Определение № 961 от 31.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2025/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

И. С. И. обжалва Решение № 218/04.07.2025 г. по в.т.д. № 261/2025 г. на АС-Пловдив, с което е потвърдено Решение № 119/12.03.2025 г. по т.д. № 374/2024 г. на ОС-Пловдив за отхвърляне на предявения от него срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за установяване недължимост на сумата от 31 871,06 лв., претендирана от ответника като допълнително начислена поради неправомерно присъединяване цена за електроенергия за периода 25.011.2023 г. – 23.05.2024 г.

Заявени са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е постановено при непълен и неточен доклад, както и че е необосновано с оглед събраните доказателства. Сочи, че в случай на едностранна корекция на сметката съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) операторът на мрежата следва да установи реалното ползване на електроенергията от потребителя. Допълва, че неправилно не са съобразени данните от балансовия електромер, монтиран в началото на използваното от касатора електропроводно отклонение, които са с гарантирана от ПИКЕЕ достоверност и с приоритет съгласно чл. 39, ал. 5 ПИКЕЕ, а въз основа на тях могат да се установят технологичните разходи и действително потребеното количество енергия, вместо което са приложени презумптивни стойности, водещи до неоснователно обогатяване. Така според касатора е постановено решение и в разрез с логиката, доколкото процесното задължение е формирано като цена за количество енергия, надхвърлящо 11,52 пъти измереното по балансовия електромер и съществено отличаващо се от потреблението му за предходни периоди. На следващо място касаторът заявява, че процесната консумация се дължи на промяна на схемата на свързване (който факт сочи за изрично признат в изходящо от ответника писмо), а не на незаконно присъединяване на самостоятелен обект по смисъла на § 1, т. 3 и 13 ДР ПИКЕЕ, но въпреки това стойността по процесната фактура е изчислена на база методиката за втората хипотеза. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на очевидната неправилност на обжалвания акт и поставя въпроси, които намира решени в противоречие с практиката на ВКС и за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД моли да не се допуска обжалване, тъй като въззивното решение е мотивирано, съобразено е със закона и с релевантната спрямо казуса съдебна практика. Изразява становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от касатора срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за установяване недължимост на вземане в размер от 31 871,06 лв., претендирано от ответника като цена за преизчислено количество електроенергия при неправомерно присъединяване към електрическата мрежа съгласно фактура № 533/12.06.2024 г.

Първоинстанционният съд е установил следните факти: ответникът е електроразпределително дружество, а ищецът – потребител на електрическа енергия за обект на ниво ниско напрежение, представляващ двуетажна къща с ресторант на първия етаж и жилище – на втория; през зимата на 2023 г. е подменено електротаблото за процесния имот, като не е констатирана нередност в захранването, осъществявано с един кабел и отчитано от едно средство за търговско измерване; при извършена на 23.05.2024 г. проверка обаче служител на ответника е констатирал втори кабел, неправомерно присъединен преди средството за търговско измерване, който захранва втория жилищен етаж с неотчитана от електромера енергия; въз основа на съставения за проверката констативен протокол ответникът е издал коригираща фактура, с която е начислил електроенергия в размер от 31 871,06 лв. При тези факти съдът е счел за приложими издадените в рамките на делегацията по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ, според които операторът на мрежата, какъвто е ответникът, е материално легитимиран в хипотеза като процесната да получи стойността на коригираната електроенергия. Допълнил е, че начисляването и събирането на процесното вземане от ответника е включено в правомощията му по чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ, а правото му да извършва проверки и да констатира неточно/непълно отчитане и неправомерно присъединяване, е изведено от качеството му на собственик на средствата за търговско измерване. Позовавайки се на заключенията на техническите експертизи и свидетелските показания, съдът е приел, че се касае до неправомерно присъединяване по смисъла на чл. 51 ПИКЕЕ на обект – втори жилищен етаж, а не до неправилна схема на свързване съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, което обстоятелство е установено по предвидения в ПИКЕЕ формален ред, както и че стойността на начислената електроенергия е определена правилно според установената в приложимата разпоредба на ПИКЕЕ методика (за период от 180 дни, за 24-часово ползване и за ½ от пропусквателната способност на присъединителното съоръжение). По възражението на ищеца, че е правомерно присъединен за целия обект (двуетажна къща), поради което има само промяна на схемата на свързване, съдът е аргументирал, че законното присъединяване на потребителя (ИТН 2201569) касае преминаващия през средството за търговско измерване кабел, който захранва първия етаж (ресторант), но не и установения при проверката втори кабел, присъединен преди електромера и захранващ втория етаж, за който няма ИТН и клиентски номер, но за чието свързване е било необходимо допълнително договаряне съгласно приложимите подзаконови нормативни актове. Добавил е, че при обект, присъединен към мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост са изходящите клеми на средството за търговско измерване или на разположените след него предпазители/прекъсвачи, от което е заключил, че неправомерно свързаният кабел е закачен към собствено на ответника съоръжение без получено за това разрешение. Тълкувайки разписаните в ПИКЕЕ правила за преизчисление, съдът е отрекъл релевантността на реалното количество потребена електроенергия, вкл. на стойностите на балансовия електромер. В резултат искът е отхвърлен.

Въззивният съд е формирал идентични фактически и правни изводи относно легитимацията на ответника и относно начина на определяне на дължимата сума съгласно разпоредбите на действащите за процесния период разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ. Счел е, че е осъществена уредената в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ хипотеза на неправомерно присъединяване, като е изходил от категоричните и еднозначни технически експертизи, според които при промяна на схемата на свързване по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ има въздействие върху електромера (шунтиране, размяна на вход и изход на кабелни жила), докато при кабел, допълнително монтиран по описания в констативния протокол и свидетеля начин, е налице неправомерно присъединяване. Отказал е да третира като признание за обратното изразеното от ответника становище в писмо до ищеца, като се е аргументирал с обстоятелството, че в предходно изявление, отправено във връзка конкретния случай, ответникът изрично се позовава на хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а соченото от ищеца изявление на ответника за промяна на схемата е съставено по друг повод и противоречи на останалите събрани доказателства. Въз основа на това съдът е заключил, че коригиращата сметка следва да се изготви по формулата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, както е сторил ответникът, а не по тази на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Оплакванията на ищеца за приложимост на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ПИКЕЕ и за релевантност на стойностите на балансовия електромер са счетени за преклудирани, но е изложено становище и за тяхната неоснователност предвид установения факт на неправомерно присъединяване, при който според ПИКЕЕ преизчисляването се извършва по методика, а не зависи от реално потребеното количество електроенергия, нито от други, непосочени в методиката данни, вкл. тези от средство за техническо измерване по § 1, т. 7 ДР ПИКЕЕ (балансов електромер). Допълнено е, че правилото на чл. 39 ПИКЕЕ урежда принципи на валидиране на данни, а не правила за преизчисляване при неправомерно поведение, каквото е процесното присъединяване. С изложените съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение.

От тези факти не се установява очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същата би била налице, ако решението е постановено в нарушение на императивна разпоредба или на формалната логика, чието установяване е възможно без анализ на данните и доказателствата по делото. В случая касаторът обосновава горепосоченото основание със следните явно грешни според него изводи на съда: 1). че е налице неправомерно присъединяване, а не промяна на схемата на свързване на вече присъединен обект; 2). че по допълнително присъединения кабел е преминавала електроенергия в начисленото от ответника количество от 82 270 КВТч и че това количество „реално е съществувало“ в мрежата; 3). че посочените в чл. 39, ал. 5 ПИКЕЕ източници на данни нямат приоритет пред изчислителните методики, базирани на предположения. Нито един от тези изводи обаче не е мотивиран от въззивния съд в явно противоречие с императивния закон или опитните правила, нито е формиран след процесуално нарушение: 1). наличието на неправомерно присъединяване като начин на ползване на неотчетена електроенергия е аргументирано със заключенията на техническите експертизи и с обясненията на вещите лица; възприемането на втория етаж от къщата като отделен обект по смисъла на даденото в § 1, т. 13 ПИКЕЕ определение за неправомерно присъединяване е фактически извод, който не нарушава законово или логическо правило (нито установената съдебна практика – вж. напр. Решение № 118/20.02.2026 г. по к.гр.д. № 1349/2025 г. на ВКС, ГК, ІV отд.), а и подобно нарушение не би могло да има очевиден характер предвид конкретиката на всеки случай на неправомерно присъединяване (самият касатор обосновава тезата си чрез позоваване на съдържанието на събраните писмени доказателства – констативен протокол, уведомително писмо, фактура); че при промяна на схемата на свързване по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ има въздействие върху средството за търговско измерване или върху проводник, който е част от схемата на свързване (каквото в случая няма), е факт, обоснован от съда отново с обясненията на вещите лица, касаещи нормативни понятия от специализирана област на познание; 2). извод относно действителното количество електроенергия, преминало през незаконно присъединения кабел или пък „съществувало в мрежата“, не е формиран, тъй като съдът се е позовал на изчислителна методика, установена в закона и боравеща с необорими презумптивни стойности; 3). доводът за неприложимост на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 ПИКЕЕ в процесния случай е обоснован правилно със систематичното място на нормата и чрез тълкуване на съдържанието й, поради което не е налице хипотеза на неприложен императивен закон.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос - който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Касаторът е формулирал следните въпроси:

1. В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването на начислените количества допълнителна електроенергия в мрежата и реалното им ползване от клиента?

Въпросът е поставен общо, без да се държи сметка за различните хипотези на „едностранна корекция“, установени в чл. 50-55 ПИКЕЕ (промяна в схемата на свързване; неправомерно присъединяване; техническа неизправност на средствата за търговско измерване, недължаща се на външна намеса; повреда или неточна работа на тарифния превключвател; несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея; измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване). Тъй като при всяка от тези хипотези е установен различен механизъм на преизчисляване на дължимите суми при неправомерно потребление (на база пропусквателна способност при определено натоварване и за определен период, по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 ПИКЕЕ, на база предходни отчети, на база товаров профил и т.н.), на така поставеното питане нито може да бъде даден общовалиден отговор, нито отговор, обуславящ друг изход от спора. Последният касае хипотеза на неправомерно присъединяване, при която относимата разпоредба на ПИКЕЕ не използва действителното потребено количество като елемент от преизчислението.

Ето защо въпросът по т. 1 не удовлетворява общия селективен критерий. Следва обаче да се допълни, че касаторът не е установил и специфичната предпоставка на заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като нито едно от цитираните в изложението решения на ВКС не сочи, че в хипотеза като процесната (неправомерно присъединяване при действието на ПИКЕЕ) се отчитат данни от балансовия електромер или се използват други начини за установяване на действително изразходваното количество електроенергия.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

3. Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Тези два въпроса се отнасят до начина на взимане на решение по всяко дело, поради което са обуславящи, а доколкото могат да получат абстрактен отговор и са свързани с наведен касационен довод, имат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Спрямо тях обаче не е изпълнен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не са решени в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК. Според последната съдът дължи да аргументира установената от него фактическа обстановка и да формира въз основа на нея правните си изводи, което в случая е сторено - обсъдени са всички доказателства, събрани чрез писмени и гласни доказателствени средства и чрез заключения на вещи лица, и същите са залегнали в основата на решението по правото; в частност, изложени са мотиви относно ирелевантността на данните от средството за техническо измерване (балансов електромер) и е обсъден доводът за извънсъдебно признание в изходящото от ответника писмо. Несъгласието на касатора с така формираните и мотивирани фактически изводи не е причина за допускане на касационно обжалване, защото неправилността на последните (извън очевидната) подлежи на изследване само във фазата по същество.

Относно третия въпрос трябва да се посочи и че изводите на съда относно дължимата сума са формирани не на база действително преминалото през кабела количество електроенергия, а въз основа на нормативно разписана формула, поради което те по дефиниция не биха могли да са в противоречие с научни, опитни или логически правила, освен ако приложеният закон сам не противоречи на такива правила. Оплакването на касатора за бързо постановяване на въззивното решение пък не може да се разглежда дори като касационен довод по чл. 281 ГПК, а още по-малко може да е в основата на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, свързан със съответствието на съдебния акт с научните и логическите правила.

4. Ако съществуват данни от техническите измервания чрез средства за техническо или контролно измерване на точните количества технологични загуби на електроенергия, то в хипотезите на едностранна корекция на сметката следва ли тези данни да се прилагат с приоритет спрямо резултатите то изчислителните методики по раздел ІХ ПИКЕЕ при определяне на размера на допълнително начислената неизмерена електроенергия, която клиентът трябва да заплати?

5. Ако в действителност са установени реалните технологични загуби (вреди), причинени от клиента вследствие на използвана от него електроенергия по нерегламентирано свързан кабел без измерване от средство за търговско измерване, коя сума следва потребителят да заплати – тази на изчислителната методика на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ или стойността на реалните загуби на база реално измерени показания на друго средство за техническо измерване – балансов електромер?

Четвъртият въпрос, аналогично на първия, не е съобразен с конкретиката на казуса (неправомерно присъединяване), а е поставен общо за „хипотеза на едностранна корекция“ и като такъв не може да се окачестви като обуславящ, следователно не е правен. Отделно от това, и за този, и за петия въпрос касаторът не е обосновал допълнителния селективен критерий на заявеното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е доказал нуждата от тълкуване или от промяна на досегашното тълкуване на разпоредбите от ПИКЕЕ, относими към уредените в раздел ІХ хипотези на преизчисляване на електроенергия. Тези норми (макар анализът им да е предпоставен от определено ниво на техническо познание) не съдържат юридическа неяснота, която е един от критериите за значимост на въпроса за развитие на правото, нито се установява тяхното неточно прилагане в съдебната практика. Напротив, по поставените въпроси обжалваното решение е в съответствие с актуалната практика на ВКС, според която при неправомерно присъединяване като процесното преизчисляването се извършва по реда на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (например вече посоченото Решение № 118/20.02.2026 г. по к.гр.д. № 1349/2025 г. на ВКС, ГК, ІV отд.), т.е. не чрез установяване на реалната загуба, включително чрез данни от средство за техническо измерване.

Поради изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,