Определение № 169 от 09.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. М., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Д., срещу решение №10337 от 22.04.2021 г. по в. гр. дело №1387/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 447 от 20.12.2019 г. по гр. дело № 81/2019 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 33 от 21.01.2020 г. от Софийския окръжен съд, и са отхвърлени исковете с правно основание мл.49 ЗЗД на касатора срещу община Годеч за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът Община Годеч оспорва касационната жалба. Претендира деловодни разноски.

Въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че ищецът на 30.01.2018 г., между 10:30 и 11:00 часа е претърпял инцидент. Подаден е сигнал „за мъж, паднал на пътя“, който е бил приет в РУ – МВР – Годеч и на място е бил изпратен В. В. П., в качеството му на мл. автоконтрольор при РУ – МВР - Годеч. Подаден е сигнал за необходимостта от екип на СНМП. Екипът на спешната помощ, базиран в град Драгоман, пристигнал първи. М. Т., част от медицинския екип, е разпитана като свидетел по делото. Тя е видяла ищеца, седнал на стол на тротоара. Имало е сняг и лед на тротоара, а екипът с усилия преодолял зимните препятствия по пътя от [населено място] до [населено място]. Втори на мястото на инцидента пристигнал полицейския служител П., когато пострадалият е бил вече качен с носилка в автомобила на СНМП. Ищецът е бил транспортиран и приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. А.“ АД – София, където е била извършена е операция със смяна на лява тазобедрена смяна.

Въз основа на метеорологичната експертиза въззивният съд е приел, че на 28.01.2018 г. в Годеч вече не е имало снежна покривка, т.е. два дни преди инцидента. Температурата на въздуха в интервала 10:30 -11:00 часа на 30.01.2018 г. е била положителна – между 3.4 до 7.3 градуса по Целзий. Температурата на въздуха и на почвата и на 5 см. над нея по същото време е била положителна – около 2.0 градуса по Целзий, но тази на повърхността е била отрицателна – минус 1.0 градус по Целзий. Метеорологичните станции в [населено място] и в [населено място], които са на една и съща надморска височина, но отдалечени на 13 км., не са регистрирали слана на 30.01.2018 г. Вещото лице не изключва напълно локални слаби и краткотрайни заледявания, като уточнява в съдебното заседание, че тези заледявания на тротоара са предпоставени от теч или конденз на климатик. По отношение на мястото, на което е настъпил инцидентът - дали е на пътното платно на път от републиканската пътна мрежа или на прилежащия тротоар на този републикански път, е прието следното: Ответникът с отговора на исковата молба е представил удостоверение, изходящо от Дирекция „ТУЕП“, според което описаното от ищеца в исковата молба място на инцидента е върху участък от [улица]в [населено място], който е част от републикански път ІІІ - 813, от км. 6 + 930 до км. 7 + 7835 и републикански път ІІІ – 8132, от км. № + 000 до км. ! + 050. Списъкът на републиканските пътища е утвърден с решение № 945 от 01.12.2004 г. на Министерски съвет. Съобразно така удостоверените обстоятелства ищецът е изменил своите твърдения, като е уточнил, че инцидентът е настъпил на прилежащия тротоар, който е общинска собственост.

За недостоверни са приети показанията на служителя от медицинския екип при ЦСНМП – Драгоман относно това, че пътят между [населено място] и [населено място] не е бил почистен от падналия сняг; че е имало заледявания и е било под въпрос да достигнат до мястото на инцидента; че е имало сняг и лед на тротоара, на който твърди, че е бил паднал ищецът и вследствие на това падане е получил фрактурата на тазобедрената става. Изложените са и съображения, че в РУ-МВР-Годеч е регистриран сигнал за човек, паднал на пътя, а не на тротоара. Прието е за установено, че ищецът е паднал на пътното платно в участък от републиканската пътна мрежа и причината да падне не е наличието на непочистен сняг и заледяване. [община] и лицата, на които тя е възложила да поддържат уличната инфраструктура – публична общинска собственост, не могат да бъдат отговорни за инциденти и произлезли от тях вреди /имуществени и неимуществени/ на трети лица, когато тези вреди са настъпили на участъци от път, включени в републиканската пътна мрежа. Освен това не е установено наличие на снежна и заледена пътна повърхност на пътя и прилежащия тротоар.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. При разрешаване на значимите за изхода на делото въпроси, следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. на ІІ т.о.

2. Налице ли е конверсия на официален документ, издаден от длъжностно лице на Община Годеч - страна по делото, извън кръга на службата му. Длъжен ли е съдът при оспорване на такъв документ да констатира изрично конверсията на документа от официален в частен и да даде указания за разпределението на доказателствената тежест относно такъв документ. Длъжен ли е съдът в този случай служебно да събира доказателства. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 871/2012 г. на ІІІ г.о. и решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр. дело № 807/2012 г. на І г.о.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен и следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Каква е доказателствената стойност на официален документ, издаден от ответника [община] – страна по делото, с който удостоверяват изгодни за него факти, който е оспорен от ищеца и такъв документ официален документ ли е. Твърди се, че въззивният съд не е направил съвкупна преценка на описания документ с другите доказателства по делото, нито е дал мотивиран отговор на възраженията на ищеца по този въпрос. Отделно е посочено, че съдът не е посочил защо кредитира представеното от ответника доказателство. Освен това е посочено, че по поставения въпрос липсва съдебна практика, а въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

В изложението се твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №10337 от 22.04.2021 г. по в. гр. дело №1387/2020 г. на Софийския апелативен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Първият повдигнат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която се приема, че за да формира вътрешното си убеждение, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на ІV г.о., решение № 175 от 11.07.2012г. по гр.д. № 1855/2010 г. на ІV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о. и др./. Ето защо не се обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втората група въпроси, поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Те не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на исковете. Освен това посочената практика на ВКС / решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр. дело № 871/2012 г. на ІІІ г.о. и решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр. дело № 807/2012 г. на І г.о./, е неотносима, защото касае различни от повдигнатите от касатора въпроси.

Поставеният в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос относно доказателствената стойност на официален документ, издаден от ответника община Годеч– страна по делото, с който удостоверяват изгодни за него факти, който е оспорен от ищеца и такъв документ официален документ ли е, също не е обусловил изхода на спора. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като същото следва да бъде надлежно обосновано, касаещо непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия. Липсата на практика по даден въпрос не води до автоматично прилагане на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението, искането за произнасяне на ВКС е обвързано с преповтаряне на самата законова разпоредба, като се навежда довод, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В заключение, следва да бъде посочено, че изложените от касатора доводи не обосновават наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид изложеното, по така формулираните въпроси касаторът не обосновава извод за наличие на основен и на допълнителен критерий за допускане на касационно обжалване.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Решението на Софийския апелативен съд в частта относно иска за обезщетение за имуществени вреди, не подлежи на касационно обжалване, защото цената на иска е 3 718 лв., т.е. под 5000 лв.

На ответника община Годеч не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, защото няма доказателства такива да са направени - липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.