Определение № 368 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1155/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на М. Б. Н. срещу определение № 534 от 23.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 2710/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната касационна жалба – „ Атлон Ди Пи Ес“ ООД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от настоящият частен касатор частна жалба против определение от 14.06.2021 по т.д. №1577/20г. на СГС, в частта й, с която е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба на М. Б. Н. против „ Атлон Ди Пи Ес“ООД, [населено място] по иска за установяване нищожност на решение на ОС от 24.06.2020г. за изключването му като невзето. За да постанови този резултат въззивният съд е извел от определената с т.1 на ТР ОСТК №1 /02 г. дефинитивност на нищожност на решенията на ОС и допустимостта на такава форма на защита каквато търси частния жалбоподател, че нищожност на липсващо / невзето решение/ е налице само когато това решение е отразено в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството като съществуващо, но същото не е приемано, въпреки наличието на съставен протокол. Доколкото, в случая, ищецът твърди, че протоколът от проведеното общо събрание от 24.06.20г. отразява, че решението по т.9 не е прието, и това е действителното положение, тъй като то действително не е прието поради липса на мнозинство, то и тази форма на защита за него е лишена от правен интерес, тъй като ищецът твърди, че отразеното в протокола отговаря на действителното положение. Съдът е отбелязал още, че опасенията на жалбоподателя за това, че съдружникът А. можел да предприеме действия по промяна на партидата в ТР въз основа на „ неприетото решение“, съставлява единствено правно очакване, но не обуславя наличие на правен интерес. Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът, в своето изложение е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса – „ Налице ли е правен интерес от завеждане на установителен иск при обективиране извънпроцесуално оспорване на право или съществуването на правоотношение, което е предмет на установителния иск.“ Страната е изложила оплаквания за неправилност на определението на въззивният съд, така квалифицирани и от нея. Цитирала е избрани изречения от мотивите на различни актове на ВКС, обобщени от нея като извод, че „ВКС приемал категорично че самият факт на оспорване или на извършването на действия, отричащи спорното право пораждат за ищеца правен интерес от водене на установителен иск“.В заключение е посочено лаконично, че независимо от тези „ аргументи“, страната поддържа и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с оглед развитие на правото следвало да се даде отговор на следния въпрос: „ Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предявява установителен иск за установяване на нищожността на решение за заличаването му като съдружник, когато такова решение се материализира чрез заявяването за вписване на претендираните правни последици на решението“. Други доводи не са развити. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така посочената дефинитивност на правния въпрос и поддържаното от страната основание се налага извод, че частният касатор не обосновава достъп до касационно обжалване на атакуваното определение. Формулираният в изложението първи въпрос не е релевантен, тъй като е общ, хипотетичен и несвързан с правните изводи на състава, разгледани по-горе. В този смисъл и посочената практика е неотносима към случая въобще, тъй като третира различни правни въпроси свързани с различни по своят характер искове. Или страната не обоснована довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като съдържа единствено развитите от страната оплаквания за неправилност на акта, но дори и да бъде счетен за относим към общата предпоставка за достъп до касация, съставлява единствено общо основание. Страната не установява наличие на специалния селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При поддържане на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. Същият не е развил каквито и да било доводи в тази насока. Извън това, по отношение на поддържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК не е съобразено, че е налице спрямо разглеждания случай задължителна тълкувателна практика, която въззивният съд е цитирал разяснил и приложил. С оглед така разгледаното изложение на основанията се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение,