Определение № 3618 от 15.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5117/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А. Г. ЕГН [ЕГН] против решение № 398 от 27.07.2023 г. по гр.д.№ 412/2023 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 275 от 17.02.2023г. по гр. д. № 2090/2022г. на РС Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Д. А. Д., родена на 16.04.1958 г. във Великобритания, ЛНЧ [ЕГН], иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страх в резултат на извършена на 21.11.2020г. стрелба с газ – сигнален пистолет и заплашителен знак с ръка и в резултат на отправени в периода 21.11.2020г. – 03.08.2021г. обидни думи и заплахи за живота на ищеца. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 45 ЗЗД и необоснованост на изводите, че са останали недоказани твърденията на ищеца за противоправни действия от ответницата. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.В хипотезата на иск по чл. 45 ЗЗД, насочен срещу физическо лице – причинител на вредата, какви следва да са елементите на фактическия състав, обуславящ отговорността на деликвента и в какво следва да се изразява противоправността на деянието? 2.В хипотезата на иск по чл. 45 ЗЗД, какви са критериите, които следва да формират правните изводи на съда, за да приеме, че деянието е извършено противоправно и от него са настъпили вреди за увреденото лице? По тези два въпроса се твърди противоречие с Решение № 166/03.08.2011 г. по гр.д.№ 1065/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и Решение № 339 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 325/2011 г. на ВКС, ІІІ гр..о. и ПП-7-1959 г. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото предявеният иск не е доказан и въпросите са неотносими, а решението на съда не е постановено в противоречие със съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: За да потвърди решението на РС, с което предявеният иск е отхвърлен, възивният съд е приел от фактическа страна следното: Страните са собственици на съседни недвижими имоти в [населено място], махала Г.. Св. Б., която живее на фактически начала с ищеца, разказва в показанията си, че на 21.11.2020 г. тя, заедно с ищеца и неговата сестра св.Л. били на терасата на имота в [населено място] и тримата видели ответницата на пътя зад оградата с насочен срещу тях пистолет, с който стреляла около 5-6 пъти с двойно възпламенителни ракети, които минали на около метър над главите им и викала нещо на английски. В този момент пред къщата на ищеца е нямало улично осветление. Те сигнализирали за случилото се в полицията. Пристигналите служители на МВР само направили забележка на ответницата, която в това време имала гости. Преди този случай, на неизвестна дата ответницата направила към нея и към ищеца знак с ръка за обезглавяване, а на друга дата го нарекла на английски „глупав, прост човек“. В резултат на това, ищецът се чувстват заплашени от действията на ответницата, унизени от липсата на закрила от страна на МВР и другите държавни институции към които са се обръщали. В показанията на св. Р. Л. – сестра на ищеца, се установява, че отношенията между страните били конфликтни, тъй като ответницата пускала животни в имота на ищцата. Присъствала на случай, при който ответницата е направила към ищеца и към неговата приятелка (свид. Б.) жест с ръка за обезглавяване, който жест тя изтълкувала като заплаха. От ищеца обаче разбрала за случай на стрелба в една от вечерите през м. ноември 2020г или 2021г., когато той и приятелката му са били на терасата в имота си, а самата тя не е присъствала на случката. По думите на брат й изстреляните ракети се ударили в дърво на двора му, близо до терасата, на която са били. От показанията св. П. Б. - доведен от ответницата се установява, че в деня на християнското семейство преди две години няколко души, сред които и той, се събрали в къщата на ответницата в махала Г., където имало заря. Една от гостенките гръмнала няколко пъти във въздуха с нещо като сигнален пистолет, който бил насочен по посока към дерето. Не е виждал ответницата да стреля тогава и не е присъствал, когато е дошла полицията. Между къщите на страните разстоянието било 50-60 метра. Свидетелката И. Д. също присъствала на сбирката в къщата на ответницата в деня на християнското семейство преди около две години, където били и мъж и жена, живущи в [населено място], както и св. П. Б. и съпругата му. При прибирането си към своя дом чула ракета, но не е обърнала внимание от коя посока идва същата. От изисканата преписка № 721/2021 г. на Районна прокуратура – Велико Търново образувана по подадена жалба от ищеца срещу ответницата за отправени закани и заплахи, с постановление от 13.05.2021г. е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като няма данни за извършено престъпление от общ характер. От правна страна съдът е приел, че ищецът не е доказал пълно и главно трите си твърдения, че ответницата е извършила спрямо него три непозволени действия /целенасочено е произвела в посоката, в която се е намирал изстрели със газ – сигнален пистолет, отправила му е заплашителен знак с ръка, означаващ обезглавяване, и че в периода 21.11.2020 г. до 3.8.2021 г. го е обиждала и му се заканила/, от които е претърпял неимуществени вреди. Първото твърдение е преценено за недоказано, защото св. Л. не е пряк очевидец на процесните събития, а разказва това, което брат и й споделил. Показанията на св. Б., преценени съобразно изискването на чл. 172 ГПК, са приети за заинтересовани, защото е фактически съжител с ищеца и защото, сравнени с показанията на другата свидетелка Л., са необективни и им противоречат – тя заявява, че и Л. е присъствала на терасата, което противоречи на заявеното от последната в показанията й. Отчетено е и това, че улично осветление не е имало, а показанията на Б. са, че точно ответницата насочила газов пистолет срещу ищеца, минавайки по улицата, а и защото дошлите полицаи не констатирали никакво действие смущаващо ищеца и реда. Преценени са и показанията на св. Б., които установяват различна фактическа обстановка от описаната от ищеца. Безспорно установеният факт, че същата вечер от двора на ответницата са произвеждане изстрели с газ – сигнален пистолет и е имало заря не е квалифицирано като противоправно деяние, тъй като същото няма вредоносен характер по отношение на ищеца, т.е. не нарушават забраната да не се вреди други му. За недоказано е прието и второто твърдение на ищеца от изложените свидетелски показания, вкл. и на св. Б., която посочва, че не е разбрала дали този жест е насочен към нея или към ищеца, а показанията на сестрата на ищеца не са кредитирани в тази част. Твърдението за нанесени обиди на ищеца също е преценено за недоказано от показанията на свидетелите на ищеца, включително и като конкретни действия на тялото и изрази, защото показанията съдържат интерпретациите на ищеца и свидетелките. Според св. Б. имало един случай на отправени към ищеца обиди от ответницата, която го била нарекла на английски език „глупав, прост човек“, но самия израз не е възпроизведен, за да се провери дали правилно е интерпретиран от свидетелката. Затова е обобщено, че не са доказани деянията и противоправността им и обективно обиден характер, които да засягат честта и достойнството на ищеца. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесълпо редовни възивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Предявеният иск е отхвърлен като недоказан, затова първия въпрос, съдържащ условието, че иска е насочен срещу причинителя на вредите, не определя изхода от спора. Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са изяснени в съдебната практика. В настоящия случай обаче извършване на деяния от ответницата не са доказани, както и противоправност на изстрелването на ракети, които не е доказано да са засегнали ищеца. Вторият въпрос също не определя изхода от спора. Противоправността на деянието се определя от това дали нарушава конкретна правна норма, или общо правният принцип, залегнал в чл. 45 ЗЗД да не се вреди други му. Вредите винаги са конкретни обективни и подлежат на доказване. Тези елементи на деликта не се определят от критерии, а се доказват и установяват конкретно по всеки спор. Настоящият състав не констатира и противоречие с посочените от касатора Решение № 166/03.08.2011 г. по гр.д.№ 1065/2010 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и Решение № 339 от 27.12.2011 г. по гр.д. № 325/2011 г. на ВКС, ІІІ гр..о. и ПП-7-1959 г. Първото решение е неприложимо, защото по настоящия спор няма решение по УБДХ. Служителите на МВР не са съставили дори предупредителен протокол на ответницата по ЗМВР. Според второто решение, а същото е прието и в ПП-7-1959 г., за да е основателен този иск по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, която се предполага, съгл. чл. 45, ал.2 ЗЗД/, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Противоправно деяние и вредата подлежат на установяване от ищеца. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта на доказването й също лежи върху този, който я твърди. Тъй като ищецът не е доказал тези елементи, въззивното решение не е постановено в противоречие с тази съдебна практика. В обобщение не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказания с договора за правна помощ размер 700 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение