Определение № 3993 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2252/2024 г.

Производството е образувано пред Административен съд – Варна по жалба на „Агрополихим“ АД, представлявано от Изпълнителния директор К. Бербенков, срещу т. 10 от решение на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, съгласно Протокол № 188/15.11.2023 г. за определяне размерите на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/. Административен съд – Варна, със свое Определение № 605/17.01.2024 г. по административно дело № 2779/2023 г., е оставил без разглеждане жалбата на „Агрополихим“ АД, прекратил е производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Върховния административен съд. Приел е оспорения административен акт по характер за подзаконов нормативен акт и в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК, според която на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че спорът не му е подсъден по следните съображения: С изменение на чл. 115п, ал. 7, т. 10 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, с ДВ, бр. 104 от 2020 г., на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е предоставено правомощието да определя размерите на пристанищните такси по чл. 103в, ал. 1 и чл. 109а, ал. 3 от същия закон, както и промените в тях, като именно на това основание е взето процесното решение в оспорената му част. Същевременно, с тази законодателна промяна е създадена нова разпоредба - чл. 106и, която определя специална подсъдност на оспорванията на този вид решения на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, независимо от характера им и различаваща се от общата подсъдност по АПК. Съгласно чл. 106и, ал. 1 ЗМПВВППРБ /Нов – ДВ, бр. 104 от 2020 г./, решенията на управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" по Регламент (ЕС) 2017/352 подлежат на оспорване от заинтересовани лица по реда за обжалване на индивидуални административни актове по АПК пред административния съд в района на териториалната структура на предприятието по чл. 115л, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗМПВВППРБ. Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, в чл. 12 и чл. 13 регламентира определянето и събирането на таксите за пристанищни услуги и таксите за ползване на пристанищната инфраструктура, тоест разпоредбата на чл. 106и ЗМПВВППРБ е приложима спрямо оспореното решение, тъй като с него се определя размера на пристанищните такси. Според чл. 115л, ал. 1, т. 1 и т. 2 към който препраща чл. 106и, ал. 1, сред териториалните поделения на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" са пристанище Бургас – по т. 1 и пристанище Варна – по т. 2. Следователно и на основание чл. 106и, ал. 1 ЗМПВВППРБ, процесното решение подлежи на оспорване по реда за обжалване на индивидуални административни актове по АПК пред Административен съд – Варна или пред Административен съд – Бургас. Оспорващото дружество, което е със седалище в гр. Девня, област Варна, е депозирало жалбата си до Административен съд – Варна, който именно е съдът, на който спорът е подсъден на основание чл. 106и, ал. 1 ЗМПВВППРБ, тъй като тази разпоредба е специална и дерогира общата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК. Предвид изложените мотиви, настоящият състав счита, че спорът е подсъден на Административен съд – Варна, поради което съдебното производство пред Върховния административен съд следва да се прекрати и да се повдигне спор за подсъдност между Върховния административен съд и Административен съд – Варна. Съгласно чл. 135, ал. 4, пр. 2 АПК, компетентен да се произнесе по повдигнатия спор е петчленен състав на Върховния административен съд, на който делото следва да се изпрати. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 6, във връзка с ал. 4, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второто отделение,