Определение № 899 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агротех Проект“ ЕООД, със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат А. Ч., и касационна жалба на П. Г. Х., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Н. Ш., срещу въззивно решение № 1492 от 28.11.2022 г. по в.гр.д. № 1593/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 68 от 28.03.2022 г. по гр.д. № 1674/2021 г. на Районен съд – Асеновград в обжалваните части относно обезщетението за неимуществени вреди. С първоинстанционното решение частично е уважен предявеният от П. Г. Х. против „Агротех Проект“ ЕООД осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 20.10.2020 г., до размера на 9000 лв., като за останалата част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди - до 19 000 лв., искът е отхвърлен. Касационната жалба на „Агротех Проект“ ЕООД е срещу решението в осъдителната му част във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, като се иска пълното отхвърляне на иска или съществено намаляване на присъденото обезщетение. Касационната жалба на П. Г. Х. е срещу решението в отхвърлителната му част, като се иска уважаване на предявения иск за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в пълен размер. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба на „Агротех Проект“ ЕООД – П. Г. Х., с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата по същество. Претендира се присъждане на направените разноски. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 200 КТ, като пред втората инстанция спорът между страните касае размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Установено е, че ищецът е работил за дружеството-ответник на длъжност „работник поддръжка“ по трудов договор № 3/29.03.2019г. На 20.10.2020г. по време на работа при изпълнение на трудови задължения, свързани с инсталиране на газов котел, е паднал от монтирано на около 3 метра скеле на земята и е получил изкълчване на задния ходилен дял на дясно ходило /луксация/. Съгласно Разпореждане № Ц5104-15-204/17.11.2020г. на ТП НОИ – Пловдив, злополуката е призната за трудова. От представената епикриза, издадена от УМБАЛ Пловдив АД, отделение по ортопедия и травматология, е установено, че на ищеца е извършена вътрешна фиксация на кост, без наместване на фрактура, и е поставена гипсова имобилизация. В документа е посочено, че няма усложнения вследствие на извършената интервенция, при пострадалия има подобрение и на 01.11.2020 г. е изписан от болницата в добро общо състояние, като няма риск за здравето му след дехоспитализацията. От заключението на съдебно-медицинската експертиза е прието, че причинените на П. Г. Х. телесни увреждания трайно са затруднили движението на десен долен крайник, като през първите 15-20 дни от възстановителния период е изпитвал физическо и психическо страдание и болка с по-голям интензитет, дадени му са указания да ходи с помощни средства и да не стъпва на крайника. Съдът е кредитирал свидетелските показания на разпитаните пред двете инстанции свидетели относно физическото състояние на ищеца след злополуката и търпяните от него болки, страдания и значителни неудобства в ежедневието. От показанията на свидетелите е установено, че след настъпилото подобрение в здравето му е общувал с хора, посещавал е заведения, шофирал е собствената си кола и е извършвал различна работа, възложена му от трети лица. С оглед установеното физическо и емоционално подобрение на ищеца след травмата обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на 9000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Като неоснователни са отхвърлени и оплакванията на дружеството-ответник, че изобщо не следва да се присъжда обезщетение или присъденото да се намали. Споделени са мотивите на първоинстанционния съд, че за правния спор е ирелевантно обстоятелството, че на работника е бил проведен начален и периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, доколкото по делото липсва възражение за изключване или намаляване на отговорността на работодателя поради това, че пострадалият е причинил умишлено увреждането или че е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че по делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че дружество-работодател е изплатило дължимото обезщетение. Посочено е, че няма достатъчно данни за изплащане на други парични средства под формата на помощи, тъй като предадените на ищеца суми са били занесени от физически лица, което се отнася и до подарения пиролизен котел и закупените радиатори за отоплителната инсталация на къщата на ищеца. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Агротех Проект“ ЕООД не се съдържат конкретно формулирани въпроси. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на П. Г. Х. са поставени въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото, като изложи правните си доводи за това, както и по въпроса за критериите при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука, с оглед точното приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, като са представени и конкретни решения. Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1492 от 28.11.2022 г. по в.гр.д. № 1593/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив. Съображенията за това са следните: Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Агротех Проект“ ЕООД: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обусловена от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представената „допълнителна касационна жалба“ се съдържат множество оплаквания, но няма формулиран конкретен правен въпрос, който да бъде разглеждан с оглед основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък конкретно позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и/или самостоятелните по ал. 2 ГПК. Жалбоподателят навежда общи оплаквания, които не са относими към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, следва да се приеме, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито пък позоваване на някое от самостоятелните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Относно изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на П. Г. Х.: Въпросите за задълженията на съда да обсъди събраните по делото доказателства, да се произнесе по доводите, твърденията и възраженията на страните и да изложи мотиви, както и по приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди са относими, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца и други съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Посочената съдебна практика е съобразена от въззивния състав – посочени са обстоятелствата, които съдът е взел предвид при определяне на обезщетението, и са изложени мотиви как се е отразило всяко от тези обстоятелства на неговия размер. Съобразно изхода на спора не следва да се присъждат деловодни разноски за касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.