Определение № 3957 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5162/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.И.А., срещу решение №151/09.02.2023г. по в.гр.д.№2349/2022г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №2237/22.05.2019г., постановено по гр.д. №15573/2015г. по описа на Варненския районен съд в частта, с която К. Е. В., [ЕГН], действащ в производството чрез майка си и законен представител Н. Д. В., [ЕГН], е осъден да заплати на Н. Г. Г., [ЕГН], на основание чл.61, ал. 2 ЗЗД сумата 4 787.23лв., представляваща обезщетение за извършени в периода 2013 - 2015г. подобрения в съсобствен имот с идентификатор *** чрез: доставка и монтаж на метална плъзгаща врата, изработена по индивидуален проект (кух профил 40/30 mm (общо 38м) и 15/15mm (60м), винкел 36/36 (10м), ламарина 2mm (3 м2) за вход към поземления имот от улицата; изкопаване кладенец, 15 м. дълбочина, с бетонни рингове 80 см., ръчен изкоп за тръби за вода, 2 куб.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот, полагане на PVC тръби за вода, 13 лин.ч.. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот и засаждане на: 5 бр. ябълкови дръвчета, от които 2 бр. сорт „Карастоянка" и 2 бр. „Петровка"; 10 бр. крушови дървета, сортове боскова масловка, пас красан, пакамс триумф, полски круши; 5 бр. прасковени дървета, всички сорт хале; 2 бр. смокинови дървета; 2 бр. черешови дървета; по 1 бр. нар, кайсия и дрян; 1 бр. касис; 15 корена къпини и 30 корена малини; ягоди, от които 20 кв.м. засадени през есента на 2013 г. и 26 кв.м. засадени през пролетта на 2014 г.; лози: 2 бр. засадени през есента на 2013 г. - шафла и перла; 4 бр. засадени през есента на 2014 г. - чауш, ркацители, шафла; 6 бр. засадени през есента на 2015 г. - булгар, русалка, италия, тракия, кардинал; 4 бр. индийски люляк; 1 бр. калестелемон; 2 бр. рози; 1бр. албиция; 1 бр. бамбук; 2 бр. други, като вместо него е постановено друго решение, с което предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли да бъде отменено и да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за заплащане на извършените в съсобствения имот подобрения бъде уважен в предявения размер. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси: 1/Приложим ли е институтът на водене на чужда работа без натоварване в случаите, когато при съществуваща договорка за разпределено ползване на съсобствен имот, съсобственикът е извършил подобрения само върху реална част от имота, която само той ползва и у него е била формирана волята да извърши само „своя“, а не „чужда“ работа. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС№6/1974г. и решение №152/09.07.2023г. по гр.д.№11/2013г. на ВКС. 2/Дължи ли се на съсобственик обезщетение от останалите съсобственици в размер на изразходваното за подобрения, предприети и извършени върху реална част от имота, която само той е ползвал при съществуваща договорка за разпределено ползване на съсобствен имот, а след делбата тази реална част е попаднала в дял на другия съсобственик. Твърди се, че изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №1/24.07.2019г. по гр.д.№1131/2018г. на ВКС, ІІ г.о. 3/Задължена ли е въззивната инстанция, включително след връщане на делото за ново разглеждане да обсъди всички доводи, твърдения и възражения на страните по спорния предмет и да подложи на самостоятелна преценка доказателствата по делото, подкрепящи защитните тези на страните и изложи свои мотиви по същите, и при нужда да приложи различна правна норма от приложената до момента. 4/Ограничен ли е въззивният съд, при върнато му за ново разглеждане дело, от приложение на различна от обсъдената от ВКС правна норма, когато има основания съобразно събрания доказателствен материал и въведени възражения на страна да се измени правната квалификация на спора. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следните решения на ВКС: решение №195/04.07.2012г. по гр.д.№632/2011г. на ВКС, І г.о., т.10 от ТР№1/2001г. от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК, решение №60298/18.08.2022г. по гр.д.№4163/2020г. на ВКС, ІVг.о., решение №193/30.11.2016г. по гр.д.№842/2016г. на ВКС, ІІІг.о., решене №13/2013г. по т.д.№34/2013г. на ВКС, ІІт.о., решение №75/20.06.2016г. по т.д.№1608 /2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №94/13.09.2016г. по т.д.№768/2014г. на ВКС, ІІт.о., решение №161/04.10.2016г. на ВКС по т.д.№2220/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №202/25.01.2018г. по т.д.№1826/2016г. на ВКС, І т.о. 5/Следва ли съдът да назначи повторна съдебна експертиза, когато възниква съмнение за правилността на заключението на вещото лице и същото е оспорено от страната своевременно. 6/Допустимо ли е съдът да формира решаващите си изводи за наличие или липса на подлежащи за обезщетяване подобрения, извършени от съсобственик в делбен имот, въз основа на данни по експертно заключение, установяващи пазарни стойности на този имот със и без подобренията, но и двете несъпоставими с вече пазарната оценка, послужила за определяне стойността на дяловете на съделителите. Навеждат се доводи, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение №174/12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на ВКС, І т.о. Ответникът по касационната жалба К. В., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване на въззивното решение да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че след отменителното решение на ВКС, настоящото въззивно производство е само по отношение на първоинстанционно решение, в частта, с която въззивникът К. Е. В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Д. В. е осъден на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати на Н. Г. Г. ЕГН [ЕГН] сумата от 4 787.23лв., представляваща обезщетение за извършени в периода 2013 - 2015г. подобрения в съсобствен имот с идентификатор *** чрез: доставка и монтаж на метална плъзгаща врата, изработена по индивидуален проект (кух профил 40/30 m m (общо 38м) и 15/15mm (60м), винкел 36/36 (10м), ламарина 2 m m (3 м2)) за вход към поземления имот от улицата; изкопаване кладенец, 15 м. дълбочина, с бетонни рингове 80 см., ръчен изкоп за тръби за вода, 2 куб.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот, полагане на PVC тръби за вода, 13 лин.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот и засаждане на: 5 бр. ябълкови дръвчета, от които 2 бр. сорт „Карастоянка" и 2 бр. „Петровка"; 10 бр. крушови дървета, сортове боскова масловка, пас красан, пакамс триумф, полски круши; 5 бр. прасковени дървета, всички сорт хале; 2 бр. смокинови дървета; 2 бр. черешови дървета; по 1 бр. нар, кайсия и дрян; 1 бр. касис; 15 корена къпини и 30 корена малини; ягоди, от които 20 кв.м. 3 засадени през есента на 2013 г. и 26 кв.м. засадени през пролетта на 2014 г.; лози: 2 бр. засадени през есента на 2013 г. - шафла и перла; 4 бр. засадени през есента на 2014 г. - чауш, ркацители, шафла; 6 бр. засадени през есента на 2015 г. - булгар, русалка, италия, тракия, кардинал; 4 бр. индийски люляк; 1 бр. калестелемон; 2 бр. рози 1 бр. албиция; 1 бр.; бамбук; 2 бр. други. Искът по чл. 62, ал.1 ЗЗД е предявен при условията на чл. 346 ГПК в производство за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** и построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, допусната при равни квоти между страните от по 1/2 ид.ч..Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез възлагане в дял на К. Е. В. на незастроената част от поземления имот с проектен идентификатор *** на стойност 26 670лв. и възлагане в дял на Н. Г. Г. поземления имот с проектен идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** на обща стойност 42 030лв., като Н. Г. Г. е осъден да заплати на К. Е. В. сумата от 7680 лв. за уравнение на дела му. В о.с.з., проведено на 23.02.2018г. е предявена претенция по сметки от Н. Г. Г. срещу К. Е. В. за осъждането на последния да му заплати сумата от 17 217.00лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на направените от ищеца по претенцията разходи за СМР и подобрения в делбения имот /в терена и в жилищната сграда/, евентуално 1/2 ч. от увеличената стойност на имота след подобренията, които дейности са били извършени в периода 2013г.–2015г. лично или с възлагане от Н. Г., в т.ч. материали и труд, със знанието и без противопоставяне на съсобственика в поземления имот №*** и в жилищна сграда №***. В хода на първоинстанционното производство е изрично признато от ответника по претенциите по сметки, и обявено по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорно от съда, че претендираните от Н. Г. подобрения, СМР и дейности са извършени и/или финансирани само от него, в твърдяните обем, вид и година на извършване. От заключението на Съдебно-оценителната експертиза, назначена в изпълнение на задължителните указания на ВКС, изслушана в о.с.з., проведено на 25.01.2023г., се установява, че при огледа, извършен на 16.01.2023г. на място в.л. е констатирало в поземленият имот с ид.№ *** наличието на следните подобрения - без сградата: 1.1 Доставка и монтаж на метална плъзгаща врата, изработена по индивидуален проект (кух профил 40/30 мм (общо 38м) и 15/15мм (60м), винкел 36/36 (10м), ламарина 2мм (3 м2)) за вход към поземления имот от улицата; ( монтирана октомври ноември 2012г.); 1.2 Изкопаване кладенец, 15 м. дълбочина, с бетонни рингове 80 см., (февруари април 2015г.); 1. 3. Ръчен изкоп за тръби за вода, 2 куб.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот, ( извършено през лятото на 2015г.); 1.4. Полагане на PVC ф 25 тръби за вода, 13 лин.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот (извършено през лятото на 2015г.); 1.5. Засаждане на: 5 бр. ябълкови дръвчета, от които 2 бр. сорт „Карастоянка" и 2 бр. „Петровка";( засадени през есента на 2013г.); 10 бр. крушови дървета, сортове боскова масловка, пас красан, пакамс триумф, полски круши;( 6 бр. засадени през есента на 2013г. и 4 бр. засадени през есента на 2014г.); 5 бр. прасковени дървета, всички сорт хале; ( засадени през есента на 201 Зг.; 2 бр. смокинови дървета;;( засадени през есента на 2014г.; 2 бр. черешови дървета;( засадени през есента на 2014г.); по 1 бр. нар, кайсия ( засадени през есента на 201 Зг. и дрян (засаден есента на 2014г.); 1 бр. касис; (засаден есента на 2013г.); 15 корена къпини и 30 корена малини; (засадени есента на 201 Зг.); ягоди, от които 20 кв.м. засадени през есента на 2013 г. и 26 кв.м. засадени през пролетта на 2014 г. лози: 2 бр. засадени през есента на 2013 г. - шафла и перла; 4 бр. 6 засадени през есента на 2014 г. - чауш, ркацители, шафла; 6 бр. засадени през есента на 2015 г. - булгар, русалка, италия, тракия, кардинал; 4 бр. индийски люляк; 1 бр. калестелемон; 2 бр. рози ( засадени пролетта на 2014г.) 1 бр. албиция 1 бр.; бамбук; 2 бр. други. (засадени пролетта на 2015г.) Според заключението, общата стойност на подобренията в поземления имот към 09.07.2019г. е 9815 лв., от които 8 090 лв. за строителните подобрения, и 1725 лв. – за трайните насаждения.Използвайки метода на пазарните аналози, в.л. дава заключение, че пазарната стойност на поземления имот с ид.*** към 09.07.2019г. ведно с извършените подобрения, описани по-горе, се определя в размер на 66 315 лв.Пазарната стойност на поземления имот с ид.*** към 09.07.2019г. ако в него не бяха извършени посочените в предходната точка подобрения се определя в размер на 56 500лв. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че когато едно лице направи разноски за изцяло или отчасти за чужд имот, същото има право на парично обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване.От съвкупния анализ на показанията на свидетелите, разпитани в хода на първоинстанционното производство, се налага извода, че К. В.-към този период малолетен, чрез неговата майка Н. В. е знаел, че в общия имот и в къщата се извършват дейности и подобрения, доколкото е бил уведомен за това и е посещавал имота в периода 2014-2015г.Установява се, че са водени предварителни разговори по повод предприемане на ремонтни дейности, но майката на ответника /и негов законен представител/ е отказала да участва в извършването и финансирането им.Ищецът, като съсобственик на извършените в общия имот подобрения, има право на съответна на притежаваната от ответника идеална част в общността от направените разноски, до размера на обогатяването.В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, както и в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, към която препраща чл. 61, ал. 3 ЗЗД дължимото от обогатилия се съсобственик обезщетение е в размер на по-малката сума между стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота. След като и в двете хипотези размерът на дължимото обезщетение за извършени от съсобственик подобрения е един и също, то ирелевантно е доказването на противопоставяне от страна на ответника на извършването на разноски от страна на ищеца за съсобствения имот.В отношенията между съсобствениците на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски.В ППВС № 6/1974 г., т. 2 е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до увеличаване стойността на вещта.Когато отношенията между съсобственици се уреждат в някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД (разходите са направени без съгласието на другите съсобственици или въпреки изричното им противопоставяне) обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. В практиката на ВКС (решение № 378/2.11.2011 г. по гр. д. № 1110/2010 г., I г. о.) е дадено тълкуване, че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност в състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното извършване, определени към деня на постановяване на решението.Съобразно указанията на ВКС в отменителното решене, когато между страните липсва договор преценката кои разноски са луксозни, следва да се направи не с оглед вида на извършеното или на вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот, а с оглед на определения в конкретните правни норми, уреждащи отношенията между страните, размер на обезщетението. Когато правна норма свързва размера на обезщетението с увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване на стойността над пазарната.В такава хипотеза съдът ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на имота, а не с оглед действителната стойност, която същия има в резултат на извършените луксозни подобрения.При новото разглеждане на делото предмет на въззивна проверка е само претенцията на Н. Г. за заплащане на сумата от 4787.23 лв. за извършени в периода 2013 - 2015 г. подобрения, които бяха посочени по-горе.Тъй като решението в частта, касаеща извършването на делбата е влязло в сила като необжалвано, то със силата на пресъдено нещо е определена стойността на дяловете на всеки съделител, които в случая са по 34 350лв., представляващи 1/2 от общата оценка на имота от 68 700 лв., от които 53 300 лв. стойност на поземления имоти и 15 400 лв. стойност на сградата. Стойността на получения от Н. Г. дял е 42 030 лв., от които 26 630 лв. е стойността на поставения му в дял поземлен имот и 15 400 лв. е стойността на сградата (за която и са извършени разноски за претендираните подобрения в размер на 30 766 лв.), а стойността на получения от К. В. дял е 26 679 лв. за поставения му в дял незастроен поземлен имот.Съобразно тези стойности и правата в прекратената съсобственост е присъдено и парично уравнение на дела на К. В. в размер на 7 680лв.Т.е. със силата на присъдено нещо е прието, че към датата на изготвяне на експертизата в хода на производството по извършване на делбата, пазарната стойност само на поземления имот /без сградата/ е 53 300 лева.Според заключението на СОЕ, изслушана в хода на настоящото производство, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, пазарната стойност на поземления имот с ид.*** към 09.07.2019г. ведно с извършените подобрения, описани по-горе, се определя в размер на 66 315 лв., а пазарната му стойност към същия момент ако в него не бяха извършени посочените в предходната точка подобрения е в размер на 56 500лв.Разноските, които са двоели до увеличаване на стойността на имота над пазарната са луксозни и според правната теория не следва да се обезщетяват в отношенията между съсобствениците, поради което и съобразно указанията на ВКС, настоящият състав приема, че пазарната стойност на делбения поземлен имот към 09.07.2019г. е 56 500 лв. –без описаните подобрения / както е посочено в СОЕ/.От друга страна, с влязлото в сила решене по извършаване на делбата е прието, че към момента на изготвяне на експертизата, пазарната стойност на поземления имот е 53 300лв. Доколкото пазарната стойност /56 500 лв./ на поземления имот без подобренията към 09.07.2019г. е по-висока от пазарната оценка, определена с влязлото в сила решение по допускане на делбата- 53 300лв., то обезщетение на осн. Чл. 61, ал.2 ЗЗД не се дължи, тъй като влагането на суми от Н. Г. в съсобствения поземлен имот не е довело до увеличаване на пазарната му стойност към момента на прекратяване на съсобствеността.От горното следва, че за К. В. липсва обогатяване, т.е. не е възникнало и задължение за обезщетяване за направените разходи.По изложените съображения въззивнят съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, с която К. Е. В., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н. Д. В. е осъден на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати на Н. Г. Г. ЕГН [ЕГН] сумата от 4 787.23лв., представляваща обезщетение за извършени в периода 2013 - 2015г. подобрения в съсобствения им имот. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не противоречат на ППВС№6/1974г. и Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК/посоченото в изложението решение № 152 от 9.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 11/2013 г., I г. о., ГК е в случая неотносимо, тъй като разглежда принципната възможност да се прехвърли вземането за подобрения чрез договор за цесия/.Според тази практика ако съсобственикът е извършил подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК: правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.В настоящия случай въззивният съд не е изложил мотиви, че между страните съществува договорка за разпределяне ползването на съсобствения имот, тъй като по делото не са били събрани доказателства, които да установят това обстоятелство.От обясненията на законния представител на ответника/стр.192/, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели/стр.225-227/, се установява, че в действителност такава уговорка между страните е нямало, а подобренията са били извършени от ищеца със знанието, но без противопоставянето от другия съсобственик. Поставеният в изложението въпрос №2 е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като както бе посочено по-горе няма доказателства за съществуваща уговорка за разпределеня на ползването между съсобствениците.Посоченото в изложението решение на тричленен състав на ВКС е също неотносимо, тъй като в него са разгледани въпросите как следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с извършените в общия имот подобрения, съотв. как се разпределя доказателствената тежест за установяване на средствата, които са вложени в извършването на тези подобрения, когато съсобствениците са живеели на съпружески начала. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос.Въззивната инстанция е изложила мотиви относно всички правнорелевантни факти, които са част от предмета на доказване: кога може да се приеме, че в един съсобствен имот са били извършени подобрения; подлежат на обезщетяване т.нар „луксозни подобрения“; липсата на спор между страните, че претендираните от ищеца подобрения съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, както и относно обстоятелството,че всички разходи за тяхното извършване са били поети от ищеца; как се определя размера на следващото се на съсобственика обезщетение за извършените подобрения; формира ли се сила на пресъдено нещо относно стойността на дяловете на всеки един от съделителите когато решението по извършването на делбата е влязло в законна сила. С решение № 195 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 632/2011 г., I г. о., което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че определянето на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона, поради което следва да се приеме, че когато касационната инстанция дава указания за възприемане на една или друга правна квалификация, това са указания по прилагането на закона и те са задължителни за съда, на който делото се връща за ново разглеждане съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК .Това означава, че при новото разглеждане на делото въззивния съд не може да се отклони от дадената от касационната инстанция правна квалификация. В настоящия случай в отменителното решение на ВКС не са дадени задължителни указания за правната квалификация на спорното право, а само относно необходимостта от назначаване на СТЕ и преценка в кои случаи ще са налице подобрения, които подлежат на обезщетяване. Поради изложеното следва да се приеме, че поставения четвърти въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд.Правната квалификация е определена от тази инстанция самостоятелно като е изходеното от наведените от ищеца твърдения за отношенията с другия съсобственик във връзка с извършване на подобренията. Не следва да се допуска касационно обжалване по петия поставен въпрос.В постоянната практиката на ВКС по приложението на чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК / решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр. д. № 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./ се приема, че при оспорване на заключението, съдът може да назначи друго или повече вещи лица.Когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, съдът възлага допълнително заключение, а когато не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност - повторно заключение - чл. 201 ГПК .При дадени от вещото лице вероятни, а не категорични отговори на поставените въпроси, се касае за заключение, за чиято правилност възникват съмнения.Поради това, когато приетото от съда заключение не е категорично и една от страните по делото оспорва това заключение и иска назначаването на повторна/тройна експертиза, съдът на основание чл. 200, ал. 3 ГПК и чл. 201 ГПК е длъжен да назначи нова експертиза от друго или повече вещи лица. В случая експертното заключение е било прието от въззивния съд в с.з., проведено на 25.01.2023г.Процесуалният представител на ищеца е поискал допускането на повторна експертиза, но не е изложил ясни аргументи защо оспорва обосноваността на вече приетото заключение.От съдържанието на заключението се установява, че при определяне пазарната стойност на процесния имот/с и без подобрения/ е ползван метода на пазарните аналози, който се основава на база реализираните цени при имоти със сходни характеристики/местоположение и предназначение на имота/. Последният поставен въпрос е абсолютно неразбираем, което е формална предпоставка да не бъде допуснато касационно обжалване по него, тъй като касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 1 200 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение