Определение № 246 от 06.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2924/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. П. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. П. срещу въззивно решение № 15 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 476/2014 г.на Шуменския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 337 от 13.05.2014 г. по гр.д. № 4475/2012 г. на Шуменския районен съд са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Я. Й. Б. искове по чл.74 ЗЧСИ в частта, за заплащане на сумата 1378,19 лв., представляваща неправилно събрана такса по чл.22, т.2 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 3 243,56 лв., представляваща стойността на СМР и 200 лв. разноски за вещото лице, събрана от ЧСИ в нарушение на чл.19, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.426, ал.1 вр. чл.522 ГПК; сумата 205 лв., събрана от ЧСИ в нарушение на чл.5 и чл.10 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 330 лв., събрана в нарушение на тарифата и ЗЧСИ; сумата 206, 50 лв. събрана от ЧСИ в нарушение на чл.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя материалноправни и процесуалноправни въпроси в пет пункта, по отношение на които твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. чл.280,ал.1ГПК. Ответникът Я. Й. Б. в писмен отговор на касационната жалба подаден чрез адвокат Р. С. Р. изразява становище за недопустимост на касационната жалба, с оглед цената на всеки един от предявените искове. Алтернативно поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд. Жалбоподателката - ищца в първоинстанционото производство е предявила няколко обективно съединени иска всеки с цена под 5000 лв. Предявени са искове по чл.74 ЗЧСИ- за заплащане на сумата 1378,19 лв., представляваща неправилно събрана такса по чл.22, т.2 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 3 243,56 лв., представляваща стойността на СМР и 200 лв. разноски за вещото лице, събрани от ЧСИ в нарушение на чл.19, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.426, ал.1 вр. чл.522 ГПК; сумата 205 лв., събрана от ЧСИ в нарушение на чл.5 и чл.10 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 330 лв., събрана в нарушение на тарифата и ЗЧСИ; сумата 206, 50 лв. събрана от ЧСИ в нарушение на чл.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Решението на въззивния съд е по искове за парични вземания с цена на всеки един от исковете под 5 000 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима и се прекрати производството по настоящото дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.