Определение № 5684 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Й.- Н., подадена срещу решение №261367/13.12.23г. на СГС, с което е отхвърлен искът на касатора по чл. 59 ЗЗД за сумата от 18746,63лв.. В изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищцата И. Н. твърди в исковата молба, че е била собственик на 5/6ид.ч. от от ап.2, ет.2, находящ се в [населено място], [улица], а ответницата М. М. притежавала останалите 1/6ид.ч.. Но ответницата продала 1/3ид.ч. от имота на трето лице за сумата от 35850лв.. Тъй като ответницата била собственик само на 1/6ид.ч., то тя се неоснователно обогатила за сметка на ищцата с половината сума. Ищцата претендира плащане на сумата от 18746,63лв. на основание чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД като платена без основание. В срока за отговор ответницата е възразила, че ищцата не е била страна по договора за покупко- продажба и затова не можела да претендира връщане на половината цена. СРС е квалифицирал иска по чл. 59 от ЗЗД и го е отхвърлил, тъй като ищцата не се била обеднила от сделката, доколкото нейната квота в съсобствеността не била накърнена, защото никой не можел да прехвърли права, които не притежавал. Във въззивната жалба ищцата е повторила твърденията и правното си становище, направени с исковата молба. Според ищцата ответницата се била обогатила за нейна сметка. СГС е потвърдил първоинстанционното решение със същите мотиви, а именно, че ищцата не се била обеднила от сделката, тъй като нейните идеални части от имота не били прехвърлени, доколкото никой не можел да прехвърли права, които не притежавал. В касационната жалба ищцата отново излага твърденията си за това, че ответницата се била обогатила, но липсват доводи в жалбата за това, че ищцата се била обеднила от сключената сделка. В изложението се поставят процесуални въпроси относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви по фактите, доводите и възраженията на страните, но няма поставен въпрос във връзка с извода на съда за липсата на обедняване на ищцата. Въз основа на изложеното, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Относно материалните предпоставки на иска по чл. 59 от ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Липсата на обедняване на ищцата съдът е обосновал чрез прилагането на принципа в правото, че никой не може да прехвърли права, които не притежава, както и в съответствие с практиката на ВКС, че договорът за покупко- продажба на чужда вещ е действителен, но вещно- прехвърлителният ефект настъпва само по отношение на притежаваните от продавача идеални части. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и съдът го е направил в съответствие със съдебната практика. Дал е отговор на всички доводи и възражения на ищцата, включително е обосновал решаващия си извод за липса на обедняване на ищцата. С оглед изхода на спора и въз основа на представеният договор за безплатна правна помощ и направеното своевременно искане в отговора на касационната жалба за присъждане на разноски, следва да се присъди 2087,16лв. адвокатско възнаграждение на адв. А. Т., процесуален представител на ответницата, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за настоящата инстанция. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО