Определение № 91 от 09.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1807/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Университет по хранителни технологии – Пловдив, чрез пълномощника му адвокат В. З., срещу въззивно решение № 89 от 26.01.2023 г. по в.гр.д. № 3285/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 3740 от 14.11.2022 г. по гр.д. № 308/2022 г. на Районен съд – Пловдив, и вместо това са уважени предявените от П. П. Д. обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Отменено е като незаконосъобразно уволнението на ищеца, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност, и му е присъдено обезщетение в размер на 17 097,50 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 23.07.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение по допълнително споразумение № 134 от 09.03.2020 г. към трудов договор № 31 от 1991 г., по което ищецът към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността “ръководител катедра – професор“ с място на работа Технологичен факултет, катедра „Органична химия и неорганична химия“. Според споразумението длъжността е заета по безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ. Със Заповед № 18/20.06.2022 г. на Ректора на Университета по хранителни технологии – Пловдив на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 23.07.2022 г. Спорът във въззивната инстанция е относно поддържаните от ищеца твърдения за незаконност на уволнението, според които не са установени правомощията на лицето, подписало заповедта за уволнение, в заповедта неточно е цитираното основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и същата е издадена в нарушение на § 67, ал. 1 ЗИД на ЗВО. Като неоснователно е отхвърлено твърдението на ищеца, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от лице, което няма работодателска власт. От представената Заповед № 620/13.06.2022 г. за заместване на ректора на УХТ – Пловдив от заместник-ректора д-р проф. Г. И. за периода 13.06.2022 г. – 30.06.2022 г., допълнена със Заповед № 423/10.06.2022 г., с което ректорът е делегирал правомощията си на сочения заместник-ректор да подписва трудовоправни документи по чл. 328, ал. 1 КТ, е установено, че заповедта е издадена от надлежно упълномощено лице. В тази връзка съдът се е позовал и на ТР № 6 от 11.01.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГК, ВКС, според което е допустимо делегирането на работодателската правоспособност. По отношение на цитираното в заповедта основание за уволнение е прието, че посочването на първата хипотеза, уредена в чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, а не приложимата спрямо ищеца в качеството му на професор втора хипотеза на посочената разпоредбата, не опорочава заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото не е изключено работодателят да направи грешка и посочи погрешен и дори несъществуващ текст на закона или сгреши конкретна цифра. За да уважи предявения по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иск, въззивният съд е приел, че заповед № 18/20.06.2022 г. е издадена в нарушение на § 67, ал. 1 от ЗИД на ЗВО, поради което извършеното уволнение е незаконно. Трудовото правоотношение на ищеца на длъжността „ръководител катедра, професор“ на катедра „Органична химия и неорганична химия“ на Технологичния факултет при УХТ – Пловдив е възникнало въз основа на избор, одобрен с решение на Факултетния съвет при Технологичния факултет при УХТ - Пловдив съгласно представения Протокол № 2 от 27.02.2020 г. В разпоредбата на чл. 26д, ал. 4 ЗВО длъжността ръководител на катедра е установена като изборна, която се заема с мандат от 4 години по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище. Прието е, че с избирането си на длъжност ръководител на катедра, за което е сключено допълнително споразумение № 134 от 09.03.2020 г. към трудов договор № 31 от 23.03.1999 г., ищецът е получил управленска функция, която съставлява и трудовата му такава. Направен е извод, че дори и ищецът да е хабилитирано лице - професор, по отношение на което са настъпили предпоставките за освобождаване, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. второ КТ, с избора му за ръководител катедра е променена основната му длъжност, която е с конкретно определен мандат, подлежаща на предсрочно прекратяване по реда на специалната уредба в ЗВО, поради което разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ не намира приложение в случая. Посочено е, че ищецът се включва в категорията лица в § 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД на ЗВО, чийто мандат не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст, а същите довършват мандатите си при условията, при които са избрани. В този връзка е приет за неоснователен доводът на ответника за приложението на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗВО, предвиждаща предсрочно прекратяване на мандата на едноличните органи на управление на учебното заведение, доколкото за мандатното правоотношение на ищеца е приложимо изключението в § 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗИД на ЗВО.

Ответникът по касационната жалба П. П. Д. в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор чрез адвокат К. П., с който оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Претендират разноски въз основа на представен договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 г.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „Представлява ли изключението, предвидено в разпоредбата на § 67 ЗИД на ЗВО (ДВ бр. 17/25.02.2020 г.), абсолютна предпоставка за невъзможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на висшето училище с хабилитиран преподавател, избран на еднолична ръководна длъжност?“.

2. „Изключението, предвидено в разпоредбата на § 67 ЗИД на ЗВО (ДВ бр. 17/25.02.2020 г.) предполага ли дерогиране на възможността на работодателя за преценка да извърши или не предвиденото в разпоредбата на § 11 ЗИД на ЗВО удължаване на трудовия договор на хабилитиран преподавател, избран преди 29.02.2020 г. на еднолична ръководна длъжност?“.

3. „Предвиденото в чл. 35, ал. 2 от ЗВО предсрочно прекратяване на мандата на хабилитиран преподавател, избран за едноличен ръководен орган, поради освобождаването му от длъжността по чл. 48 ЗВО, дерогира ли се от изключението по § 67 ЗИВ на ЗВО (ДВ бл. 17/25.02.2020 г.), или последното не предвижда никаква възможност, вкл. и по реда на чл. 35, ал. 1 ЗВО, за прекратяване на трудовите правоотношения?“.

Твърди се още наличие на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 26.01.2023 г. по в.гр.д. № 3285/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив.

За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

И трите, поставени от касатора въпроси, не могат да обусловят допускането до касационно обжалване, тъй като не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Първият и третият въпрос противоречат на приетото от въззивната инстанция по съществото на спора, доколкото решаващите изводи на съда са, че функцията на ищеца като хабилитиран преподавател–професор, е различна от тази на ръководител-катедра, която по същността си е изборна и спрямо нея са приложими специалните правила на ЗВО и конкретно изключението по § 67 ЗИВ на ЗВО (ДВ бл. 17/25.02.2020 г.). В тази връзка поставените въпроси се отнасят до правилността на обжалваното решение, поради което не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 ГПК пред ВКС преди допускането на касационното обжалване.

Вторият въпрос е неотносим към изхода по конкретното дело, тъй като възможността за извършване на преценка по § 11 ЗИД на ЗВО за удължаване на трудовия договор на хабилитиран преподавател не е част от предмета на делото и не е разглеждан по същество от въззивния съд. В обжалваното решение изрично е посочено, че съгласно споразумение Д01-335/25.11.2020 г. между Съвета на ректорите на висшите училища, НБС „Висше образование и наука“ - КНСБ и Синдикат „Висше образование“ - КТ „Подкрепа“ и Министерството на образованието и науката и решение на Академичния съвет на УХТ за хабилитираните лица, навършили или навършващи 65 годишна възраст, не се прилага редът на § 11 от ПЗР на ЗВО.

За пълнота следва да се посочи, че не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за което не е наведена конкретна аргументация. Трудовото законодателство съдържа изрична уредба на прекратяването на трудовото правоотношение, както в КТ, така и в приложимия в случая специален закон – ЗВО, която е ясна и пълна, прилага се непротиворечиво и няма необходимост от осъвременяването ѝ.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото не постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна би следвало да се присъдят направените разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., но не са представени доказателства за заплащането му, а в договора не е вписан конкретния начин за заплащането. Доколкото от представения документ не може да се установи реалното заплащане на претендираните разноски по смисъла на т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, то такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.