Решение № 2291 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1304/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – Варна срещу Решение № 14170/17.12.2025 г., постановено по адм.дело № 1905/2025г. на Административен съд – Варна, в частта с която е отменен Ревизионен акт № Р-03000324005496-091-001/25.04.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 120/14.07.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Евро Фреш Каварна" EООД са установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. за разликата над 250 лв. до 15 386,91 лв. главница и лихвите в размера над 89,08 лв. до 5 482, 82 лв.; за корпоративен данък за 2022 г. за разликата над 448,95 лв. до 21 232,89 лв. главница и лихвите в размера над 111,25 лв. до 5261,55 лв.; установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период 12. 2021 г. за разликата над 180 лв. до 30 453,83 лв. и лихви в размер над 74,04 до 12 264,45 лева. Според твърденията на касатора решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно е прието от решаващия състав, че не са доказани основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. В тази насока излага твърдения, че ревизираното лице (РЛ) "Евро Фреш Каварна" EООД търгува с различни по вид и обем стоки, които не са заведени аналитично по видове, количество и единична цена, а представения регистър на сметка 304 „Стоки“ се води само стойностно по фактури и доставчици. Липсата на аналитична счетоводна отчетност не давала възможност да се проследи движението на отделните видове стоки, продадените и непродадените стоки по вид и количество към края на отчетния период. Извършеното отписване на стоките - еднократно в края на годината за 2022 г., а за 2021г. в края на месеца, с една стопанска операция само стойностно, нарушавало принципите по чл.26, ал.1 т.1-9 от ЗС, в това число и по т.4 – принципа на начисляване. Твърди се също, че в нарушение на чл.28, ал.1 от ЗС, дружеството не представило инвентаризиционни описи. С горното се обосновава наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Твърди се, че е доказана и предпоставка по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи, предвид наличието на нередовна счетоводна отчетност и събрани и анализирани данни за декларирани надценки и реализирана печалба от дружества, извършващи същата дейност при същите или подобни условия. Отделно от това твърди, че дори да се приеме за недоказано наличие на обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред, то в случая било безспорно доказано основание по чл.16, ал.1 от ЗКПО - наличие на отклонение от данъчно облагане. В тази връзка се позовава на данните, събрани от трети лица, за установена средна пазарна надценка от търговци, извършващи идентична дейност и се позовава на чл.62-65 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. В заключение, претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, в частта в която е отменен. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на по 3 949 евро за всяка инстанция и държавна такса за касационното производство в размер на 363,75 евро. Ответникът – "Евро Фреш Каварна" EООД, чрез адв. Д. Топалова, оспорва подадената касационна жалба и изразява становище за неоснователност на същата. В подробно обоснован писмен отговор се твърди, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209 АПК. Счита, че правилно съдът приел недоказани основания за провеждане на ревизията по особения ред. Допълнително поддържа, че в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО се облага потенциален, възможен приход, а не действително реализиран такъв. Позовава се и на решение № 13507/11.12.2024г. по адм. дело № 8138/2024 г. на ВАС, съгласно което в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО не са налице "укрити приходи" или "укрита печалба" по см. на чл. 122 и сл. от ДОПК, а е налице отклонение от данъчно облагане, което не е свързано с фактически реализиран приход или печалба. Въз основа на горното се иска решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 690 евро, съгласно договор за процесуално представителство, фактури и документ за плащане по банков път. Върховен административен съд, състав на първо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на АС – Варна, в обжалваната му част е отменил Ревизионен акт № Р-03000324005496-091-001/25.04.2025 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 120/14.07.2025 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Евро Фреш Каварна" EООД са установени задължения за корпоративен данък за 2021 г. за разликата над 250 лв. до 15 386,91 лв. главница и лихвите в размера над 89,08 лв. до 5 482,82 лв.; за корпоративен данък за 2022 г. за разликата над 448,95 лв. до 21 232,89 лв. главница и лихвите в размера над 111,25 лв. до 5261,55 лв.; установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период 12. 2021 г. за разликата над 180 лв. до 30 453,83 лв. и лихви в размер над 74,04 до 12 264,45 лева. При издаването на ревизионния акт, органите по приходите са приели, че са налице основания по чл. 122, ал.1, т.2 и т.4 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, изразяващи се в данни за укрити приходи от продажби на плодове и зеленчуци, както и че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък. В хода на ревизията е прието, че РЛ "Евро Фреш Каварна" EООД търгува с различни по вид и обем стоки- плодове и зеленчуци, които не са заведени аналитично по видове, количество и единична цена, а представения регистър на сметка 304 „Стоки“ се води само стойностно по фактури и доставчици. Прието е, че липсата на аналитична счетоводна отчетност не дава възможност да се проследи движението на отделните видове стоки, продадените и непродадените стоки по вид и количество към края на отчетния период. Направен е извод, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък – основание за провеждане на ревизията по особения ред. Въз основа на тази констатация е събрана информация за средна надценка, прилагана от дружества със същата дейност и през същия период. След извършен анализ на събраната информация от трети лица е прието за установено и основанието – наличие на данни за укрити приходи, формирани от разликата между приетата в хода на ревизията продажна цена на стоките с приложена средна надценка на продажбите на база информация от трети лица и продажната цена по фактури и касови отчети на РЛ. Задълженията за корпоративен данък и ДДС, установени с РА, в тази му част, са определени въз основа на данъчни основи по чл.122, ал.2 от ДОПК, в която са включени неотчетената печалба, респ. неотчетени приходи от продажба на стоки. За да отмени РА, в тази му част, АС –Варна е приел, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК (данни за укрити приходи) и по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане). Съдът е обсъдил установените факти, че в счетоводството на дружеството стоките не са заведени аналитично по видове, количества и единична цена, а само стойностно по фактури и доставчици, както и невъзможността за проследяване на стоковия поток и неговата реализация /по артикули, количествено и стойностно/, както и изписване на съответната отчетна стойност /по артикули, количествено и стойностно, но е приел, че от тези факти не следва извод за липса на счетоводна отчетност или, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. От граматичният анализ на нормата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, съдът приел, че при налична и представена счетоводна отчетност, осигуряваща възможност за установяване на основата за данъчно облагане, изтъкнатата липса на аналитичност на сметка 304 /стоки/ не е основание да се приеме, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В тази насока се е позовал на практика ВАС (Решение № 13781/6.11.2020 г. по адм. дело № 7218/2020 г. по описа на ВАС, I отд., Решение № 8023 от 30.06.2016 г. по адм. дело № 6619/2015 г. по описа на ВАС, VIII отд., Решение № 1707 от 15.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3679/2022 г., I отд.), съгласно която „само от обстоятелството, че счетоводна сметка 304 "Стоки" е заведена синтетично, не може да се приеме, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане“. Приел е, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК също не е установено, тъй като прилагането на по-ниска надценка от жалбоподателя спрямо установената въз основа на декларациите на други лица средна надценка не води до извод, че жалбоподателят е получил по-високи от отчетените приходи. Посочил е, че съгласно Счетоводен стандарт 18 "Приход" е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, като този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. От определението за приход е прието, че констатацията за осъществяване на продажбите на по-ниска средна надценка от установената от органите по приходите, не означава, че дружеството действително е получило по-висок от декларирания размер на приходите. Обоснован е правният извод, че незаконосъобразно е определен размерът на прихода за 2021 г. в размер на 151 369, 17 лв. и за 2022 г. в размер на 209 839, 35 лв., който следва да участва при образуване на данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО. При съобразяване с горното, ревизионния акт е приет за незаконосъобразен и в частта му начислен допълнителен ДДС за д. п. м. 12. 2021 г. в размер на 30 273, 83 лв. върху определените от ревизиращите органи укрити приходи за извършени от "Евро фреш Каварна" ООД през 2021 г. продажби на плодове и зеленчуци при прилагане на определената от ревизиращите органи надценка. Решението е правилно. Административният съд е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК. Установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно относимите материалноправни норми. Анализирани са подробно твърденията както в ревизионния акт, така и в решението на директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна за наличие на основания за провеждане на ревизията по особения ред. За да приеме, че определянето на данъците по особения ред е неправилно, съдът се е обосновал подробно, като е изложил мотиви по отношение на приетите основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Мотивите на пъровинстанционния съд напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са касационните доводи за установени основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за приложение на особения ред за облагане - данни за укрити приходи или, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък. По аргумент от чл.124, ал. 2 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството по чл.122, ал.1 от ДОПК е на органите по приходите, като е достатъчно да се докаже поне едно от изброените в разпоредбата обстоятелства. В случая правилно съдът е приел, че не се доказва обстоятелството, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък и ДДС, както и че не са налице данни за укрити приходи. Това твърдение е опровергано от констатациите в хода на ревизията. Видно от съдържанието на ревизионния доклад и ревизионния акт, приходите от продажби на плодове и зеленчуци не са укрити и са представени фактури и касови отчети от РЛ за извършените продажби. Обстоятелството, че приходната администрация не кредитира така представената счетоводна отчетност, по съображения, че продажбите на РЛ са под средните продажни цени на други търговци, извършващи същата или подобна дейност, е ирелевантно за установяване на основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК. Само при доказване на поне едно от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, органите по приходите могат да приложат специалния ред за облагане. Правилно пъровинстанционния съд е приел, че при налична и представена счетоводна отчетност, осигуряваща възможност за установяване на основата за данъчно облагане, изтъкнатата липса на аналитичност на сметка 304 /стоки/ не е основание да се приеме, наличие на данни за укрити приходи или, че воденото счетоводство не дава възможност да се определи основата за облагане с корпоративен данък и ДДС. Данни за укрити приходи биха били налице, ако продажбите на плодове и зеленчуци не са декларирани и укрити, в който случай за определяне на данъчната основа е приложим специалния ред за облагане, включително чрез анализ на средни надценки от други търговци. В случая, продажбите са декларирани и са представени фактури и касови отчети, поради което няма основание за определяне на данъчната основа по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. Неоснователни са и касационните доводи, че дори да се приеме за недоказано наличие на обстоятелства за провеждане на ревизията по особения ред, то в случая е доказано основание по чл.16, ал.1 от ЗКПО - наличие на отклонение от данъчно облагане. Ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и установените задължения за корпоративен данък и ДДС, в отменената им част са определени въз основа на данъчни основи за облагане, определени по чл.122, ал.2 от ДОПК. При недоказано поне едно от твърдените основания за провеждане на ревизията по особения ред, ревизионния акт, в частта на установени задължения по чл.122, ал.2 от ДОПК, правилно е отменен като незаконосъобразен. Освен това, в хода на ревизията и при административното оспорване на РА, органите по приходите не са изложили фактически или правни основания за установяване на задължения на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО. Разсъжденията на първоинстанционния съд в насока, че направената в РА констатации кореспондират с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, която обаче не е доказана, са извън предмета на спора, след като твърдения за наличие на отклонение от данъчно облагане, като основание за установяване на задължения за корпоративен данък не са изложени от органите по приходите, поради което и доводите в касационната жалба за доказано основание по чл.16, ал.1 от ЗКПО са неотносими към спора и разсъжденията на първоинстанционния съд, в тази им част, не подлежат на проверка от касационната инстанция. По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация "Евро Фреш Каварна" EООД следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 690 евро, за които са представени доказателства, че са договорени и платени. При липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а и с оглед претенцията на касатора за разноски в по-висок размер, така определените разноски не следва да бъдат редуцирани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, състав на първо отделение