Определение № 374 от 29.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2145/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Изворово Агро“ ЕООД чрез адв. Анг. Моренов срещу решение № 160/02.07.2019 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, Търговско отделение по в.т.д. № 248/2019 г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението си формулира следния въпрос: „ Неполучените субсидии съставляват ли пропусната полза за земеделския производител-наемател/арендатор по договор за наем/аренда, когато договорът е бил прекратен неправомерно от наемодателя/арендодателя и наемателят/арендаторът е бил лишен от възможността да заяви за подпомагане пред ДФ „Земеделие“ съответните земи, предмет на договор? Ответникът по касационната жалба – „Константинос Анастасиу-98“ ООД оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор. ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради следните съображения: Пред Окръжен съд Търговище /ОСТ/ е предявен иск от „Константинос Анастасиу-98“ ООД срещу „Изворово Агро“ ЕООД по чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за дължимо обезщетение за пропуснати ползи, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем на имот. Искът е уважен частично - за 12650.68 лв. и е отхвърлен за разликата до предявения размер, в която част се претендира и незаплатена субсидия. По жалби и на двете страни в уважената и отхвърлената част, ВАС е потвърдил първоинстанционното решение в уважителната му част, отменил го е в отхвърлителната за незаплатените субсидии и е уважил иска за същите като е присъдил сумата 4402.54 лв. За да постанови решението си ВАС е приел за установено, че ищецът е производител на биосертифицирана продукция, което се доказва и от събраните доказателства по делото – дневник за сертифицираните земеделски площи, сертификати, сл. бележка изх. №139049-2/18.07.2017 г. на сертифициращ орган по Регламент на Съвета/ЕО/834/2007 г. – „Кю Сертификейшън“ АД - [населено място], договор за контрол и сертификация от 30.01.2013 г., автоматично продължен след изтичане на срока му за всяка следваща година съгласно чл.4, заключения на съдебно агро-технически експертизи. Добитата продукция по култури - овес и царевица се установява по сертификати за съответствие от 16.01.2016 г. за стопанската 2014/2015 г. и от 16.01.2017 г. за стопанската 2015/2016 г., въз основа на които са работили допълнителната АТЕ и СИЕ, както и от свидетелските показания. Не е спорно по делото, че ищецът „Константинос Анастасиу-98“ ООД е сключил договор за наем на описани три селскостопански имота с физическо лице, валиден от 19.06.2012 г. със срок от 8 стопански години в [населено място] в общ. Антоново, като имотите, предмет на този договор са прехвърлени и са станали собственост на ответното дружество „Изворово Агро“ ЕООД. Въз основа на подадено от него заявление до общ. служба Земеделие [населено място] и с приложена молба за заличаване на вписан договор за наем е заличена регистрацията на процесния договор за наем от 19.06.2012 г. Регистрацията е възстановена през 2017 г., с оглед постановено решение на Варненски районен съд /ВРС/ по гр.д. № 14895/2015 г., потвърдено с решение на Варненски окръжен съд /ВОС/ по в.т.д. № 1519/2016 г., по заведен иск от ищеца за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство /прекратяване на наемните правоотношения/ и за установяване продължаване действието му. При тези данни и обсъждайки доказателствата във връзка с обработваните земи и добитата продукция през наемния период, цената на нейната продажба, ВАС е потвърдил решението на ОСТ в уважителната част за това каква печалба би получил ищецът, респ. каква вреда му е нанесена като не е могъл да реализира продукцията си, представляваща фураж за животни за Гърция. По жалбата на ищеца в отхвърлителната част на първоинстанционното решение, ВАС е изложил съображение за основателност на иска по това перо, тъй като субсидиите са сигурен очакван приход за ищеца, който имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи е получавал субсидиите през всички предходни години. Само поради незаконното вписано по молба на ответника разваляне на договора за наем, ищецът не е могъл да получи субсидиите, с които да намали разходите си и да увеличи печалбата на реализация на продукцията си за двете процесни стопански години, за което има спор и ОСТ не е присъдил субсидията за тях, което е сторил ВАС с отменително-уважителната част на въззивното решение. ВАС е потвърдил решението на ОСТ в уважителната му част, излагайки съображения, че всички направени възражения от ответника са преклудирани. Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът формулира само един въпрос, който е във връзка със спора и конкретно с неполучените субсидии и представляват ли те пропусната полза, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разрешението на въпроса, мотивирало ВАС да уважи претенцията по това перо е фактологично обусловено от наличието на предявен и уважен иск с влязло в сила решение на ВРС, посочено по-горе, за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство /прекратяване на наемните правоотношения/ и за установяване продължаване действието му, както и доказателствата, че за същите площи ищецът е получавал през предходните години субсидиите, неполучени за спорните две стопански години само поради незаконното вписване по молба на ответника и възстановено след постановеното съдебно решение. При тези безспорно установени доказателства, мотивирали съда да приеме наличие на пропуснати сигурни ползи, като получи субсидиите, с които да намали разходите си и увеличи печалбата на реализация на продукцията си за двете процесни стопански години, няма основание да се приеме наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВАС. Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: