Определение № 50055 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2916/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. П. против решение №260899 от 14.03.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №11454 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, II-ри брачен въззивен състав, в частта, с която е отменено решение № 48629 от 22.02.2019 г. по гр. д. № 7713 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, относно режима на лични отношения на касатора с децата И. В. П. и М. В. П. и е определен друг режим. Предвидено е да се среща с децата всяка първа седмица от месеца за времето от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване, с изключение на времето през лятото, през което майката ползва платен годишен отпуск, ежегодно за пролетната ваканция на децата, както и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, през нечетни години-за Коледната ваканция на децата, а през четни-за Великденските празници от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на светлия понеделник.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон– основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя, без да е подавана въззивна жалба от насрещната страна?

2. Следва ли съдът при определяне на личен режим на родителя, на който не са възложени родителските права, да се съобрази с интересите на детето, да анализира конкретните за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени родителските права?

3. Допуска ли принципът за осигуряване на най добрия /на висшия/ интерес на детето съдът да не кредитира изцяло заключението по изготвената по делото съдебно-психологична експертиза?

4. Дали принципът на осигуряване на най добрия /на висшия/ интерес на детето допуска съдът да ограничи контакта на бащата / родителят, при когото децата няма да живеят/ до веднъж месечно, при наличие на данни, че е вероятно настъпване на отчуждаване между децата и бащата поради осъществявани негативни внушения на майката спрямо децата относно баща им?

5. Има ли право съдът при определяне на режима на лични отношения да установява мерки, касаещи практически действия по прехвърлянето на децата за осъществяване на лични отношения и последващото им връщане по местоживеенето, като ги възложи в тежест на някои от родителите?

6. Следва ли режимът на лични отношения между родител и дете да е така подробно определен от съда, че при необходимост да е възможно мерките да бъдат осъществени принудително със средствата на изпълнителния процес?

Ответницата по касационната жалба В. М. счита, че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 800 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 48629 от 22.02.2019 г. по гр. д. № 7713 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, е прекратен с развод бракът между В. М. и В. П., упражняването на родителските права върху родените от брака деца И. В. П. и М. В. П. са предоставени на майката В. М. П., местоживеенето на децата е определено на нейния адрес в [населено място], И. П. е осъден да им заплаща по 150 лв. издръжка и режимът на лични отношения с бащата е определен за всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 17 часа в петък до 17 часа в неделя.

В. П. е обжалвал решението на Софийския районен съд в частта относно предоставянето на родителските права на майката, като е поискал той да ги упражнява, а ако искането му не бъде уважено, е пожелал поне разширен режим на лични отношения.

Софийският градски съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че майката е по-пригодният родител, поради което е потвърдил решението в частта, с която на нея са предоставени родителските права. Приел е обаче, че определеният режим на лични отношения на децата с бащата не отчита в цялост всички обстоятелства относно интереса на децата да имат пълноценни и достатъчни контакти със своя баща, с когото имат близка емоционална връзка. Затова е отменил първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на децата с бащата и е определил друг режим, съобразен с препоръките на вещото лице-психолог. Тези препоръки са в смисъл, че поради отдалечеността в местоживеенето на родителите честите пътувания на децата представляват проблем, поради което по-целесъобразен е по-продължителен престой при неотглеждащия родител, като пътуванията им да се ограничат до веднъж месечно, за сметка на ваканциите и официалните празници. Като примерен вариант вещото лице е посочило режим веднъж месечно от петък до неделя с преспиване/за да не се губи текущата връзка/, редуване на ваканциите и официалните празници при единия и при другия родител и два месеца през лятото при неотглеждащия родител.

По отношение на претенцията на бащата връщането на децата от [населено място] в [населено място] да остане ангажимент на майката въззивният съд е отбелязал, че тези практически действия не са част от съдебния акт. Режимът на лични отношения следва да се осъществява по местоживеенето на децата, поради което не следва да се определят мерки, касаещи прехвърлянето им по местоживеенето на бащата за осъществяване на лични отношения и последващото им връщане по местоживеенето и тези практически действия да се възлагат в тежест на съответния родител. Родителят, който не полага непосредствените грижи за децата, следва да им осигурява нужните контакти, като ги взема и връща в местоживеенето им.

От тези мотиви на обжалваното решение не се установяват противоречия с практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. Първият въпрос касае оплакването на касатора, че въззивният съд е влошил положението му относно режима на лични отношения с децата, без да има жалба от другата страна. Съдържащата се в чл.271, ал.1, изречение последно от ГПК забрана да се влошава положението на жалбоподателя е правило в общия исков процес, в какъвто смисъл е цитираната от касатора практика. Това общо правило обаче не се прилага по отношение на предоставянето на родителските права и режима на лични отношения между децата и родителите при развод, тъй като по тези въпроси съдът се произнася служебно съгласно чл.59, ал.2 от СК при висящност на спора в обжалваната част. Съдът следи служебно за интереса на детето във въззивното производство и не е обвързан при разрешаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК от посоченото и поискано с жалбата. Законът предвижда едновременно действие на диспозитивното и служебното начало/ ППВС № 1/74 г., раздел VІ / и съдът може да промени и служебно постановеното относно режима на лични отношения, ако намери, че това е в интерес на детето/ решение по гр. д. № 765/12 г. на IV ГО, решение № 51 от 8.07.2020 г. по гр. д. № 4140/2019 г. на III ГО/.

Противно на твърденията на касатора в обосновката на втория въпрос, въззивният съд подробно и детайлно е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност. Следователно разрешението на въззивния съд по втория въпрос не противоречи на решение № 110 от 22.5.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г. на IV ГО на ВКС. Не е игнориран, а е възприет изводът на вещото лице, че контактът с бащата следва да бъде максимално широк. Разширеният контакт обаче е следвало да бъде съобразен и с обективно съществуващия факт на отдалеченост на местожителството на децата от това на бащата, както е сторил въззивният съд.

В противоречие със собствената си аргументация по втория въпрос касаторът е формулирал третия въпрос, изхождайки от разбирането, че въззивният съд не е бил длъжен и не е следвало да възприеме изцяло заключението на вещото лице. Според касатора контактът с децата веднъж месечно, предложен от вещото лице и приет от въззивния съд, е недостатъчен. Разстоянието от 440 км между София и Шумен обаче води до извода, че по-честите контакти биха затруднили децата, които имат ежедневни училищни занимания. Този извод следва не само от заключението на вещото лице, но и от обичайната житейска логика, поради което съдът не е могъл да се отклони от предложението на вещото лице.

Четвъртият въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване, тъй като не съответства на установената по делото фактическа обстановка. Според вещото лице не е налице формиран синдром на родителско отношение при децата, поради което посочената от касатора практика на ВКС е неприложима в случая. Освен това режимът на лични отношения с бащата не е ограничен, а е максимално широк с оглед обективно съществуващите обстоятелства.

Последните два въпроса на касатора са формулирани във връзка с желанието му разходите за пътуване на децата в обратна посока, след като са пребивавали при него в [населено място], да се поемат от майката. Според касатора това задължение би следвало да се възложи на майката и да бъде посочено в съдебното решение, за да може да се изпълни и принудително, ако се наложи. Това тълкуване на практиката на ВКС, изискваща подробно описание на режима на личните отношения, е напълно погрешно и несъответно на изпълнителната сила на съдебните решения с такъв предмет. Тези решения се изпълняват посредством способите, посочени в чл.528 от ГПК за предаване на дете и режимът на лични отношения следва да бъде детайлизиран, но само с оглед използването на тези способи. В производството по определяне на режим на лични отношения с децата законът не предоставя на съда правомощието да осъди родителя да плаща разноски, свързани с предаването на детето, чието изпълнение може да се извърши принудително. Освен това в практиката на ВКС, например в цитираното от касатора решение № 480 от 6.7.2010 г. по гр. д. № 4313/2008 г. на IV ГО на ВКС, е прието точно обратното на желаното от касатора-че разходите за отвеждане и довеждане на детето са за сметка на родителя, с когото е определен режимът на лични отношения.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в обжалваната от В. И. П. част не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на В. М. 800 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение