Определение № 186 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1947/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Д. П. против решение №462 от 19.04.2024г. по т.д. №2071/23г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Юробанк България“ АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. Й.Х. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът П., чрез пълномощника си – адв.Бл. Б. е възпроизвела текста на чл.280,ал.1 ГПК / в старата му редакция, преди изм с ДВ бр.86/17г./. Страната е поддържала, че в касационната си жалба е посочила основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, чийто текст е възпроизвела. Поставила е въпросите- „Изясняване на съдържанието на понятието материалноправен или процесуалноправен въпрос.“ и 2 /“ Да се даде отговор на въпроса дали материалноправният или процесуалноправен въпрос следва да бъде съществен…“Страната е развила своето разбиране по така формулираните въпроси. В заключение е посочила, че с въззивното решение е „ допуснато нарушение на материалноправни въпроси“, които били „свързани с точното прилагане на разпоредбите на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК“.Така е обобщено, че решението е неправилно по смисъла на чл.281 ГПК. Посочено е, че се поставя въпросът – „Какви са правомощията на въззивната инстанция при решаване на делото“. Страната пространно е отговорила на този въпрос в светлината на тълкувателна практика на ВКС. Направено е общо и кратко оплакване, че въззивният съд се бил отклонил от тези правила.Посочено е още, че въззивният съд „не отговорил на поставения въпрос във въззивната жалба“, за това, че първостепенният съд не бил обсъдил с „необходимата задълбоченост“ многобройните доказателства по делото. Страната е разгледала установената фактическа обстановка по спора. Направено е оплакване, че съдът не бил обсъдил, че от представените доказателства не било установено по несъмнен начин правоприемството на настоящия ответник спрямо „ Банка Пиреос България“. Касаторът е посочила още, че било налице образувано тълкувателно дело №2/23г. поради наличие на противоречива практика по отношение действието на предприето изпълнително действие по време на перемция. Разгледани са различните становища, довели до образуването му, чрез обсъждане на съдебни актове. Други доводи не са развити. Касаторът П., чрез пълномощника си, не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, задължително се формулира от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така възприетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че първите поставени въпроси, разглеждащи общо теоретично основанията за допускане на касационно обжалване са ирелевантни, тъй като са извън предмета на спор въобще. Обсъжданите категории е следвало да бъдат приложени към конкретния случай като страната формулира правен въпрос, изведен от решаващите изводи на състава, обусловили постановения правен резултат и изложи доводи по допълнителен критерий- с оглед поддържаните от нея - чл.280,ал.1, т.1 ГПК – да посочи наличие на практика на ВКС, респ. ВС, която разрешава поставения въпрос по начин, различен от този в обжалваното решение, а по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК да обоснове приложение на правна норма, която поради това, че е непълна или неясна се нуждае от тълкуване, респективно да обоснове наличие на формирана практика, която се нуждае от промяна. В случая, касаторът П. не е формулирала правен въпрос, съобразно разгледаната по-горе дефинитивност на общото основание. Дори ,обаче, такъв да бъде изведен от общите оплаквания, за това че съдът не е обсъдил всички доводи на страните, макар и настоящата инстанция да няма задължение да извежда въпрос/ вж. ТРОСГТК №1/10г/, то следва да се има предвид, че релевантността на такъв въпрос е пряко свързана с конкретни доводи, свързани със случая. Т.е. страната следва да посочи кои възражения или доказателства не са били обсъдени от въззивния съд и как това се е отразило на постановения правен резултат т.е. доколко същият би бил променен ако съдът беше изпълнил задължението си да обсъди тази доводи. В случая, единственият конкретен довод, извън общо теоретичните бележки, е този, че съдът не бил обсъдил наличието на правоприемство на ответника спрямо „Първа инвестиционна банка“. Това твърдение е фактически невярно, тъй като съдът изрично е посочил в мотивите си, че това оплакване е без значение за направените изводи. Т.е. обсъждане е налице. Несъгласието с него съставлява оплакване за неправилност на акта, която не се обсъжда в тази фаза на касационното производство. Останалите твърдения за необсъждане на доказателствата е свързана с оплакването, че макар и обсъдени, то това е направено недостатъчно задълбочено, което също съставлява довод по чл.281 ГПК, а не такъв по чл.280 ГПК. Ирелевантно е обсъждането на противоречива практика, с оглед която е образувано ТР ОСГТК № 2 /23г., тъй като това решение вече е прието и с него изрично се указва, че всяко предприето изпълнително действие по времето, през което делото е перемирано прекъсва давността. Доколкото, решението на възивният съд е в съответствие с така приетото, не се обосновава и довод за допускане на съдебният акт до касационно обжалване. С оглед така депозираното изложение, решението не следва да се допусне до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответника следва да бъдат присъдени разноски за представителство от юрисконсулт в размер на 200лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение