построения в югоизточната част на поземления имот Болнично рехабилитационен център - база Ясен (бивш Дом 3 на АБПФК (ЦК на БКП), находящ се в гр. Банкя, ул. „Шейново“ № 8, състоящ се от пет блока: блок „А“, кухненски и медицински на един етаж с РЗП от 2 100 кв. м; блок „А1“, столова на един етаж с РЗП от 1 496 кв. м; блок „Б“, битов на пет етажа и сутерен с РЗП от 4 560 кв. м; блок „В“ медицински на един етаж и сутерен с РЗП от 748 кв. м, и блок „Г“ битов на три етажа и сутерен с РЗП от 2 325 кв. м или обща РЗП от 11 229 кв. м, заедно с отделна сграда - трафопост, разположен от западната страна на Болнично-рехабилитационен център и с постройка за бункер за смет, разположен в източната част на поземления имот между входа за подземния гараж и ул. „Хисаря“ със застроена площ от около 25 кв. м, заедно с отделна едноетажна сграда (бивша портиерна - контролно пропускателен пункт), разположена на югозапад от Болнично- рехабилитационен център със застроена площ от 24 кв. м. Констатирано е също, че за построяването на сградите е издаден позволителен билет № 115 от 24.02.1973 г. за Балнеосанаториум на БПФК и протоколи за приемане и въвеждане в експлоатация на Балнеосанаториум на ЦК на БКП от 07 юли 1978 г. и 04.09.1979 г. (обр. 16). За изграждане на ограда на почивния комплекс и постройка на главния вход е издадено разрешение за строеж № 76 от 27.02.1984 г., като за приемането на комплекса е съставен протокол от 20.12.1986 г. Посочено е, че ответникът СД „Корект-Йорданов и сие“ е сключил договор за покупко-продажба по нотариален акт № 17 от 18.03.2010 г. за спорния имот с Ц. И. С. и С. А. С., които са закупили същия по време на брака им въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 125 от 29.04.2004 г. от П. И. К., легитимирал се като собственик на имота с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 04.12.1947 г., заповед за отчуждаване на недвижим имот № РД-40-929 от 12.08.1985 г. по чл. 95 ЗТСУ (отм.) и заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-367 от 31.05.1994 г., влязла в сила на 01.12.2003 г. С последната е отменено отчуждаване на недвижим имот пл. № 282 от кв. 80 в местност Банкя, собственост на П. К., извършено със заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), за част от имота с площ от около 450 кв. м. Жалбата му срещу отказа по заповедта за възстановяване на собствеността върху имота извън тази част е отхвърлена с решение от 12.07.1999 г. по адм. д. № 639/1998 г. на СГС. Въз основа на експертното заключение на съдебно-техническата експертиза, прието в първоинстанционното производство, е установено, че част от отчуждения имот пл. № 282 по регулационния план на м. гр. Банкя от 1960 г. попадал под улица, а по регулационния план от 1977 г. на гр. Банкя частта от имота извън улица попадала в кв. 80 на гр. Банкя с отреждане за Балнеоложки комплекс. По плана от 2001 г. Балнеоложкият комплекс попадал в УПИ I в кв. 80а на гр. Банкя, като в този план имот пл. № 282 не е отразен. Последният попадал в поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по кадастралната карта на града с площ от 374 кв. м, ситуиран с лице към ул. „Хисаря“ в оградения терен на комплекса - Специализирана болница за рехабилитация – Ясен. Прието е за установено въз основа на експертните изводи, пояснени при изслушване на вещото лице, че имот пл. № 282 попада в отредения терен на комплекса, ограден въз основа разрешението за строеж от 27.02.1984 г., от поставянето й до завеждане на делото, като по проекта за паркоустройство от 1977 г. на Почивен комплекс на ЦК на БКП – Банкя е разработено залесяване на терена, въз основа на което по продължението на оградата са установени засадени широколистни дървета, изградени са тревни площи, алеи и беседка с метална конструкция, попадаща в спорния имот, което е прието за доказано и от свидетелските показания, дадени в първоинстанционното производство. При така приетите за установени фактически данни въззивният съд е посочил, че уважаването на предявения положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК предпоставя необходимост ищецът да установи при пълно и главно доказване претендираното право на собственост на имота на твърдяното придобивно основание (преобразуване на лечебно заведение в еднолично търговско дружество, част от дяловете на което са предмет на приватизационен договор по ЗППДОбП, евентуално придобивна давност), при осъществяването на което доказване основен спорен въпрос е дали издадената заповед за отмяна на отчуждаване на недвижим имот № РД-43-367 от 31.05.1994 г., с която П. К. - праводател на ответното дружество, се легитимира като собственик на спорния имот, е валидна и материално законосъобразна. Посочвайки правния ефект на решението на административния орган за възстановяване на собствеността, характера на административното производство и способите за защита на неучаствалите в него лица, каквото е ищцовото дружество, въззивният съд е приел, че в случая постановеният в административното производство акт за отмяна на отчуждаването на имота не би могъл да се противопостави на ищеца и съответно праводателят на ответника да черпи права от него, дори и същият да е влязъл в сила. В тази връзка е посочил, че във висящото исково производство при оспорване на факта, че ответникът, респ. неговият праводател, е придобил процесния имот на годно правно основание, включително и поради несъобразяване с материалните предпоставки за издаването му, съдът е длъжен да провери по пътя на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК законосъобразността на реституционната процедура, инициирана от праводателя на ответника и приключила с издаване на административен акт, легитимиращ го като собственик. Във връзка с тази проверка въззивният съд е посочил, че за да възникне реституционното право за възстановяване на собственост върху имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСВНОИ), на което се позовава ответното дружество, като правоприемник въз основа на договора за покупко-продажба по НА № 17 от 18.03.2010 г., е необходимо да се установят при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативните актове, посочени в чл. 1 на закона; 2) към датата на влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., върху имота да не е било започнато фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или да не е било изпълнено друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение, т. е. по реда на чл. 2 ЗВСВНОИ подлежат на възстановяване отчуждени имоти, които не са засегнати пряко от извършеното строително мероприятие; 3) да има искане за възстановяване на собствеността от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок, и 4) връщане на полученото обезщетение при отчуждаването. Изложени са съображения от въззивния съд, че в случая втората предпоставка за възстановяване на собствеността е липсвала, тъй като благоустройственото мероприятие, за което е отчужден спорният имот на праводателя на ответното дружество със заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.), е реализирано към датата на влизане в сила на реституционния закон (ЗВСВНОИ) - 25.02.1992 г., предвид изградените сгради, извършено озеленяване и облагородяване на околното пространство, включително и реализиран парк върху имота като част от предвиденото мероприятие, и съответно не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване на правото на собственост на правоимащото лице по реда на ЗВСВНОИ. Въз основа на тези съображения е извел извод, че издадената заповед за отмяна на отчуждаването на недвижимия имот от 31.05.1994 г. се явява незаконосъобразна, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за отмяната му, респективно същата не е породила конститутивния си вещноправен ефект и не легитимира П. К. - праводател на ответното дружество, като собственик на спорния имот. Посочено е, че изложеното изключва и вещнопрехвърлителното действие на договора за покупко-продажба по НА № 17 от 18.03.2010 г., респективно последният не може да легитимира ответното дружество като собственик. Прието е за несъмнено установено, че собственик на спорния имот е ищецът „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, който е част и попада в терена на комплекса на „Почивен комплекс – Дом 3“ на ВС на БСП в гр. Банкя, впоследствие на Лечебно-оздравително заведение „Ясен“ – Банкя (БРЦ „Ясен“), за който като държавен терен е съставен акт за държавна собственост № 820 от 03.01.1990 г. С преобразуване на лечебно-оздравителното заведение „Ясен“ в еднолично търговско дружество с държавно имущество - „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, заедно с другите посочени в заповедта на министъра на здравеопазването лечебно-оздравителни заведение, на основание чл. 103, ал. 1 във вр. с чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ, е прието, че същото е станало правоприемник на активите и пасивите на лечебните заведения, включващи и недвижимо имущество – държавна собственост, за дялове от което дружество е сключена и приватизационната сделка от 21.12.2000 г. по реда на ЗППДОбП, въз основа на който то е преобразувано в акционерно дружество „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ ЕАД, и е съставен НА № 120 от 11.05.2009 г. При извод за доказване на правото на собственост на ищцовото дружество по отношение на спорния имот на главното придобивно основание, респ. за отсъствие на притежавани от ответното дружество противопоставими права, въззивният съд е изложил, че не следва да се разглежда поддържаното от ищеца „Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност. При съобразяване на констатациите и изводите на въззивния съд, както и на изложените в мотивите към обжалваното решение съображения, основани на обсъдените доказателства, поддържаните от касатора основания за допускането му до касационно обжалване не са налице. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. В израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Едновременно с това е необходимо той да обоснове и осъществяването на някоя от специалните предпоставки по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първите три въпроса, свързани с възможността на въззивния съд да се произнесе по въпроси, с които не е надлежно сезиран, не са посочени в доклада по чл. 146 ГПК и по които не са представени доказателства, посочени от касационния жалбоподател в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводите за липсата на искане от ищцовото дружество за осъществяване на косвен съдебен контрол на заповедта за отмяна на отчуждаването, което да е включено в доклада по чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, и във връзка с което да е представена заповедта за отчуждаване, въз основа на която да е издаден оспорваният административен акт, с които са обосновани формулираните въпроси, не съответстват на данните по делото. При излагане на обстоятелствата в исковата молба, които са обосновали претенцията за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, ищцовото дружество изрично е навело конкретни твърдения за незаконосъобразност на заповедта за отмяна на отчуждаването поради наличие на пречки за възстановяване на собствеността на праводателя на ответното дружество върху отчуждения му имот, свързани с осъществяване на предвиденото в него мероприятие (Балнеоложки комплекс). Същите са включени в изготвения от първоинстанционния съд проект за доклад по делото, обявен за окончателен по чл. 146 ГПК при разглеждането му в открито заседание на 02.06.2021 г. и във връзка с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 ГПК по което въз основа на доказателствено искане на ищеца Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД е представена преписка, част от която е заповедта за отчуждава на недвижимия имот, обсъдена от инстанциите по същество. Така извършеното от ищцовото дружество позоваване на незаконосъобразността на заповедта за отмяна на отчуждаването по ЗТСУ (отм.), поддържано и при разглеждане на делото в открито заседание, и посочено в доклада по чл. 146 ГПК, е напълно достатъчно основание за съда да извърши косвен съдебен контрол в рамките на правомощията му по чл. 17, ал. 2 ГПК, като конкретно формулирано искане в тази насока не е необходимо. Това е така, тъй като гражданският съд се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на административния акт, пораждащ гражданскоправни последици за страна по производството, в мотивите на решението и в рамките на разрешаване на спора за собственост и задължението му за преценка на фактите, без да дължи изразяването му в отделен диспозитив. Предвид изложеното обжалваното въззивно решение е и в съответствие със задължителна практика на ВС и ВКС и установената казуална практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, каквато не се посочва от касатора за обосноваване на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В нея е прието, че основно правило в гражданския процес е, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК). Това основно правило задължава съда да разгледа само иска, с който е сезиран, и да се произнесе само по наведените от страните факти и възражения, като не може да взема предвид такива, които не са изрично заявени, нито да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират от страните (решение № 34 от 29.01.2025 г. по т. д. № 43/2024 г. на ВКС, II т. о.). Съобразявайки наведените от страните факти и възражения по спорното право, съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения доклад посочва как се разпределя доказателствената тежест за твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване (ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50191 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 2624/2021 г. на ВКС, IV г. о.). Изложеното е осъществено от първоинстанционния съд и въз основа на направени по изготвения от него доклад (по който не са и навеждани оплаквания във въззивната жалба) искания на страните са събрани доказателства, включително и заповедта за отчуждаване на имота, посочена от инстанциите по същество при произнасянето по чл. 17, ал. 2 ГПК в рамките на разглеждания спор за собственост. Липсва и поддържаното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните въпроси (от четвърти до шести въпроси) в приложение на посоченото основание, сведени до възможността на въззивния съд да осъществи косвен съдебен контрол върху административен акт, без да извърши такъв и по отношение на административния акт, във връзка с който е издаден, не са изведени от изводите на въззивния съд, обусловили изхода по спора. Изложеното обосновава отсъствие по тях на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. За тях не е обоснована и нито една от формите на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не са обосновава липса на практика на касационната инстанция и на останалите елементи на третата форма на основанието – непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаване на съдебна практика. Отсъствието на надлежно обосноваване е също достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване. Не е налице и вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно, поддържано от касатора като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, въз основа на доводи, идентични на тези по поставените въпроси. Очевидната неправилност е такъв порок на решението, който може да бъде констатиран без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само при допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, събрани по делото, поотделно и в тяхната цялост, включително във връзка с приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства и експертно заключение, без да нарушава правилата на логическото мислене. Решението не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице и друга хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице вероятност то да е нищожно или недопустимо. В заключение касационно обжалване на решението не следва да се допуска. При този изход на ответника „ Специализирана болница за рехабилитация – Банкя“ АД, направил своевременно искане, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят претендираните разноски в производството пред касационната инстанция в размер на 1 800 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение и равняващо се на 920.33 евро. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.