Определение № 2015 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 416/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от А. Д. И., чрез адв. М.Д. срещу решение №153 от 02.10.2023г., постановено по в.т.д. №20235000500349 по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което след частична отмяна на решение №69 от 16.03.2023г., постановено по гр.д. №275/2022г. на Окръжен съд-Хасково, е отхвърлен искът на А. И. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] с правно основание чл.432 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение над размера от 15 000 лева до размера от 30 000 лева, за претърпени неимуществени вреди в резултат от травматични увреждания, причинени от ПТП на 22.04.2021г., по вина на А. Р. И., като водач на л.а. „Ауди А4“, с рег. [рег.номер на МПС], чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като на ответника са присъдени съответна част от разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск чрез присъждане на още 15 000 лева обезщетение /до пълния размер от 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 06.02021г., като на касатора бъдат присъдени и разноските по делото. Излагат се аргументи, че въззивният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил в цялост вида и характера на уврежданията, периода на лечение и възстановяване, усложненията и настъпилите негативни последици за здравето и живота на ищцата; не е отчел практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, вкл. не е съобразил и конкретните икономически условия, намиращи отражение в застрахователните лимити, респ. е нарушил принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по множество правни въпроси, които обобщено се свеждат до значимия за изхода на спора въпрос- как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г. и множество решения по чл.290 ГПК. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови въззивното решение, с което отменя първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 15 000 лева до претендираните 30 000 лева и го отхвърля, въззивният съд излага мотиви, че прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищцата, съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, възлиза на сумата от 15 000 лева. Съдът приема за установено, че при процесното ПТП, осъществено на 22.04.2021г., ищцата /31 годишна/ получава травматично увреждане- счупване на гръдната кост, което е типична коланна травма, дължаща се на действието на инерционните сили при правилно поставен обезопасителен колан, и отговаряща на установения механизъм на произшествието. Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, стига до извод, че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД, определено съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968г., е 15 000 лева. Счита, че този размер съответства на характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на болките и страданията, проведеното лечение и възстановителния процес, липсата на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищцата и на промени в начина й на живот, икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният правен въпрос е значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразена задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение за проверка за съответствие с практиката на ВКС по въпроса – как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Касаторът е освободен от задължение за внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд