Определение № 151 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.12.2012г. по гр.д.№1893/2012г. на ОС Варна за връщане касационна жалба на М. П. Т. срещу решение от 09.11.2012г. по същото въззивно дело. Жалбоподателят М. П. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С определение от 21.12.2012г. по гр.д.№1893/2012г. ОС Варна е върнал касационна жалба на М. П. Т. срещу решение от 09.11.2012г. по същото въззивно дело. Изложил е съображения за това, че въззивният съд се е произнесъл по два иска - по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД, всеки с цена под 5000 лева, определена при условията на чл.55, ал.1, б.”а” и “б” ГПК/отм./, тъй като исковата молба е предявена на 05.11.2007г. /т.е. при действието на отменение ГПК/. При така установените данни по делото и поради факта, че въззивното решение е обжалвано с касационна жалба с два входящи №37422 и 31808/ 10.12.2012г., но с идентично съдържание, от М. П. Т., Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на всеки един от двата иска правилно е определена по реда на чл.55, ал.1, б.”а” и “б” ГПК/отм/ и е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът